Основно съдържание
Въведение в математическия анализ
Курс: Въведение в математическия анализ > Раздел 10
Урок 2: Пресмятане на граници на функции от графики- Пресмятане на граници на функции от графики
- Безкрайни граници
- Пресмятане на граници на функции от графики
- Пресмятане на граници на функции от графики
- Определяне на лява и дясна граница на функция от графика
- Определяне на едностранни граници на функция от графика: асимптота
- Определяне на лява и дясна граница на функция от графика
- Връзка между граници и поведение на графиката
- Връзка между граници и поведение на графиката
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Пресмятане на граници на функции от графики
Най-добрият начин за осмисляне на границите е чрез използване на графики. Научи как да анализираш графично границите и виж някои случаи, в които граница не съществува.
Важно е да различаваш стойността, към която се доближава една функция (наричаме това граница) от стойността на самата функция. Графиките са чудесен начин за разбиране на тази разлика.
В горния пример виждаме, че стойността на самата функция е неопределена в дадената точка, но стойността на границата е приблизително .
Не забравяй, че така можем да намерим само приближение, но не и точната стойност. Можем да увеличим още повече мащаба, за да намерим по-добро приближение, ако искаме.
Примери
На примерите по-долу са показани интересни случаи, в които се използват графики за намиране на граници. В някои от примерите стойностите на границата и на самата функция са равни, но в други от примерите не са.
Понякога стойностите на границата и на функцията са равни.
Но понякога границата не е равна на стойността на функцията
Когато си имаш работа с частично определена функция е възможно да получиш графика, подобна на тази отдолу.
Извод: възможно е стойността на функцията да е различна от стойността на нейната граница.
Това, че функция не е определена за дадена стойност на не означава, че тя няма граница там.
„Дупките“ в графиките се случват при рационални функции, които стават неопределени, когато техните знаменатели са нула. Ето един класически пример:
В този пример границата изглежда е , защото натам изглежда клонят стойностите на , когато стойностите на клонят към . Няма значение, че функцията е неопределена за . Границата въпреки това съществува.
Ето още една задача, която да опиташ:
Надграждане на основната идея: Стойността на функцията за не е от значение за намирането на границата. От значение е само да се намери до какво стойностите на се доближават, когато приближаваме все повече .
И обратното, когато функцията е определена за дадена стойност на , това не означава, че границата ѝ там задължително съществува.
Както и в предишния пример, на тази графика е показан един случай на частично определена функция. Забележи как тя се приближава към различни стойности на , когато се доближаваме от двете страни към .
Искаш да се упражняваш още? Опитай това упражнение.
В днешно време има невероятни калкулатори за графики.
Калкулаторите за графики като Desmos могат да ти дадат представа какво се случва със стойностите на , когато се доближаваш до определена стойност на . Опитай да използваш калкулатор за графики, за да намериш приближение на тези граници:
И в двата случая функцията не е определена за избраната стойност на , но границата все пак съществува и можем да намерим нейно приближение.
Въпроси за обобщение
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.