Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Основите на дишането

Научи механиката на дишането и как вдишването на въздух е доста различно от издишването на въздух. Тези видеа не предоставят медицински съвети и са само с информационна цел. Тези видеа не са заместител на професионален медицински съвет, диагноза или лечение. Винаги търси съвета на квалифициран лекар по всички въпроси, които може да имаш, свързани с медицинско състояние. Никога не пренебрегвай професионалния медицински съвет и не се бави да го потърсиш, поради нещо, което прочете или видя в което и да е видео на Кан Академия. Създадено от Училище по медицина на Станфордския университет.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Първата стъпка към разбирането на болестта, наречена астма, е да разберем как навлиза и излиза въздухът от белите дробове и при здрави индивиди, и при индивиди, които страдат от астма. Нека разгледаме това. Както знаеш, въздухът навлиза в белите дробове през устата и носа. Това е първата стъпка, а после преминава през поредица от тръби. Основната, която навлиза в белите дробове, се нарича трахея. Ще запиша това тук. Трахея. Трахеята после се разклонява на два главни клона – главни бронхи. Ще го запиша тук – бронхи. После тези бронхи се разделят на бронхиоли, а тези бронхиоли играят важна роля за болестта, която наричаме астма. Помни това име, понеже е много важно, когато говорим за астмата. Това са бронхиолите, в които се случват важните процеси, свързани с астмата. Още един много важен момент – трахеята се поддържа отворена чрез пръстени от хрущял. Можеш да усетиш тези хрущялни пръстени, ако прокараш внимателно ръката си пред гърлото си. Ще усетиш грапавини и това са пръстените от хрущял, които държат трахеята и главните бронхи отворени. Тези хрущялни пръстени поддържат диаметъра на тези тръби с постоянен размер, така че те не се променят много по размер. Бронхиолите нямат подобна поддръжка и са създадени да се променят по размер според нуждите на човека, който вдишва и издишва. Да видим как се случва това. Ако нарисувам тук белите дробове на човека, като ще ги направя малко по-големи, отколкото са всъщност. Това са белите ни дробове. Отвън белите дробове са покрити с плевра, която образува т.нар. плеврална кухина, която не е реална кухина, а потенциално пространство, т.е. пространство, което би могло да бъде запълнено, но при здрав човек това са само две мембрани, нагънати една върху друга и между тези мембрани има малко течност. Само в при тежки инциденти, например ако човек бъде намушкан, или е наранен в катастрофа и счупи ребро, което пробие тази плеврална кухина, тогава потенциалното пространство става реално пространство. Функцията на плевралната кухина е да намали триенето между гръдната клетка, която се оформя от ребрата и гръдната кост, които защитават белите дробове. Ще нарисувам няколко ребра. Не ги показвам изцяло. Те всъщност стигат до средата и се събират при гръдната кост в средата, поне горните ребра. Има няколко плаващи ребра долу, които ще покажа само наполовина, за да можем да видим какво става в белите дробове. Плевралната кухина намалява триенето, докато белите дробове се плъзгат по вътрешната повърхност на ребрата, и също така поддържа белите дробове плътно прилепнали към гръдния кош/гръдната клетка, като в същото време им позволява да се движат свободно напред-назад. Да видим какъв е механизмът един човек да изпълни с въздух белите си дробове. Първо ще разгледаме вдишването при покой. Когато кротко си седиш на дивана, има един много важен куполоподобен мускул, и плевралната кухина също държи ребрата в тесен контакт, или плътно прилепнали към този мускул, наречен диафрагма. В отпуснато състояние този мускул прилича на купол. Когато при покой искаме да изпълним с въздух белите си дробове, този мускул се съкращава и не става чак плосък, но по-малко куполовиден. При тази промяна на формата си той се придвижва надолу от първоначалната си позиция, така че обемът на гръдната клетка се увеличава. Когато обемът се увеличи, налягането намалява, което образува нещо като вакуум. В резултат на това въздухът навлиза в устата и преминава по въздухоносните тръби, за да навлезе в белите дробове и да изравни налягането навън, атмосферното налягане, с налягането вътре в белите дробове. Това е вдишване в покой, при което използваме мускула, наречен диафрагма. Но какво става, когато извършваме физическа дейност? Ще запиша физическа активност и по време на нея трябва да активираме други мускули, за да вкараме по-бързо въздух. Мускулите, които използваме за целта, се наричат външни междуребрени мускули. Името им подсказва, че те са прикрепени към външната повърхност на ребрата, между ребрата, и придърпват гръдната клетка (гръдния кош) нагоре и навън. Това са външните междуребрени мускули. Отново, като правят това, те придърпват ребрената кухина нагоре и навън и помагат за увеличаване на обема на гръдната кухина, следователно вкарвайки още повече въздух, за да изравнят налягането отвътре и отвън. Друга група мускули, които се използват по време на физическа активност, са шийните мускули. Имаме кост, наречена ключица. Това е ключицата. Ключицата е прикрепена към главата с мускули. Един от тези мускули е гръдноключичносисовидният мускул (стерноклаидомастоиден мускул). Ще запиша просто шийни мускули. Когато шийните мускули се съкратят, те придърпват ключицата нагоре и това също помага да се увеличи обемът и да се вкара повече въздух в гръдната клетка. Да разгледаме какво се случва, когато искаме да издишаме. Това е интересно. Издишване при покой. Да кажем, че седиш на дивана и без да се замисляш си поемаш дъх. После искаш да издишаш въздуха. Познай какво се случва при покой. Не се съкращават мускули. Не е нужно мускулно съкращение, за да издишаме в покой. Вместо това диафрагмата се отпуска и се връща в първоначалната си куполовидна позиция, и отпускането на този мускул, както и еластичното връщане на цялата тази белодробна тъкан... Тази белодробна тъкан ще се върне в оригиналната си позиция. Тези две неща – еластичното възстановяване на белите дробове и отпускането на диафрагмата – са нещата, които са достатъчни, за да издишаме в покой. Тук ще запиша, че няма мускулно съкращение. Няма мускулно съкращение при издишване в покой. Но ако тренираш и трябва бързо да издишаш въздуха, така че да можеш да поемеш следващия дъх, тогава отново имаме помощни мускули, които се включват в процеса. Тези мускули са вътрешните междуребрени мускули. Вътрешните междуребрени мускули са прикрепени към вътрешната повърхност на ребрата, между ребрата. Вътрешните междуребрени мускули издърпват ребрата надолу и навътре. Те ще намалят размера на тази гръдна клетка и намаляването на обема на пространството ще увеличи налягането и това ще доведе до изтласкване на въздуха от белите дробове и издишването му. Другите помощни мускули, които участват в активното издишване, в издишването по време на тренировка, са коремните мускули. Как действат те? При съкращението си коремните мускули избутват съдържанието на коремната кухина нагоре. Избутват червата и всичко друго нагоре към диафрагмата и това позволява да се намали пространството тук и да избутаме още въздух навън от носа и устата. Да повторим отново: имаме вдишване при покой, включващо диафрагмата, този куполоподобен мускул ето тук. Диафрагмата се съкращава и когато се съкрати, всички мускули се скъсяват при съкращение, и тя става по-малко куполовидна, по-плоска. Това издърпва белите дробове надолу и вкарва въздух в белите дробове. По време на тренировка външните междуребрени мускули, тези тук, издърпват ребрата нагоре и навън, при което допълнително увеличават обема на гръдната клетка. Шийните мускули също дърпат ключицата и това допълнително увеличава обема тук. При издишване в покой на дивана, нищо не се съкращава. Диафрагмата се отпуска и се връща в първоначалната си позиция. При физическо усилие се включват две групи помощни мускули. Външните междуребрени мускули – тези тук, които дърпат ребрата надолу и навътре, и коремните мускули, които избутват съдържанието на коремната кухина нагоре към диафрагмата и помагат за изтласкване на въздуха през устата и носа. Последното нещо, за което трябва да говорим, което регулира въздушния поток навътре и навън от белите дробове, са бронхиолите. Спомни си, че казах, че те не се държат отворени от хрущялни пръстени подобно на бронхите и трахеята. Затова в стените им – и това е специфично за функцията им – има гладкомускулни клетки. Ако разгледаме напречното сечение на една бронхиола, ако си избера тази част и направя сечение през една от тези бронхиоли, ще получим нещо такова. Виждаме тръба, изградена от съединителна тъкан, с гладкомускулни клетки в стената. Това означава, по дефиниция, че тези тръби имат способността да се свиват, тъй като при съкращение на мускулите тази тръба става по-тясна. От вътрешната си страна бронхиолите са покрити с лигавица, която произвежда секрет, по който полепват замърсителите от вдишания въздух. Поради способността на тези тръбички да се свиват имаме друг начин да регулираме количеството въздух, което влиза в или излиза от белите дробове във всеки един момент.