If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ефект на кулминацията и края

В това видео Лори Сантос (Йейлски университет) обяснява защо спомените ни за добри и лоши събития са пристрастни. По-точно, тя обяснява как ретроспективната ни оценка става жертва на ефекта на кулминацията и края— когнитивна грешка, при която преувеличаваме кулминацията и края на преживяванията си— и как тази грешка ни кара да пренебрегваме други характеристики на събитието, като продължителността му.

Говорител: д-р Лори Сантос, доцент по психология, Йейлски университет.

Видео транскрипция

Името ми е Лори Сантос. Преподавам психология в университета Йейл и днес искам да говоря за ефекта на кулминацията и края. Тази лекция е част от поредицата за когнитивните грешки. Искам да помислиш за последния път, когато отиде на ресторант и си поръча скъпо ястие. Припомни си всички части от това събитие. Приключи ли? Сега искам да отговориш на много прост въпрос: как беше? Без значение дали отговорът ти е "беше горе-долу", или "беше най-добрата вечеря", обзалагам се, че отговарянето на този въпрос е сравнително просто. За нас е доста лесно да решим дали някакво събитие е било добро или лошо. Можем бързо да кажем дали сме харесали определен филм, колко сме се забавлявали на ваканцията, или дори как е минало последното ни интервю за работа. Но правенето на тази преценка трябва да включва някои доста сложни изчисления. За да прецениш как е била последната ти вечеря в ресторант, може да трябва да оцениш различни моменти от преживяването по различни критерии, да ги прецениш едно спрямо друго, и да сметнеш цялостната оценка. Също трябва да решиш колко времеви момента ще избереш за оценката си. Когато мислеше за ресторанта, умът ти даде ли оценка на преживяването за всяка отделна минута, всяка секунда, или дори всяка милисекунди? Оказва се, че умовете ни решават този сложен проблем, като използват изненадващо лесна стратегия. Всъщност, когато си припомняме събитие, по принцип игнорираме повечето от частите на това събитие и правим оценка въз основа само на две части от преживяването: кулминацията (най-екстремната, без значение дали добра или лоша) и края (как е приключило). Всичките ни спомени, и добрите, и лошите, често биват запомняни като такива в резултат на тези два момента. За да проучат ефекта, психологът Дани Канеман и колегите му подложили участниците на болезнено преживяване. Те трябвало да вкарат ръката си в много, много студена вода за шейсет секунди. После участвали в друг сходен експеримент, който започнал точно като първият. Ръцете им били поставени в много, много студена вода за шейсет секунди. Но във втория случай времето било удължено. Участниците задържали ръцете си във водата за още тридесет секунди, докато температурата се увеличила до все още болезнени, но не чак толкова, градуси. Канеман и колегите му после попитали участниците кое събитие им е харесало повече, кое биха предпочели да изпитат отново. Изненадващо, повечето от участниците предпочели второто събитие. Въпреки че ги боляло по-дълго време, второто събитие приключило малко по-добре. И когато усредниш върховата и крайната точка на всяко преживяване, второто е по-добре, въпреки че като цяло включва повече болка. Канеман и колегите му се чудели дали същият ефект на кулминацията и края ще влияе върху спомените на хората в реални ситуации. Те започнали да работят с лекари, които извършвали болезнена медицинска процедура на пациентите. Обикновено процедурата не започвала толкова болезнено, но постепенно ставала все по-болезнена и по-болезнена и приключвала в момент на максимална болка. Канеман и колегите му мислели, че тази процедура би била запомнена като особено болезнена, не защото била болезнена процедура, а защото кулминацията и краят били особено неприятни. За да проверят предположението си, Канеман и колегите му провели клинично изследване. Те удължили времетраенето на процедурата по следния начин. Пациентите като цяло ги боляло по-дълго време, но процедурата приключвала с по-лека болка. Канеман и колегите му установили, че хората казали, че харесват втората процедура повече. Казали, че не чувствали толкова много болка и дори имат желание да се върнат за още процедури. Клиничното изследване на Канеман и колегите му подчертава едно от най-удивителните неща за ефекта на кулминацията и края, а именно, че не се взима предвид информацията за това колко дълго е продължило събитието. Пациентът би предпочел да го боли два пъти по-дълго, стига усредненото усещане от кулминацията и края да е по-приятно. Умовете ни взимат предвид само кулминацията и края, когато запомнят едно събитие, затова не можем да кажем колко дълго е било определено събитие. Просто игнорираме тази част от събитието в оценките си. Този феномен е познат като "пренебрегване на времетраенето". Пренебрегването на времетраенето означава, че чудесните събития могат да останат точно толкова чудесни, дори ако са много кратки. Също означава, че можеш да направиш донякъде досадните преживявания по-дълги и няма да ги помниш като такива. Ефектът на кулминацията и края ни подсказва и как да направим едно събитие особено прекрасно. Тъй като споменът ни за събитията включва само върховия и крайния момент, можем да ги направим особено забавни, като приключим в най-добрия възможен момент. Всъщност много събития, които ни харесват най-много, включват крайни точки, които са върхови моменти. От крайния печеливш гол до финалите с фойерверки, оставянето на най-доброто за накрая изглежда прави едно събитие по-добро. Така че следващият път, когато се наслаждаваш на хубаво ястие, остави си място за десерт.