Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:04

Видео транскрипция

"В експеримент, насочен към проучването на ефектите на рекламите върху хранителното поведение на децата, група от 500 деца, от 7- до 11-годишни, случайно били разпределени в две различни групи. След разпределянето всяко дете било помолено да гледа анимационно шоу в частна стая, съдържаща голяма купа от крекери златни рибки. Анимационното шоу включвало две прекъсвания за реклами. Първата група гледала реклами за храни, предимно снаксове, докато втората група гледала реклами, които не били свързани с храна, а с продукти за забавление и игри. След като децата приключили с гледането на анимацията, тези, които провеждали експеримента, претеглили купите с крекери, за да измерят колко грама крекери изяло детето. Те открили, че средното количество крекери, изядено от децата, които гледали реклами за храна, е с 10 грама по-голямо от средното количество крекери, изядено от деца, които гледали реклами, които не били за храна." Нека помислим какво се случва дотук. Взели 500 деца и после случайно ги разпределили в две различни групи. Имаш група едно тук и група две. Да кажем, че това тук е първата група. Първата група гледала реклами за храни. Това е група едно. Те са гледали реклами за храни. Ще наречем това експерименталната група. Опитваме да видим какъв е ефектът от гледането на реклами за храни и после те ни казват това. Втората група гледала реклами, които не били за храни, така че това е контролната група. Номер две – това е с рекламите, които не са за храни. Това е контролната група. След като детето приключело с гледането на анимацията, за всяко дете претеглили колко крекери изяло то и после взели средната стойност на това и намерили, че средната стойност тук... че децата изяли с 10 грама повече от средното, от тази група тук. Просто гледането на тази информация те кара да повярваш, че нещо може да се е случило тук. Че може би гледането на реклами за храни е накарало учениците да ядат повече крекери златни рибки, но въпросът, който винаги трябва да си задаваш в такава ситуация, е: "Няма ли някаква вероятност това да се е получило случайно, дори ако не ги караш да гледат рекламите?" Ако това бяха просто две случайни групи и не накараш нито едната група да гледа реклами, ако ги накараш да гледат еднакви реклами, има някаква вероятност, че средната стойност на едната група може да е драстично по-различна от другата. В този експеримент се е получило така, че средната стойност тук изглежда сякаш децата изяли с 10 грама повече. Как да откриеш каква е вероятността, че това може да се е случило – 10-те повече изядени грама в средно количество – може да се е случило просто случайно? Правиш го така, както те са го направили тук. "Като използвали симулатор, те отново случайно разпределили резултатите в две нови групи и измерили разликата между средните стойности на новите групи. Повторили симулацията 150 пъти и поставили дадените разлики, както са дадени по-долу." Те си казали, че имат 500 деца. Номер едно, две, три, чак до 500. За всяко дете измерили теглото на крекерите, които то изяло. Може би дете едно е изяло два грама, а дете две изяло четири грама, а дете три изяло, не знам, 12 грама, чак до дете номер 500, което изяло, не знам, може би не е изяло нищо, нула грама. Вече знаем, да кажем, първия път. Да кажем... Първата половина била в експерименталната група, когато просто ги ограждаме ето така, а при втората, те са случайно разпределени в тези групи, и втората половина е била контролната група. Сега те взимат същите резултати и отново ги разпределят случайно. Сега си казват: "Нека например поставим този човек в група номер две и този човек в група номер две, а този човек остава в група номер две, а този човек остава в група номер едно и този човек остава в група номер едно." Те сега изцяло смесват всички резултати, които са имали. Напълно случайно е, що се отнася дали ученикът е гледал рекламите с храни, или рекламите, които не са за храни, а после те проверяват каква е средната стойност на новите групи номер едно и номер две. Търсят разпределението на разликите в средните стойности. Виждат, че когато са направили това така, когато напълно случайно са взели тези резултати и са ги поставили в две нови групи, има много случаи, при които няма разлика в средните стойности. От 150-те пъти, през които те повторили симулацията с това малко упражнение тук, едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, 10, 11, 12, 13, 14, 15 – имам малко проблеми с преброяването на това – едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, 10, 11, 12... Това е толкова малко, но изглежда има около, не знам, около 20 пъти, при които няма никаква забележима разлика в средните стойности на групите, когато просто случайно разпределяш резултатите между двете групи. Когато погледнеш това, ако просто случайно поставиш хора в две групи, вероятността или ситуациите, при които ще получиш разлика от 10 грама, са много малко вероятни. Да видим, това ли е разликата? Разликата между средните стойности на двете нови групи. Не е ясно дали това е група едно минус група две, или група две минус група едно, но и в двата случая има само 2 случая от 150 пъти, при които имаш разлика от 10 грама в средната стойност са само 2 от 150. Когато го направиш случайно, когато случайно поставиш тези резултати в две групи, вероятността средните стойности да са с такава разлика, се получава само в два от 150 пъти. Има 150 точки тук. Това е около 2% и, всъщност, е по-малко от 2%, някъде между един и 2%. Да кажем, че ситуацията, за която говорим... Да кажем, че това е група едно минус група две, що се отнася до това колко крекери са изядени, така че гледаш тази ситуация тук, при която това е само веднъж от 150 пъти. Случва се по-рядко от веднъж на 100 пъти. Случило се е веднъж на 150 пъти. Ако погледнеш това, си казваш, че вероятността това да е просто случайно... Вероятността да получиш резултатите, които получи, е по-малко от 1%. За мен и за повечето статистици, това ни казва, че експериментът ни е бил значим, че вероятността да получиш резултатите, които получи... Децата, които са гледали реклами с храна, да са с 10 грама по-големи от средното количество крекери, изядени от децата, които са гледали реклами, които не са били за храна... Ако просто случайно поставиш 500 деца в две различни групи, въз основа на резултатите от симулацията, изглежда че има само... ако пуснеш симулацията 150 пъти, това се е случило веднъж на 150 пъти. Изглежда е много, много малко вероятно това да е просто случайно. Ако това беше случайно събитие, това щеше да се е случило грубо веднъж на 150 пъти, но фактът, че това се е случило в твоя експеримент, те кара да се чувстваш достатъчно уверено, че експериментът ти е значим. В повечето проучвания, в повечето експерименти, прагът, за който мислят, е вероятността за нещо статистически значимо. Вероятността това да се получи случайно е по-малко от 5%, това е по-малко от 1%. Определено мога да кажа, че експериментът е значим.