If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ефект на Джи. Ай. Джо

В това видео Лори Сантос (Йейлски университет) обсъжда защо познаването на когнитивните грешки не е достатъчно, за да ги преодолеем. Тя ще въведе нова когнитивна грешка, позната като ефект на Джи. Ай. Джо, тенденцията пристрастията и заблудите ни да се задържат в съзнанието ни, дори когато би трябвало да ги превъзмогнем

Говорител: д-р Лори Сантос, доцент по психология, Йейлски университет.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей! Казвам се Лори Сантос. Преподавам психология в университета Йейл и днес искам да говоря за ефекта на Джи. Ай. Джо. Тази лекция е от поредицата за когнитивните грешки. Ако изгледа някои от видеата досега, вероятно с все по-голяма лекота забелязваш когнитивните си грешки и си наясно, че можеш да станеш тяхна жертва. Може също да мислиш, че знанието за грешките означава, че ще е по-трудно да им се поддадеш. За нещастие, невинаги е толкова просто. И ако мислиш, че това да знаеш своите когнитивни грешки, е всичко, което ти трябва, за да ги преодолееш, тогава ще си жертва на друга грешка: ефект на Джи. Ай. Джо. Ако си дете на осемдесетте години, може да познаеш откъде идва името на тази грешка. Да, идва от анимацията "Джи. Ай. Джо". Може би помниш края? Всеки епизод имаше засукано съобщение за обществена услуга, което приключваше с известната фраза: "Вече знаеш, а знанието е наполовина спечелена битка." Проблемът с идеята, че знанието е наполовина спечелена битка, е, че когнитивната наука ни е показала, че просто да знаем за грешките си често е много по-малко от половината битка. Определено има някои случаи, при които знанието е наполовина спечелена битка: знаенето на таблицата за умножение, например, или това да знаеш на кой щанд е млякото. Но има много други случаи, в които не е така, в които просто знаенето на нещо не ни помага толкова много. Например може да знаеш, че това да стоиш на прозрачния мост над Големия каньон е напълно безопасно, но умът ти пак ще си мисли, че е доста страшно. Може да знаеш, че произволни котви могат да объркат крайната ти преценка, но пак ще сметнеш, че е добра идея да купиш пет шоколада, когато видиш надпис "пет за пет долара". И накрая, дори и да знаеш, че различните формулировки могат да повлияят на преценката ти, пак може да се колебаеш повече да поемеш риск, който включва загубени, вместо спасени животи. Дългогодишни проучвания на когнитивните грешки са показали, че това да знаем, че разполагаме с информацията, е само малка част от това, което контролира поведението ни. В ежедневни ситуации по-голямата част от контрола над поведението ни идва от други процеси, като навиците ни или ситуациите, в които се озоваваме, а не от самосъзнанието ни. Затова оформянето на ситуациите за насочване на поведението ни към правилната посока, или научаването да регулираме емоциите си с времето може да има много силен ефект. Най-забавната част от грешката Джи. Ай. Джо е, че знаенето за нея, както тя би прогнозирала, е по-малко от наполовина спечелена битка. Дори ако знаеш, че знанието не е наполовина спечелена битка, пак имаш склонност да мислиш, че това, което знаеш съзнателно, е основното нещо, което контролира поведението ти. Но не е. Дори да изгледаш всички тези видеа, пак ще си субект на същите ефекти, които видеата описват. За повечето когнитивни грешки, включително Джи. Ай. Джо, знанието не е дори половината битка. Вече знаеш, а знанието е по-малко от наполовина спечелена битка.