Основно съдържание
Въведение в математическия анализ
Курс: Въведение в математическия анализ > Раздел 6
Урок 5: Събиране и изваждане на вектори- Събиране и изваждане на вектори
- Събиране и изваждане на вектори (начало към край)
- Правило на успоредника за събиране на вектори
- Събиране на вектори
- Изваждане на вектори (начало към край)
- Изваждане на вектори по правилото на успоредника
- Изваждане на вектори
- Събиране на вектори и дължина на получените вектори
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Изваждане на вектори по правилото на успоредника
Правилото на успоредника гласи, че ако поставим два вектора така, че да имат обща начална точка, а след това построим успоредник, тогава сборът на векторите има посоката на диагонала и началото му е в същата начална точка като векторите, които събираме. За да извадим два вектора просто към първия вектор прибавяме обратния вектор на втория вектор, т.е. a+b=a+(-b). Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
В това видео ще разгледаме какво означава разлика
на вектори, особено в контекста на нещо,
което вече разглеждахме, а именно правилото на успоредника. Да кажем, че имаме вектор а, и от него искаме да извадим
вектор b. Тук са изобразени вектор а
и вектор b. Според теб колко е разликата? Какъв ще бъде полученият вектор? Постави видеото на пауза
и помисли върху това. Добре. Важното тук е да осъзнаем,
че вектор а минус вектор b е същото като вектор а плюс
вектор минус b. Какво представлява вектор минус b? Това е вектор, който има съвсем същата дължина
като вектор b, и с точно обратната посока. Например този вектор тук би могъл да е вектор минус b. Сега само трябва да определим колко е вектор а плюс
вектор минус b. Има два начина да
подходим към това. Можем да поставим началните
точки на двата вектора в една и съща точка, която може да е и
началото на координатната система. Ще начертая вектор минус b. Вектор минус b изглежда така. Един начин за събиране на вектори,
който може би ти е познат, е когато имаме вектор а,
да вземем копие на вектор b, или можеш да си го представиш,
че преместваме вектор b, така че неговото начало да
съвпадне с края на вектор а. Ако направим това,
ще получим следното нещо. Ще изглежда ето така. Това също е вектор минус b. После сбора на вектор а
и на вектор минус b е вектор, който започва
от началото на вектор а и завършва в края на
вектор минус b. Получаваме ето това тук. Това можем да разглеждаме
като сбора на вектор а и вектор минус b. То е равносилно на разликата
на векторите а и b или на вектор а минус вектор b. Ако искаме да използваме правилото на успоредника, можем да вземем друго копие
на вектор а, да го поставим така, че
началото му да е при края на вектор минус b, и тогава идваме ето тук, и се получава един успоредник. Полученият вектор е диагоналът на успоредника. Това ни помага да осъзнаем, че можем да започнем с
вектор минус b, а после да добавим вектор а към него. Или можем да започнем
с вектор а и към него да добавим
вектор минус b. И по двата начина
получаваме този вектор в бяло тук, който можем да разглеждаме като
вектор а минус вектор b. Задачата е решена!