If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Психологическо счетоводство

Психологът Лори Сантос (Йейлски университет) обяснява феномена на психологическото счетоводство: защо невинаги приемаме, че парите са заменими. Тя проучва защо поставяме различните покупки в различни "мисловни сметки" и как можем да използваме заблудата на психологическото счетоводство, за да сме по-доволни от финансовите си решения.

Говорител: д-р Лори Сантос, доцент по психология, Йейлски университет.

Видео транскрипция

Казвам се Лори Сантос и преподавам психология в университета Йейл. Днес ще говоря за психологическото счетоводство. Тази лекция е част от поредицата за когнитивните грешки. Представи си, че решаваш да отидеш на кино. Отиваш до касата и даваш на касиерката банкнота от 20 долара. Тя ти връща банкнота от 10 долара и билет на стойност 10 долара. Но когато стигаш до вратата на салона, не си намираш билета. Не е в чантата ти или в джоба ти. Изгубен е. Какво ще направиш? Ще дадеш ли още 10 долара за нов билет, или просто ще се прибереш вкъщи? Ако си като повечето хора, може да се изкушиш да се прибереш вкъщи. Всъщност, когато психолозите Канеман и Тверски задали този въпрос на студенти, 54% от хората казали, че вероятно просто ще се приберат вкъщи. А сега си представи различен сценарий. Решаваш да гледаш филм, отиваш до касата и даваш на касиерката 20 долара. Но този път тя ти дава две банкноти от по 10 долара, за да можеш лесно да платиш 10 долара преди да влезеш в салона. Но когато стигнеш до салона, осъзнаваш, че имаш само едната банкнота. Другата не е в чантата или в джоба ти. Изгубена е. Какво ще направиш? Ще платиш ли 10 долара, или просто ще се прибереш? Ако си като повечето хора, вероятно все пак ще гледаш филма. Всъщност, когато Канеман и Тверски задали този въпрос на студентите, 88% от хората казали, че вероятно все пак ще отидат да гледат филма. Различните отговори в двата случая илюстрират когнитивна грешка, позната като "психологическо счетоводство". В ума си създаваме различни "сметки" за различните дейности и ресурсите от една сметка не биват автоматично прехвърлени за използване в друга. Затова рядко бихме дали 50 долара от пенсионната си сметка за вкусна вечеря. Ето защо и понякога пилеем пари от върнати заеми за неща, за които никога не бихме похарчили спестяванията си. В ума си автоматично отваряме различни сметки за различни неща и ако спечелим неочаквани пари, да кажем от изравнителни сметки или изненадващ подарък, в крайна сметка прахосваме парите от тази нова сметка. Затова комарджиите залагат много повече, когато играят с парите на казиното. Използваме различни мисловни сметки постоянно - от парите, които планираме да похарчим за нещо забавно, като филми и игри, до сметките, в които пазим парите, отредени за бъдещото образование на децата ни. Умът ни естествено разделя нещата. Проблемът е, че естествената ни склонност да държим нещата поотделно нарушава класическия икономически принцип: идеята, че парите би трябвало да са заменими. Класическите икономисти често се изненадват от факта, че не можем да мислим за парите просто като за... пари. Защо един 10-доларов билет и една 10-доларова банкнота да не са едно и също? За един икономист би трябвало да са. Но за обикновения човек не са. Добрата новина е, че можем да използваме това забавно психологическо счетоводство в наша полза. Приятел на поведенческия икономист Дик Талер направил точно това. Отворил си нова сметка, парите от която да дарява за благотворителност в края на всяка година. Всеки път, когато му се случело нещо лошо, като например глоба за неправилно паркиране или изгубени десет долара, той взимал пари от тази сметка. Феноменът на психологическото счетоводство го карал да мисли, че парите така или иначе не са за него, и благодарение на това не се чувствал толкова зле при финансови загуби. Съществуването на такава когнитивна грешка показва, че умовете ни не работят по начина, по който мислят класическите икономисти. Но можем да използваме психологическото счетоводство в наша полза. Имаме контрол върху сметките, които създаваме, както и върху сметките, от които взимаме пари. Просто си припомни това следващия път, когато загубиш билета си за кино.