If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:3:39

Видео транскрипция

"Джери чете резултатите от едно проучване на връзката между използването на смартфон и щастието, което включва данни от около 5000 случайно избрани тийнейджъри. В проучването се установило, че средно тийнейджърите, които прекарват повече време на техните смартфони, са значително по-малко щастливи от тези, които прекарват по-малко време на смарфоните си. Джери направил изводът, че повечето време, прекарано на смартфона прави тийнейджърите по-малко щастливи." Това е интересно. Сега искам да помислиш дали Джери е направил верен извод, или неверен извод и също да обясниш защо смяташ или не смяташ, че той е направил валиден извод. Сега да помислим заедно. Това е много важно да се разбира, защото ще виждаш подобни неща в медиите през цялото време, където се опитват да намерят причинно-следствена връзка когато е възможно да няма такава връзка. Или поне когато проучването не може да докаже наличие на причинно-следствена връзка. Тук Джери заключава, че използването на смартфон прави тийнейжърите по-малко щастливи, така че той допуска наличие на причинно-следствена връзка. Смартфоните правят тийнейджърите по-малко щастливи. Можем ли наистина да направим такова заключение от това проучване въз основа на неговото планиране? Първото нещо, което трябва да се запитаме, е дали това е експериментално проучване, което е планирано така, че да докаже наличие на причинно-следствена връзка или това е проучване с наблюдение, което само показва, че има някаква връзка, но не можем да кажем дали тя е причинно-следствена. При едно експериментално проучване трябва да има контролна група и група на въздействие, понякога наричана експериментална група. Значи ни трябва контролна група и експериментална група. След това разпределяме участниците на случаен принцип в една от тези две групи и експерименталната група ще трябва да използва телефон по-често, за да видим дали участниците са по-малко щастливи. Тук не се е случило нищо такова. Тук имаме проучване с наблюдение. В това проучване се наблюдават две променливи. Едната е използването на смартфон, а другата е щастието на тийнейджърите. Те са анкетирали тези 5000 тийнейджъри и са събрали данни за използването на смартфон и за тяхното щастие, вероятно с някакви въпросници. След това събраните данни се начертават. Ще има 5000 точки. Тази точка ето тук ще съответства на много щастлив тийнейджър, който не използва твърде много смартфон. Това тук е нещастен тийнейджър, който използва дълго смартфон. И така се нанасят всички тези точки. Тук може би има тийнейджър, който е нещастен, но не използва смартфон, или друг, който е щастлив, но използва много смартфон. Но се вижда, че съществува тенденция, че има някаква зависимост, че по принцип тийнейджърите, които използват смартфони повече, изглежда са по-малко щастливи, а тийнейджърите, които използват по-малко смартфони, изглежда са по-щастливи. Но тук е важно да се отчете, че причинно-следствената връзка може да е точно обратното. Може би по-малко щастливите тийнейджъри използват повече смартфони, а може би щастливите тийнейджъри не изпитват необходимост да използват смартфони. Възможно е да съществува някаква променлива, която не е била проследена в проучването, но тя да има причинно-следствена връзка с тези две променливи. Възможно е да съществува друга променлива, която може да е причина някой да е по-малко щастлив, и затова той да използва повече смартфона си. Така че в проучванията с наблюдение може само да се каже, че съществува някаква връзка. Не може да се каже, че тя е причинно-следствена. Така че заключението на Джери не е валидно. Това е проучване с наблюдение, можем да установим само наличие на връзка, но не можем да кажем, че тя е причинно-следствена връзка.