If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Храносмилане

Общ преглед на три от ключовите макромолекули на живота (протеини, мазнини и въглехидрати) и как те се усвояват и абсорбират. Тези видеа не предоставят медицински съвети и са само с информационна цел. Тези видеа не са заместител на професионален медицински съвет, диагноза или лечение. Винаги търси съвета на квалифициран лекар по всички въпроси, които може да имаш, свързани с медицинско състояние. Никога не пренебрегвай професионалния медицински съвет и не се бави да го потърсиш, поради нещо, което прочете или видя в което и да е видео на Кан Академия. Създадено от Училище по медицина на Станфордския университет.

Видео транскрипция

Един от ключовете към разбирането на детското хранене е да разберем какво се случва с храната, която децата ни ядат, след като тя навлезе в устата им. Да започнем, като начертаем основен модел на храносмилането ни. Храната, която децата ни ядат, може да бъде разделена на три категории и тези категории са макронутриенти. Всички тези макронутриенти биват храносмлени по малко по-различни начини, така че ще ги кодирам с цветове, за да можем да проследим какво се случва с всяка от тези категории макронутриенти. Главните макронутриенти са въглехидратите – ще запиша carbs – мазнините и протеините. Когато използваме термина микронутриенти, говорим за неща като витамини и минерали, и други важни съставки в храната, която ядем. Храносмилателният тракт е дълга тръба, която преминава от устата чак до ануса. Ще проследим тази тръба и пътя на храната след като навлезе в устата и премине по тази дълга тръба, която продължава по цялата ни храносмилателна система. Храносмилането започва в устата с активното дъвчене, което е важна част от храносмилането, която понякога пренебрегваме, понеже разделя големите парчета храна на по-малки, по-усвоими парчета, които могат да бъдат "атакувани" от различните ензими. Някои от тях биват секретирани в устната кухина, или устата, от храносмилателни жлези, наречени слюнчени жлези. Слюнчените жлези секретират, изненада, слюнка. В слюнката има няколко различни ензима и ще ги кодирам и тях в цветове. Първият ензим в слюнката е амилаза. Амилазата започва храносмилането на въглехидратите, затова я направих в лилаво – наричаме това слюнчена амилаза, понеже има и друг вид амилаза, която влиза в действие по-късно по храносмилателния тракт. Другият ензим в слюнката се нарича липаза. Наричаме и това слюнчена липаза, понеже има различен вид липаза, който влиза в игра по-късно. Липазата започва храносмилането на мазнините, затова я начертах в жълто. Храната бива сдъвкана в устата, после преглътната във вида, който наричаме болус. Този болус е бил смесен с тези слюнчени сокове, или слюнчени ензими, и преминава през тръба, наречена хранопровод. Това е хранопроводът. Хранопроводът води надолу към разширена част на тази тръба, която наричаме стомах – това е стомахът. Има сфинктер тук, един вид клапа, който наричаме долен езофагиален сфинктер, който "пази" входа към стомаха. Ако тази клапа пропуска, храната може да протече от стомаха и да ни причини киселини – тук се образуват киселините. След като храната навлезе в стомаха, тя бива смесена с куп други неща, които биват секретирани от стомаха. Неща като солна киселина, или стомашна киселина, и просто ще запиша HCl, понеже това е химичното съкращение за солна киселина. Стомахът също секретира храносмилателен ензим, наречен пепсин. Пепсинът ще запиша в зелено, понеже храносмила протеини. Другото нещо, което стомахът секретира, е ензим, наречен липаза. Това е стомашна липаза, стомашна означава, че идва от стомаха, и точно както слюнчената липаза, стомашната липаза продължава смилането на мазнините, които са навлезли в устата. Стомахът е много мускулест, така че размесва храната. Храната, която е дошла надолу по хранопровода като болус и излиза от стомаха, прилича повече на течност. Наричаме тази течност химус – това напуска стомаха. Тя напуска стомаха през друга клапа, или сфинктер, пилорен сфинктер. Това е добра дума да запомним. След като химусът премине през пилорния сфинктер, той навлиза в първата част на тънкото черво и тази част на тънкото черво се нарича дванадесетопръстник. Ще запиша дванадесетопръстник. Много важни неща се случват в дванадесетопръстника. Тук черният дроб секретира химикал, наречен жлъчен сок. Жлъчката се съхранява понякога, когато не е необходима незабавно – създадена е от черния дроб, ще начертая, че излиза от черния дроб, а се съхранява в малък орган, наречен жлъчка. Това е тук – жлъчката ще съхранява жлъчен сок и ще надпиша това – това е жлъчката. Това е черният дроб, а когато е необходим жлъчен сок – и просто ще напиша жлъчен сок в жълто, вероятно можеш да предположиш за смилане на какво се използва жлъчният сок. Когато е необходим, той се секретира навън от жлъчката и навлиза в дванадесетопръстника, ето тук. Има друг добавъчен орган, който излива продуктите си в дванадесетопръстника, на приблизително същото място. Ще го начертая в синьо и се нарича задстомашна жлеза (панкреас). Задстомашната жлеза е много важна. Тя секретира веротяно най-важните храносмилателни ензими в тънкото черво и тези ензими са амилаза, сега това е панкреатична амилаза, също секретира панкреатична липаза, друг начин за смилане на мазнини, после секретира два ензима, които се използват в храносмилането на протеини – единият се нарича трипсин, а другият е братовчед му хемотрипсин. Всички тези вълнуващи неща се случват в дванадесетопръстника, а после тънкото черво продължава и продължава около 5 до 7 метра. То е много дълго и извито. Чертая го разтеглено, но тези навивки на тънкото черво се намотават около себе си. Втората част на тънкото черво – и ще опитам да ти дам представа колко дълга е тази част на тръбата. Втората част се нарича празно черво. Празно черво. После, последната част на тънкото черво се нарича хълбочно черво. Тънкото черво е мястото, където големи частици храна биват разградени на абсорбируеми единици и абсорбирани в тази тръба на тънкото черво. После тънкото черво се среща с дебелото черво. Дебелото черво е като място за съхранение и изсушаване. То се увива тук и има възходяща част, напречна част и тази, която чертая сега, низходяща част. Завършва с S-извита част, която наричаме сигмоидално дебело черво. Това ще е възходящата част, напречната и низходящата тук – ще напиша des, защото нямам място. В дебелото черво се абсорбира излишна вода, а това накрая ще станат фекалиите, които биват секретирани след като преминат през сигмоидалното дебело черво. Това е крайният продукт на храносмилането и фекалиите ще излязат през ануса. Колкото по-дълго фекалиите седят в дебелото черво, толкова по-сухи ще станат, понеже вода бива абсорбирана и биват абсорбирани някои разтворени вещества. Храната, която ядем, ще бъде сдъвкана в устата и погълната във вид на болус. Болусът ще премине надолу по хранопровода и през долния езофагеален сфинктер в стомаха, където ще се смеси със стомашна киселина и неща като пепсин и липаза, и ще се превърне в химус. Този химус ще премине през пилорния сфинктер и това ще се насочи към дванадесетопръстника. В дванадесетопръстника жлъчен сок от черния дроб и жлъчката ще бъде секретирана в тази част, както и панкреатичните храносмилателни ензими, като амилаза, липаза, трипсин и хемотрипсин. Докато тази храна бива смилана на по-малки абсорбируеми части, тя също бива абсорбирана, докато преминава по тази дълга тръба, и можеш да видиш колко време е тук, за да абсорбираме всички хранителни вещества, понеже не искаме храната да премине без достатъчно време за абсорбиране на тези важни хранителни вещества. После стига до дебелото черво и тази клапа, която не поставих, но е наречена илеоцекална клапа, понеже е между илеума и цекула. Ако ти е интересно, тук е апендиксът. Той е малко джобовидно разширение на цекула и, ако, например, ядеш гроздено зърно и погълнеш всички семена, и имаш много лош късмет, едно от тези семена може да заседне тук. Този апендикс може да бъде запушен и да се запълни с гной, и тогава получаваш апендицит. Ако имаш късмет и това не се случи, тогава храната, която не е могла да бъде смляна или абсорбирана, преминава към възходящото дебело черво, бавно се придвижва през напречното дебело черво и надолу по низходящото дебело черво. И бива прогресивно изсушена и съхранявана. После, след като навлезе в сигмоидалното дебело черво бива задействан рефлекс за изхождане и фекалиите биват секретирани през ануса. Това е голямата картинка на механизма на действие на храносмилането. Искам да разгледаме как ще изглежда, ако, да кажем, вземем напречно сечение през това тънко черво. Да кажем, че вземем разрез от тънкото черво. Това, което ще видиш, ще е мускулна тръба. Да кажем, че това е парчето, което отрязохме. Тази тръба отвътре ще има пръстоподобни израстъци и те се наричат вили, това е вила. Ще запиша множественото число, което и вили, и ще направя тази стрелка към две от тях, за да разбираш, че е множественото число. Вилите увеличават повърхностната площ за абсорбцията на всички тези важни хранителни вещества, които ще бъдат срещнати в лумена. Протеините, мазнините и въглехидратите ще преминават през този лумен. И за да се увеличи допълнително повърхностната площ има малки космоподобни израстъци от вилите и те се наричат четковидна граница. Те се наричат микровили, или по-малки вили. Микровилите изграждат четковидната граница. Това допълнително увеличава повърхностната площ за абсорбция в тънкото черво. За да ти дам друг изглед на как изглежда тънкото черво, ако ти дам друго напречно сечение, което изглежда ето така, през стената на тънкото черво, какво ще стане, ако го разрежем? Ще видиш мускулна стена и пръстоподобни израстъци, вили. Понеже увеличихме малко, можеш да видиш, че микровилите са изградени от клетки, наречени ентероцити. Всяка от тези клетки има собствено ядро и това са избирателно пропускателни клетки, които могат да подпомогнат абсорбцията на всички важни хранителни вещества в тънкото черво. Те се наричат ентероцити. Във всяка от тези вили, тези пръстоподобни израстъци, има нещо, наречено централен лактеал. Това е проекция на лимфната система. Централните лакеали са единни с лимфната система. Понеже ги чертая в жълто, може да предположиш, че мазнините, които ще са в този лумен и са били емулсифирани от жлъчния сок, били са разградени на по-малки части от стомашната липаза и слюнчената липаза, и панкреатичната липаза, всички малки единици на мазнината ще бъдат абсорбирани в централния лактеал и предадени към лимфната система. Всяка от тези вили също има малка капилярна мрежа. Оградена е от мрежа капиляри, които носят кръв към вилата и после извеждат кръв. Капилярните мрежи отнасят кръв от дадена област. Протеините и въглехидратите – това са въглехидратите и това са протеините – тези неща ще бъдат абсорбирани директно в кръвообращението, в капилярните мрежи, които ограждат тези централни лактеали. Това са въглехидрати, които навлизат, можеш да видиш, че така малките разградени частици от храната, която ядем, навлизат в телата ни, навлизат в кръвообращението ни. След това ще разгледаме как тялото ни използва тези градивни блокове или за енергия, растеж, или съхранение в човешкото тяло.