Подсъзнателно вярване (алийф)

Здравей! Казвам се Лори Сантос и преподавам психология в университета Йейл. Днес икам да говоря за подсъзнателните вярвания. Тази лекция е част от поредицата за когнитивните грешки. Представи си, че посещаваш Големия каньон и решаваш да се разходиш по огромния стъклен мост, построен над бушуващите води на река Колорадо. Сега си представи как стигаш до средата на моста и поглеждаш надолу. Виждаш как стъпваш върху прозрачно стъкло, а на километър под теб се е ширнала бездната. Как ще се почувстваш? Ако си като повечето хора, може доста да се стреснеш. Сърцето ти ще бие по-бързо, дланите ти ще се изпотят, може да стиснеш перилата малко по-силно. Но е странно да се страхуваш толкова. Все пак мостът е напълно безопасен. Захванат е със стотици стоманени болтове. Точно толкова сигурен е, колкото ако подът беше непрозрачен, и е дори по-здрав, отколкото би бил, ако беше само на 100 метра, или на 10 метра, или дори на 1 метър над земята. Толкова солиден е, колкото всичко останало, върху което стъпваш. Освен това разполагаш с множество данни, които показват колко е безопасен. Хиляди посетители минават по моста всяка година и никой от тях не е пропаднал през него. По-безопасен е, отколкото да пресечеш улицата или да се возиш в кола, или дори да стоиш на обикновен балкон. Тогава защо толкова се страхуваш? Какво се случва? Това противоречие между убеждението ти, че мостът е съвършено безопасен, и чувството, че може да умреш, показва силата на т.нар. подсъзнателни вярвания. Подсъзнателните вярвания са автоматични или привични вярвания. Те са нашият инстинктивен отговор на неща, които подсъзнателно харесваме или не харесваме, или дори неща, с които просто сме свикнали. Терминът "подсъзнателни вярвания" е създаден от философа Тамар Гендлер. Тя решила да използва думата "подсъзнателни вярвания" (алийф), понеже те са подобни на вярванията (бълийф), с тази разлика, че са емоционални, асоциативни, автоматични и ирационални. Тя ги нарекла подсъзнателни вярвания. Когато стоиш на моста във въздуха, смяташ, че си в пълна безопасност. Иначе нямаше да стъпиш на него. Но едновременно с това подсъзнанието ти подсказва, че има риск да паднеш, оттам идва и изпотяването на ръцете. И това е интересното за тези вярвания. Не е задължително да следват това, което наистина смятаме за вярно, като факта, че си в пълна безопасност на моста. Проблемът е, че дори да осъзнаваме, че подсъзнателните вярвания не отразяват реалността, не съвпадат с това, което смятаме за вярно, че са напълно ирационални, те не изчезват просто така. Те си остават и ръководят голяма част от поведението ни. Това, че остават, ги прави толкова странни. Това е причината да се плашим от филми на ужасите като "Челюсти", въпреки че знаем, че акулата във филма е просто купчина пластмаса. И както знаем от известния пример на психолога Пол Розин, това е причината да не искаме да изядем вкусно парче шоколад, което изглежда така. И както когнитивният учен Фейри Кушман показва, затова не искаме да използваме чук, за да направим това, дори когато знаем, че ръката е просто пластмасова. Но подсъзнателните ни вярвания оказват влияние и при по-сериозни случаи. Ако живееш в общество, изградено върху расови предразсъдъци, дори съзнателно да вярваш, че афроамериканците и белите хора са равни, подсъзнателните ти вярвания може да отразят множество скрити предразсъдъци. Ако живееш в общество, в което лекарите са предимно мъже, а медицинските сестри са жени, дори да смяташ, че жените са добри в науката колкото и мъжете, подсъзнателните ти вярвания е възможно да са различни. И както много психолози напоследък са показали, такива подсъзнателни предразсъдъци може би играят по-голяма роля в решенията ти кого да наемеш на работа, отколкото си мислиш. Затова следващия път, когато не искаш да докоснеш пластмасов паяк или плачеш на тъжен, но измислен филм, или забележиш някои от погрешните си предразсъдъци, ще знаеш, че виждаш в действие своите подсъзнателни вярвания.