Основно съдържание
Курс: Гимназиална статистика > Раздел 5
Урок 1: Въведение в планиране на проучване- Идентифициране на извадка и генерална съвкупност
- Идентифициране на генерална съвкупност и извадка
- Пример за пренасяне на резултати върху генералната съвкупност
- Пренасяне на резултати върху генералната съвкупност
- Типове проучвания
- Разработен пример за идентифициране на проучване с наблюдение
- Пример за невалидни заключения от проучвания
- Типове проучвания
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Пример за невалидни заключения от проучвания
Пример как можем да преценим може ли да се направи заключение за причинно-следствена връзка от дадено проучване. Обсъждане на експериментални проучвания и проучвания с наблюдение.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
"Джери чете резултатите от едно проучване на връзката между използването на смартфон
и щастието, което включва данни от около 5000 случайно
избрани тийнейджъри. В проучването се установило, че средно тийнейджърите, които прекарват
повече време на техните смартфони, са значително по-малко щастливи от тези, които прекарват
по-малко време на смарфоните си. Джери направил изводът, че
повечето време, прекарано на смартфона прави тийнейджърите
по-малко щастливи." Това е интересно. Сега искам да помислиш дали Джери е направил верен извод,
или неверен извод и също да обясниш защо смяташ
или не смяташ, че той е направил валиден извод. Сега да помислим заедно. Това е много важно да се разбира, защото ще виждаш подобни неща в медиите през цялото време, където се опитват да намерят
причинно-следствена връзка когато е възможно да няма
такава връзка. Или поне когато проучването не може да докаже наличие
на причинно-следствена връзка. Тук Джери заключава, че използването на смартфон прави тийнейжърите по-малко щастливи, така че той допуска наличие
на причинно-следствена връзка. Смартфоните правят
тийнейджърите по-малко щастливи. Можем ли наистина
да направим такова заключение от това проучване въз
основа на неговото планиране? Първото нещо, което трябва
да се запитаме, е дали това е експериментално
проучване, което е планирано така, че
да докаже наличие на причинно-следствена връзка или това е проучване с наблюдение, което само показва, че
има някаква връзка, но не можем да кажем
дали тя е причинно-следствена. При едно експериментално проучване трябва да има контролна група
и група на въздействие, понякога наричана
експериментална група. Значи ни трябва контролна група и експериментална група. След това разпределяме
участниците на случаен принцип в една от тези две групи и експерименталната група ще трябва да използва телефон по-често,
за да видим дали участниците са по-малко щастливи. Тук не се е случило нищо такова. Тук имаме проучване с наблюдение. В това проучване се наблюдават
две променливи. Едната е използването на смартфон, а другата е щастието на тийнейджърите. Те са анкетирали тези
5000 тийнейджъри и са събрали данни за
използването на смартфон и за тяхното щастие,
вероятно с някакви въпросници. След това събраните данни
се начертават. Ще има 5000 точки. Тази точка ето тук ще съответства на много щастлив тийнейджър, който не използва твърде
много смартфон. Това тук е нещастен тийнейджър, който използва дълго смартфон. И така се нанасят всички
тези точки. Тук може би има тийнейджър, който е нещастен, но не използва
смартфон, или друг, който е щастлив,
но използва много смартфон. Но се вижда, че съществува
тенденция, че има някаква зависимост,
че по принцип тийнейджърите, които използват
смартфони повече, изглежда са по-малко щастливи,
а тийнейджърите, които използват по-малко смартфони,
изглежда са по-щастливи. Но тук е важно да се отчете, че причинно-следствената
връзка може да е точно обратното. Може би по-малко щастливите
тийнейджъри използват повече смартфони, а може би щастливите тийнейджъри не изпитват необходимост
да използват смартфони. Възможно е да съществува
някаква променлива, която не е била проследена
в проучването, но тя да има причинно-следствена
връзка с тези две променливи. Възможно е да съществува
друга променлива, която може да е причина
някой да е по-малко щастлив, и затова той да използва
повече смартфона си. Така че в проучванията с наблюдение
може само да се каже, че съществува някаква връзка. Не може да се каже, че
тя е причинно-следствена. Така че заключението на Джери
не е валидно. Това е проучване с наблюдение,
можем да установим само наличие на връзка, но не можем да кажем,
че тя е причинно-следствена връзка.