Криви на растеж

Един от най-точните и най-прецизните методи за наблюдение на развитието на едно дете, е инструментът, наречен проследяване на растежа. Проследяването на растежа се прави по целия свят. При проследяване на растежа измерваме три променливи. Първо измерваме теглото на детето. Това обикновено се записва при раждане, особено ако има професионалист с кантар наблизо. Второ, наблюдаваме дължината или, по-късно, когато бебето стои, височината на бебето. Накрая измерваме обиколката на главата. Всички тези променливи заедно ни дават представа как расте детето и какво е общото му здраве. Две от тези променливи, теглото и дължината, обикновено, поне в САЩ, се нанасят на една и съща графика. Виждаш, че чертая две ленти. Това е диапазонът на нормалното и всяка от тези ленти... горната представя дължината. Ще запиша дължина на оста у. Тъй като сме в САЩ, това ще бъде измерено в инчове (в сантиметри в България). Долната лента, тази лента тук – също на оста у ще представя теглото на детето. В паунди, ако сме в САЩ, в килограми на повечето други места по света. На оста х ще нанесем възрастта на детето. Това ще е раждането, а после кривата или диаграмата на растежа на беле или по-малко дете продължава до тригодишна възраст. След тази възраст данните се нанасят на различен вид крива на растежа за по-големи деца. Това ще е една година. Това ще е двугодишна възраст. Да разгледаме тези ленти и да поговорим за тях. Всяка от тези ленти се разделя от срединна линия. Тази срединна линия наричаме линия на 50-и персантил. Това означава, че около половината от децата ще попаднат над нея, половината – под нея. Подобно и за дължината имаме линия на 50-ия персантил. Горната линия обикновено е 95-и персантил. Това означава, че дете, което попада на тази права, е по-високо от 95% от децата в тази възрастова група. Найо-долната линия е 5-ият персантил. Тук имаме 5-и и 95-и. Ключът към тези диаграми на растежа е, че едно измерване не ни дава много информация. Да кажем, че имаме новородено, чието тегло е при долната граница. Да кажем, че нормалният диапазон за теглото е между 6 и 10 паунда за новородено. Нормалният диапазон на дължината е между 18 и 22/23 инча. Да кажем, че показателите на това дете са към долната граница на нормата и има дължина около 50-ия персантил. Докато това дете расте, при всяко посещение при лекаря – в САЩ на всеки два месеца за първите шест месеца – ще правим замерване и не е необичайно през тази първа година бебетата да пресичат персантилните линии. Може би това дете ще навакса и до едногодишна възраст ще е точно на 50-ия персантил. Може би ръстът на това дете ще остане на 50-ия персантил. Но това ни дава цялостна картина. Всички тези измервания, взети заедно, ни дават цялостна успокояваща картина за здравето на детето, поради факта, че расте по хубава права линия. Ами ако имаме две различни двугодишни деца. Да кажем, че едното идва в понеделник при теб и това двегодишно е било с тегло на петия персантил. Другото двегодишно – безз да познаваш нито едно от двете деца отпреди – другото двегодишно е, да кажем, на 25-ия персантил. Ако гледаш само тези две измервания, може да си помислиш, че ако трябва да се тревожим за някое от тези деца, ще се тревожим за това тук, защото наддава точно на долната граница на нормата. Но ако ти кажа, че през двете години живот на детето това дете постоянно е било на петия персантил? Да кажем, че родителите на това дете са дребни или е имало друга причина, но това дете е било здраво, въпреки че е било малко. Да кажем, че за разлика от него това дете тук в лилаво е било родено с по-голямо тегло и то е следвало кривата на 95-ия персантил, но после теглото на детето е спаднало. Това ще е много драстично спадане, но се опитвам да илюстрирам идеята. Ще преместя това малко нагоре, понеже вероятно няма да е толкова драстично. Но това спадане, пресичане на персантилните линии, особено близо до втората година, когато обикновено децата са "решили" към кой персантил ще се придържат, тогава това ще е много по-притеснително, отколкото при другото дете, въпреки че теглото на това дете е на по-нисък персантил. Това не означава, че ако имаме две стабилни криви... Да кажем, детето в зелено и детето в жълто. Определено ще се притесняваме повече за детето в зелено, поради факта, че е толкова далеч под 5-ия персантил. Въпреки че това е равномерна растежна крива, колкото по-надолу от най-ниския персантил расте детето, толкова повече се притесняваме. Но трябва да разполагаме с много последователни измервания, за да направим преценка дали има нещо нередно с развитието на детето. Още нещо, което да отбележим, е, че спадане в теглото обикновено е тревожен показател. Той е знак, че има някакъв проблем в краткосрочен план. Например едно диарийно заболяване би причинило рязко спадане на тегло. От друга страна ръстът на детето ще бъде засегнат само след продължително недохранване. Да кажем, че това дете е растяло равномерно на 70-ия персантил и после, да кажем, е забавило темповете си на растеж. Това е тревожен модел, понеже виждаме забавяне на темповете на растеж, което наричаме забавяне на растежа. Защо проследяваме растежа? Особено в развиващите се страни има три причини проследяването на растежа да е много важно. Първо, позволява да се преразпределят ресурсите на семейството. Дори в бедни семейства, когато едно дете в семейството е недохранено за възрастта си, семейството често ще преразпредели доходите си така, че да подкрепя изхранването на това дете. Второ, ако има източници на външна помощ, налични за една общност, проследяването на растежа и идентифицирането на недохранените деца ще позволи насочено разпределяне на тази помощ към деца, които най-много имат нужда от нея. Накрая, наблюдаването на растежа служи като вид образоване на обществото. Позволява на родителите и детегледачите да разберат важността на адекватното хранене, за да може детето да е здраво. В медицината недохранването понякога се нарича невиреене (failure to thrive, FTТ) Това е термин, който използваме, за да опишем дете с тревожен профил на една от тези две диаграми за проследяване на растежа. Например, дете, което рязко спада или дете със забавен растеж, за невиреенето обикновено има две първопричини. Първо, говорим за органични причини за невиреене. Органичното невиреене възниква, когато има някакъв физиологичен проблем с детето, при който то не успява да усвоява хранителните вещества, които приема. Може би не може да ги смели или абсорбира, или по някаква друга причина хранителните вещества не достигат до тъканите на тялото, за да има растеж. Другата причина е неорганична. Водещата причина за неорганично невиреене е бедността. При неорганичното невиреене детето не се храни с калорични храни, които да подкрепят неговия растеж.