Може ли от едно проучване да се установи причинно-следствена връзка?

Една фитнес зала, която специализира в отслабване, предлага на членовете си по избор хранителен режим на допълнителна цена. За да проучи ефективността на хранителния режим, мениджърът на фитнеса прави случайна извадка от 50 члена, които са използвали хранителния режим, и 50 души, които не са го използвали. Мениджърът установил, че тези, които са използвали хранителния режим, средно са свалили значително повече килограми, от тези, които не са използвали хранителния режим през последните три месеца. Мениджърът направил заключение, че хранителният режим води до значително понижение на теглото за членовете на фитнес клуба в периода на проучването. Постави видеото на пауза и помисли дали мениджърът е направил правилно заключение въз основа на това проучване. Сега първо да се уверим, че разбираме какво е заключението на мениджъра. Мениджърът твърди, че има причинно-следствена връзка между използването на хранителния режим, че използването на хранителния режим води до по-голямо понижение на теглото. Но той може да направи такова заключение, ако е използвал експериментално проучване. Може би се чудиш как изглежда едно експериментално проучване. При експериментално проучване трябва да има контролна група, която да не използва хранителния режим, и после група, която го използва, или експериментална група, която използва хранителния режим. След това може да се каже, че ако тези хора отслабват повече, и ако това е статистически значимо, тогава може евентуално да се заключи, че има причинно-следствена връзка и че хранителният режим води до по-голямо отслабване. Тук също така има значение по какъв начин хората са разпределени в една от тези групи. В едно добре планирано експериментално проучване трябва да се използват случайни извадки от по-голяма генерална съвкупност, така че правим случайни извадки от по-голяма генерална съвкупност. После от тази група разпределяме хората на случаен принцип или в контролната група, или в експерименталната група. Значи разпределяме на случаен принцип хората в групите. Хората в експерименталната група трябва да попаднат случайно в нея, а не сами да изберат да са в нея. На тези хора им определяме, че трябва да спазват диета и се уверяваме, че те спазват тази диета. Ако тогава се наблюдава статистически значимо по-голямо отслабване, тогава можем да направим такова заключение. Но тук не се случва точно това. В този случай ние не избираме извадка на случаен принцип от по-голямата генерална съвкупност и после да разпределяме на случаен принцип хората в една от двете групи. Тук хората сами решават да използват хранителния режим или да не използват хранителния режим. След това мениджърът направил случайна извадка от хората на хранителен режим, можем да кажем от експерименталната група, и после случайна извадка от контролната група. В този случай имаме значим смущаващ фактор – хората по същество сами са избрали да попаднат в групата с хранителния режим. Това може да се разглежда като смущаващ фактор, което не ни позволява да направим заключение за причинно-следствена връзка. Хората, които сами са избрали да използват хранителния режим, са може би по-мотивирани да отслабнат. Може би те могат да си позволят по-големи разходи, което е свързано с това, че могат да се хранят по-добре, и така може би успяват да отслабнат повече. Заключението, което може да направи мениджърът, въз основа на това проучване, е, че съществува връзка между използването на хранителния режим и понижаването на теглото, но пак повтарям – не можем да кажем, че има причинно-следствена връзка.