Храносмилане

Един от ключовете към разбирането на детското хранене е да разберем какво се случва с храната, която децата ни ядат, след като тя влезе в устата им. Първо ще нарисувам съвсем опростен модел на храносмилането ни. Храната, която децата ни ядат, може да бъде разделена на три категории, които наричаме макронутриенти. Всички тези макронутриенти се разграждат по малко по-различни начини, така че ще ги кодирам с цветове, за да можем да проследим какво се случва с всяка от тези категории макронутриенти. Главните макронутриенти са въглехидратите – ще запиша carbs – както и мазнините и протеините. Другата група хранителни вещества, наричани микронутриенти, включва витамини, минерали и други важни съставки в храната, която ядем. Храносмилателният тракт е дълга тръба, която преминава от устата чак до ануса. Ще проследим тази тръба и пътя на храната след като навлезе в устата и премине по тази дълга тръба, която продължава през цялата ни храносмилателна система. Храносмилането започва в устата с активното дъвчене, което е важна част от храносмилането, която понякога пренебрегваме, понеже разделя големите парчета храна на по-малки, по-усвоими парчета, които могат да бъдат "атакувани" от различните ензими. Някои от тях биват секретирани в устната кухина от намиращите се там жлези, наречени слюнчени жлези. Слюнчените жлези секретират – изненада – слюнка. В слюнката има няколко различни ензима и ще кодирам и тях в цветове. Първият ензим в слюнката е амилаза. Амилазата започва храносмилането на въглехидратите, затова я направих в лилаво – наричаме това слюнчена амилаза, понеже има и друг вид амилаза, която влиза в действие по-късно в храносмилателния тракт. Другият ензим в слюнката се нарича липаза. Наричаме и това слюнчена липаза, понеже има различен вид липаза, която влиза в действие по-късно. (Заб.: Слюнчената липаза се нарича още лингвална липаза.) Липазата започва храносмилането на мазнините, затова я направих в жълто. Храната се сдъвква в устата, после се преглъща под формата на т.нар. болус. В болуса тя е смесена с тези слюнчени сокове, или слюнчени ензими, и преминава през тръба, наречена хранопровод. Това е хранопроводът. Хранопроводът води надолу към разширена част на тази тръба, която наричаме стомах – това е стомахът. Има сфинктер тук, един вид клапа, който наричаме долен езофагеален сфинктер, който "пази" входа към стомаха. Ако тази клапа пропуска, храната може да излезе от стомаха и да ни причини киселини – тук се образуват киселините. След като храната навлезе в стомаха, тя бива смесена с куп други неща, които се секретират от стомаха. Това са солна киселина, т.е. стомашна киселина, просто ще запиша HCl, понеже това е химичната формула на солната киселина. Стомахът също секретира храносмилателния ензим пепсин. Пепсинът ще запиша в зелено, понеже разгражда протеини. Другото нещо, което стомахът секретира, е ензимът липаза. Това е стомашна липаза, стомашна означава, че идва от стомаха, и точно както слюнчената липаза, стомашната липаза продължава разграждането на мазнините, които са попаднали в стомаха. Стомахът е здрав мускулест орган, така че размесва храната. Храната, която е дошла тук по хранопровода като болус, излиза от стомаха, приличайки повече на течност. Наричаме тази течност химус – това напуска стомаха. Тя напуска стомаха през друга клапа – през пилорния сфинктер. Добре е да запомниш този термин. След като химусът премине през пилорния сфинктер, той навлиза в първата част на тънкото черво и тази част на тънкото черво се нарича дванадесетопръстник. Ще запиша дванадесетопръстник. Много важни неща се случват в дванадесетопръстника. Тук черният дроб секретира жлъчен сок. Жлъчният сок понякога се съхранява, когато не е необходим незабавно – синтезира се от черния дроб, ще покажа, че излиза от черния дроб, а се съхранява в малък орган, наречен жлъчка. Намира се тук – жлъчката съхранява жлъчен сок и ще надпиша това – това е жлъчката. Това е черният дроб, а когато е необходим жлъчен сок – ще напиша жлъчен сок в жълто, вероятно се досещаш за смилане на какво се използва жлъчният сок. Когато е необходим, той се отделя навън от жлъчката и навлиза в дванадесетопръстника, ето тук. Има още един орган, който излива продуктите си в дванадесетопръстника, на приблизително същото място. Ще го начертая в синьо – това е задстомашната жлеза (панкреас). Задстомашната жлеза е много важна. Тя секретира вероятно най-важните храносмилателни ензими в тънкото черво и тези ензими са амилаза, сега това е панкреатична амилаза, също секретира панкреатична липаза, друг ензим за смилане на мазнини, после секретира два ензима, които разграждат протеини – единият се нарича трипсин, а другият е братовчед му, химотрипсинът. Всички тези вълнуващи неща се случват в дванадесетопръстника, а после храната навлиза в тънкото черво, което е дълго около 4,5 до 9 метра. То е много дълго и извито. Чертая го разтеглено, но тези извивки на тънкото черво се намотават около себе си. Втората част на тънкото черво – и ще опитам да ти дам представа колко дълга е тази част на тръбата. Втората част се нарича йеюнум (празно черво). После, последната част на тънкото черво се нарича илеум (хълбочно черво). Тънкото черво е мястото, където големи частици храна се разграждат на молекули, които могат да бъдат абсорбирани и се абсорбират в тази част на тънкото черво. После тънкото черво преминава в дебелото черво. Дебелото черво е като място за съхранение и изсушаване. То се увива тук и има възходяща част, напречна част и тази, която чертая сега, низходяща част. Завършва с S-образна част, която наричаме сигмовидно черво. Това ще е възходящата част, напречната и низходящата тук – ще напиша des, защото нямам място. В дебелото черво се абсорбира излишна вода, а накрая ще останат фекалиите, които се отделят, след като преминат през сигмовидното дебело черво. Това е крайният продукт на храносмилането и фекалиите излизат през ануса. Колкото по-дълго фекалиите седят в дебелото черво, толкова по-сухи ще станат, понеже водата се абсорбира и някои разтворени вещества също се абсорбират. Храната, която ядем, се сдъвква в устата и се поглъща във вид на болус. Болусът преминава надолу по хранопровода и през долния езофагеален сфинктер в стомаха, където се смесва със стомашна киселина и ензимите пепсин и липаза, като се превръща в химус. Този химус преминава през пилорния сфинктер и се насочва към дванадесетопръстника. В дванадесетопръстника жлъчен сок от черния дроб и жлъчката се секретират в тази част, както и панкреатичните храносмилателни ензими като амилаза, липаза, трипсин и химотрипсин. Докато тази храна се разгражда до вещества, които могат да бъдат абсорбирани, те също така се абсорбират, преминавайки през този дълъг участък от тръбата, и можеш да видиш колко време отнема, за да премине, за да абсорбираме всички хранителни вещества, понеже не искаме храната да премине без достатъчно време за абсорбиране на тези важни хранителни вещества. После стига до дебелото черво и тази клапа, която не поставих, т.нар. илеоцекална клапа, понеже е между илеума и цекума. Ако ти е интересно, тук е апендиксът. Той е малко джобовидно разширение на цекума и ако например ядеш грозде и погълнеш всички семена, и имаш много лош късмет, едно от тези семена може да заседне тук. Този апендикс може да бъде запушен и да се запълни с гной, и тогава получаваш апендицит. Ако имаш късмет и това не се случи, тогава храната, която не е могла да бъде смляна или абсорбирана, преминава към възходящото дебело черво, бавно се придвижва през напречното дебело черво и надолу по низходящото дебело черво. Тя бива прогресивно изсушена и съхранена. После, след като навлезе в сигмоидалното дебело черво, се задейства рефлекс за изхождане и фекалиите се изхвърлят през ануса. Това е общата картина на механизма на действие на храносмилането. Искам да разгледаме как ще изглежда, ако, да кажем, вземем напречно сечение през това тънко черво. Да кажем, че вземем разрез от тънкото черво. Това, което ще видиш, ще е мускулна тръба. Да кажем, че това е парчето, което отрязахме. Тази тръба отвътре ще има пръстоподобни израстъци, които се наричат вили – това е вила. Ще го запиша в множествено число, което е вили, и ще направя тази стрелка към две от тях, за да разбираш, че е множественото число. Вилите увеличават повърхностната площ за абсорбцията на всички тези важни хранителни вещества, които се намират в лумена. Протеините, мазнините и въглехидратите ще преминават през този лумен. За да се увеличи допълнително повърхностната площ има малки подобни на косъмчета израстъци от вилите и те се наричат четковидна граница. Те се наричат микровили, или по-малки вили. Микровилите изграждат четковидната граница. Това допълнително увеличава повърхностната площ за абсорбция в тънкото черво. За да ти дам друг изглед на това как изглежда тънкото черво, ако ти дам друго напречно сечение, което изглежда ето така, през стената на тънкото черво, какво ще стане, ако го разрежем? Ще видиш мускулна стена и пръстоподобни израстъци, вили. Понеже увеличихме малко, можеш да видиш, че микровилите са изградени от клетки, наречени ентероцити. Всяка от тези клетки има собствено ядро и това са избирателно пропускателни клетки, които могат да подпомогнат абсорбцията на всички важни хранителни вещества в тънкото черво. Те се наричат ентероцити. Във всяка от тези вили, тези пръстоподобни израстъци, има така наречения централен лимфен капиляр. Това е проекция на лимфната система. Централните лимфни капиляри са част от лимфната система. Понеже ги рисувам в жълто, може да предположиш, че мазнините, които ще са в този лумен и са били емулгирани от жлъчния сок, били са разградени на по-малки части от стомашната липаза, слюнчената липаза и панкреатичната липаза, всички малки единици на мазнината ще бъдат абсорбирани в централния лимфен капиляр и предадени към лимфната система. Всяка от тези вили разполага и с капилярна мрежа. Всеки от лимфните капиляри е обгърнат от капилярна мрежа, която носи кръв към вилата и после отвежда кръв. Капилярните мрежи доставят и отвеждат кръв от дадена област. Протеините и въглехидратите – това са въглехидратите и това са протеините – те се абсорбират директно в кръвообращението, в капилярните мрежи, които ограждат тези централни лимфни капиляри. Това са въглехидрати, които навлизат, можеш да видиш, че така малките разградени частици от храната, която ядем, навлизат в телата ни, навлизат в кръвообращението ни. След това ще разгледаме как тялото ни използва тези градивни елементи или за енергия, за растеж, или за съхранение в човешкото тяло.