Търсене на признаци за обитаемост

Curiosity не е мисия за търсене на живот, не търсим живот. Нямаме способността да засечем живот, ако съществува. Търсим съставките на живта. Научната лаборатория за Марс взима роувъра Curiosity с невероятните му инструменти, за да открие дали Марс някога е можел да поддържа микробен живот. Под това имаме предвид място, където микроорганизми, малки едноклетъчни организми, може да са живели, и това изисква източник на енергия и вода, понеже целият живот, както го познаваме, е свързан с вода, а също ни трябва източник на въглерод. Curiosity ще се приземи в кратера Гейл. Ще се изкачва по планина. Всъщност, едно от първите неща, които ще видим, когато се събудим първия ден на Марс, е тази гигантска планина пред нас, която чака на няколко километра. И в тази планина има купчина слоеве и, като обръщането на страниците на книга, ще проучим тези слоеве и ще ги разгледаме спрямо дали предоставят доказателство за древни обитаеми среди. Можеш да мислиш за Spirit и Opportunity като роботизирани геолози. Curiosity отива една стъпка по-надалеч, не само е роботизиран геолог, но роботизиран геохимик. Трябва ни по-голям роувър този път, понеже имаме десет научни инструменти и два от тях се побират във вътрешността на "корема" на роувъра. Взимаме съвременни лаборатории, за да направим много детайлен геохимичен анализ на скалите и почвите на Марс, както и атмосферата. Трябва да захраним тези инструменти, като вземем проби от скали с голяма роботизирана ръка и дрелка на нейния край. А после, разбира се, искаме да имаме очи и други сетива, които ни трябват, с камери и други детектори, за да наблюдаваме времето и други неща. Причината да е важно да имаме тази способност е... това ни връща обратно до как подхождаме към въпроса в търсене на обитаеми околни среди. Трябва да направим тези измервания, за да знаем дали ако живот някога е еволюирал на Марс, това би било място, където микроорганизми може да са живели.