Белодробна туберкулоза

– Аз съм Чарлз Пробър. – А аз съм Морган Тийс. – В това видео ще говорим за белодробно заболяване, причинено от туберкулоза. Причината да посвещаваме пълно видео на белодробното заболяване е, че белодробното заболяване е най-честата форма на клиничната туберкулоза. Тя представлява някъде между 60 и 80% от всички клинични болести от туберкулоза по целия свят, така че е много важно. Добре. С белодробното заболяване, както с всеки вид туберкулоза, заболяването може да е резултат или от първична инфекция, това е първият случай, в който гостоприемникът се среща с инфекцията и затова се нарича първично, или може да е вторична, което е резултат от реактивация на спяща инфекция или, понякога, от инфекция от втори източник при човек, който е имал предишна инфекция и това е втората им среща с туберкулозата. Двете се различават по това, че при първичната туберкулоза пневмонията, която следва първичната туберкулоза, или белодробното заболяване, което следва първичната туберкулоза, е по-често срещано при деца, отколкото при възрастни. При децата е по-вероятно да се развие белодробна болест при първичното им инфектиране. Другият контрастиращ елемент е, че при първичната туберкулоза засегнатата част на белия дроб обикновено са долните дялове или средните дялове. Това е обратно на вторичната туберкулоза, където засегнатата част от белия дроб обикновено са горните дялове. Казва се, че разликата се дължи на по-високото налягане на кислорода в горните дялове, което, мисля, улеснява реактивацията, но не съм сигурен за механизма. Но това е закономерност, доказала се в течение на времето. От клинична гледна точка протичането на болестта, причинена от туберкулоза, може да е същото, без значение дали произлиза от първична инфекция, или от вторична инфекция. Заболяването може да е по цял спектър. В единия край на спектъра е лекото заболяване с минимални симптоми от инфекцията, а в другия край може да е много тежко с прогресивно белодробно увреждане, тежка инвалидизация, дори смърт. Не само има разлики в този клиничен спектър, но, успоредно, има радиографски разлики в спектъра. В някои случаи белодробното заболяване е свързано с малък инфилтрат, малка аномалия на рентгена на гръдния кош, докато в други случаи заболяването може да се разпространи широко в двата бели дроба и да изглежда като кухини, което се дължи на разрушаване на белодробния паренхим, така че спектърът е широк. – И при първична, и при вторична белодробна туберкулоза ли може да си навсякъде в този спектър? – Точно така. – Добре. – Другото нещо, което бих казал за белодробната туберкулоза е, че ако не е разпозната и не е лекувана, или в миналото, когато е нямало терапия за туберкулоза, клиничният курс на заболяването, така наречената естествена история, тоест, това, което се случва, ако не я лекуваш, се деляло на три третини. Една-трета от пациентите умирали от нелекуваната белодробна болест и тази смърт често можела да е доста бърза и в миналото била наричана галопираща смърт. Това са около една трета. Втора трета от пациентите спонтанно преминавали в ремисия, подобрявали се. Признаците и симптомите изчезвали и те били добре. Последната трета имали прогресивно заболяване на белите дробове, по-бавно от първата трета и това често било наричано "изсмукване", като изсмукване на силите. Това би била естествената история на туберкулозата. – Винаги изглежда сякаш е трябвало просто да го нарекат естествен курс, вместо естествена история, но ето ни на. – Мисля, че това е добър аргумент. Сега, когато видиш някой, който може да е инфектиран с туберкулоза, той често има, в допълнение към белодробните признаци и симптоми, неспецифични признаци и симптоми. Този човек, който лежи на легло, и можеш да видиш, че, първо, човекът изглежда доста слаб. Всъщност загубата на тегло е много честа неспецифична находка на всяка хронична болест, но тук е в контекста на туберкулозата. Друг чест така наречен системен симптом, свързан с туберкулозата, е висока температура, която може да продължава много дълго време, дни, седмици дори до месеци. Високата температура може да е свързана с потене и потенето често е най-изявено нощем, не съм сигурен защо, но това е наречено нощно изпотяване и тази комбинация, разбира се, кара човека да се чувства като цяло зле, има така нареченото неразположение – не иска да яде, има анорексия и това допринася за загубата на тегло. Това са системните симптоми, които могат да придружават всеки вид туберкулозна инфекция, включително белодробна болест. Има и някои признаци, освен тези, които се проявяват заради развитието на пневмония, тоест клиничните признаци, свързани с пневмония, или клиничните признаци, свързани с прогресивните белодробни симптоми, неща като кашлица, задух, неспособност да се диша добре, особено нощем в легнало положение. В допълнение към тези прояви има някои други неспецифични неща, които трябва да помниш, когато подозираш туберкулозата като диагноза, и те са показани на картинките. На долната картинка виждаме крак на млад човек, който има туберкулоза, където се виждат подути, червени възли. Червени, еритема (red), и възли (nod), нодозум. Това се нарича еритема нодозум. Тя не е специфична за туберкулозата. Може да се случи и при други болести, включително някои гъбични инфекции, като тази причинена от кокцидиодомикоза, и включително стрептококови инфекции, но също често се свързва с туберкулоза. На горната картинка, разбира се, е око и това показва определен вид конюнктивит, зачервяване на окото, и това се нарича фликтенуларен конюнктивит, което е нещо, свързано с туберкулозата. Не се тревожи много за точното изписване, понеже е трудно за писане. – Добре, е... – Както Морган демонстрира. Фликтенуларен. – Фликтенуларен. – Конюнктивит. Това са някои от признаците и симптомите, които може да са свързани с туберкулозата като цяло при белодробната туберкулоза, която е доминиращият вид на клиничното заболяване. – Добре. – Последно нещо, за което искаме да поговорим, понеже също е в гръдната кухина, е плеврална туберкулоза. Тя е малко по-различна от белодробната туберкулоза. Плевралната мембрана огражда белите дробове и плевралната болест, причинена от туберкулоза, може да произлезе от две неща. Първо, може да е свързана с първата инфекция, първичната инфекция, и се казва, че може да е поради хиперчувствителност, тоест имунна реакция на тялото към инфекцията. Другият начин да възникне, или от първично заболяване, или от вторично заболяване, е като резултат от заразно разпространяване. Директно разпространяване на инфекцията от белите дробове в плевралното пространство. Една от отличителните черти на плевралната туберкулоза в сравнение с други видове плеврална инфекция е, че изливите може да са доста големи. Този, който начерта в долната част на белия дроб, е среден по размер плеврален излив, но понякога може да е още по-голям от това и да продължава по цялата страна на плевралното пространство. Голям плеврален излив – когато видиш това, трябва да обмислиш туберкулоза като една от причините. Плевралните изливи допълват белодробните симптоми. Досещаш се, че те притискат белите дробове и човекът изпитва задух. Ако перкутираш (почукаш) гръдния кош при физикалния преглед, той звучи глухо, понеже няма въздух за перкутиране, а вместо това има плеврална течност, а когато преслушаш гърдите, може да има намалени дихателни звуци, понеже не чуваш белия дроб толкова ясно, понеже плевралната течност е между стетоскопа и белия дроб. Най-добрият начин да откриеш какво причинява плеврален излив по принцип и за туберкулоза в частност, е да вземеш проба от плевралната течност – да направиш плевроцентеза. Когато направиш това, типичните находки са, че течността изглежда сламеножълта на цвят . Типично има много висока концентрация на протеини, ниска до нормална концентрация на глюкоза и бели кръвни телца на брой между 500 и няколко хиляди. – Това високо или ниско е? – Това е високо, не трябва да има бели кръвни телца в плевралното пространство. Трябва да няма плеврална течност. 500 до няколко хиляди. При бактериален излив може да е много по-висок броят бели кръвни клетки, но при туберкулозата е в този диапазон. Може да опиташ да покажеш туберкулозата в плевралното пространство, като направиш специфично туберкулозно оцветяване, като оцветяване по Цил-Нилсен. – Това е оцветяване по Цил-Нилсен. С него се търсят туберкулозни бактерии. – Да. – Добре. – Оцветяването по Цил-Нилсен е положително приблизително в 10 до 25% от случаите, когато има туберкулоза, тоест тестът не е много чувствителен. Микробиологична посявка от течността е по-чувствителен метод. Отнема повече време, може да отнеме до четири-шест седмици да се култивира и има чувствителност от 25 до 75%. Най-добрата чувствителност и следователно изследване, което трябва да направиш, ако мислиш, че този излив представлява туберкулоза, е да вземеш биопсия на самата плевра и плевралната биопсия има чувствителност около 80%. Ако мислиш, че някой има плеврална туберкулоза с излив, определено трябва да се направи плеврална биопсия.