If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:26

Логически грешки

Видео транскрипция

Здравей. Казвам се Джордан Макензи и съм докторант в университета на Северна Каролина в Чапел Хил. Днес ще говоря за вид неформална логическа грешка, позната като argumentum ad populum (аргумент към народа), или позоваване на бройката. Да започнем с разходка из спомените. Помниш ли как опитваше да придумаш родителите си да ти купят най-модерната играчка, да кажем, Фърби, като мрънкаше как всеки в училище мисли, че Фърбитата са най-готината играчка, така че те трябва наистина да са най-готината играчка. Родителите ти вероятно са ти казвали нещо от рода на: "Ако всеки в училище скочи от скала, и ти ли ще скочиш с тях?" Родителите ти всъщност ти се караха, че допускаш грешката позоваване на бройката и както ще стане ясно в това видео, те са били напълно прави. Да разгледаме по-отблизо как работи тази логическа грешка. Позоваването на бройката се опитва да установи истинността на някакво твърдение "Р" въз основа на това, че много хора вярват, че "Р" е вярно. Понеже това е неформална грешка, знаем, че има нещо погрешно в съдържанието, а не във формата. В този случай съдържанието, което аргументът предоставя в подкрепа на заключението си, просто не е достатъчно или дори свързано с темата, за да се установи истинността на това заключение. Един пример ще помогне да изясним нещата. Да предположим, че с приятел спорите дали Джъстин Бийбър има музикален талант. Приятелят ти казва: "Разбира се, че има музикален талант! Милионите фенове не могат да грешат!" Ако искаш да формализираш аргумента на приятеля си, той ще изглежда ето така: Предпоставка 1: Милиони хора смятат, че Джъстин Бийбър има музикален талант. Заключение: Следователно Джъстин Бийбър има музикален талант. Ако мислиш, че има нещо нередно с този аргумент, това е вярно. Големият проблем с този аргумент е, че опитва да установи истинността на заключението, че Джъстин Бийбър има музикален талант, като се позовава на факта, че много хора вярват, че заключението е вярно. Но това не следва логично от предпоставката. Нещо може да е вярно, дори всеки да смята, че е погрешно. И нещо може да е погрешно, дори всеки да смята, че е вярно. Не искам да кажа, че винаги трябва напълно да отхвърляме популярното мнение, когато опитваме да открием дали нещо е вярно, или грешно. Често фактът, че повечето хора вярват в истинността на някакво твърдение ни дава поне отчасти основание да мислим, че това твърдение наистина е вярно. Например ако откриеш, че 98% от класа ти по социология смята, че отговорът на въпрос 5 на изпита е бил "с", тогава ще е логично да мислиш, че "с" вероятно наистина е бил правилният отговор. Все пак, ако всички те са успели да стигнат до този отговор, вероятно това е защото добре са учили за теста. Но ще допуснеш грешка, ако помислиш, че отговорът на въпрос 5 е "с", ПОНЕЖЕ 98% от класа ти по социология са отговорили на въпроса по този начин. Докато народната подкрепа може да ти даде основание да ВЯРВАШ, че едно твърдение е вярно, тя много рядко сама по себе ПРАВИ това твърдение вярно. Забележи, че казах "много рядко", а не "никога". Всъщност има няколко случая, в които позоваването на популярността НЕ е грешка. Вземи предвид етикета: ако твърдя, че в Индия е грубо да влизаш в нечий дом с обувките, тогава е много логично да се позова на факта, че повечето хора в Индия смятат, че е грубо да влезеш с обувки в нечий дом. В този случай авторитетът, на който се позовавам, тоест мнението на индийското население, е важно за заключението, което се опитвам да установя. Или предположи, че спориш с приятел как буквата Z се произнася на канадски английски. Ето една ситуация, в която няма да е погрешно да направим следния аргумент: "Почти всеки в Канада казва зед, тоест правилното произношение на канадски английски трябва да е зед, а не зи." Но помни, че тези примери са изключения, а не правило. През повечето време е добра идея да изпитваш подозрение към аргументи, които се опитват да установят истинността на заключението чрез позоваване на популярното мнение.