Систематична случайна извадка

В това видео ще разгледаме създаването на случайна извадка, за което вече сме говорили в други видео уроци. Ще сравним това, което вече знаем за простата случайна извадка, с един нов вид случайна извадка, с която ще се запознаем в това видео. Това е систематичната случайна извадка. Да разгледаме един пример. Да кажем, че се провежда някакъв концерт, на който се очакват около 10 000 зрители. Искаме да анкетираме зрителите на концерта на случаен принцип. Може би искаме да проучим как хората са дошли на концерта. Как са дошли на концерта? Дали са с кола, която са паркирали? Докарали ли са приятел? Дали са използвали Uber или обикновено такси? Искаме да направим случайна извадка, без пристрастност, за да анкетираме зрителите. Можем да го направим по няколко начина. Можем да направим проста случайна извадка. Може би има начин да получим имената на всичките 10 000 човека и да ги поставим в една голяма урна. Да кажем, че искаме извадката да съдържа приблизително 100 човека. Можем просто да смесим всички имена, които може би са написани на малки листчета – 10 000 листчета с имена, и после да изтеглим от тях и така получаваме случайна извадка от 100 човека. Това е проста случайна извадка. Но вероятно се досещаш, че ще има някои технически трудности да направим това. Как ще получим тези 10 000 имена? После трябва да ги напишем на малки листчета. След това трябва много добре да ги размесим, така че да избираме по наистина случаен начин. Има ли и други начини да се направи случайна извадка? Както сигурно се досещаш – има такъв начин. Можем да използваме систематична случайна извадка. Един начин да си представиш систематичната случайна извадка е че на случаен принцип ще изберем подгрупа от хора, които влизат в концертната зала. Да кажем, че хората идват пред залата и се подреждат на опашка пред входа. При систематична случайна извадка избираме на случаен принцип първия човек в извадката. Има различни начини да го направим. Да кажем, че имаме генератор на случайни числа, който ще ни даде едно число от 1 до 100. Това ще бъде първият участник в проучването. Ако генераторът на случайни числа ни даде числото 37, започваме от 37-ия човек на опашката. Избираме първия човек на случаен принцип и го анкетираме. Спомни си, че целта ни е да анкетираме около 100 човека от общо 10 000. Значи искаме да анкетираме приблизително 1 от всеки 100 човека. След като вече сме избрали първия човек в извадката, след това избираме всеки 100-ен човек след него. Това понякога го наричат интервал на извадката. Причината да имаме 100 човека е понеже анкетираме всеки 100-ен човек след първия и така получаваме около 100 човека в извадката от общо 10 000 човека. Значи след още 100 човека анкетираме някой друг. После след още 100 човека анкетираме още един човек. Причината този начин да е удобен е понеже избираме първия човек на случаен принцип, а след това всеки човек след него. Не изглежда вероятно да има изкривяване поради това, че взимаме 100-ия човек след първия избран. Не искаме да анкетираме първите 100 човека, защото това може да са ранни птици, които са дошли твърде рано, за да паркират, или са планирали предварително или има някаква друга особеност. Затова трябва да се гарантира, че в извадката ще попаднат хора и от началото, и от средата, и от края на опашката, за което този метод ни помага. Но тук трябва да внимаваме много. Дори при систематичната случайна извадка се допускат грешки. Възможно е неволно дори при този метод да има изкривяване. Да кажем, че това е концертната зала. Това е изглед отгоре на концертната зала. Това е опашката от зрителите, които влизат вътре. Ти стоиш тук и броиш всеки 100-ен по ред човек. Да кажем, че тук има дърво. Може би тук има път – просто скицирам. Може би тук има път. Много от хората, може би всички, които идват пеша или ползват такси, идват от тази посока. А може би всички хора от паркинга идват от тази посока. Може би тук има охранител, който контролира потока и пропуска по 50 човека – 50 човека от тук, а после 50 човека от тук. В този случай всеки 100-ен по ред зрител може да се окаже, че идва само от едната страна или само от другата. Така че трябва да се внимава, да не се получи някакво изкривяване, което се появява по някакъв начин в подреждането, което да изкриви извадката.