Запознаване с грешките тип Ad Hominem (лична нападка)

Здрасти, казвам се Джулиан Чунг и съм студент в университета Йейл. Днес ще говоря за логическите грешки ad hominem. Ad hominem е латински термин, който може да бъде преведен като "към човека", което е много буквален превод, или "срещу човека", което е малко по-описателно. Логическите грешки ad hominem често се наричат "грешки на личната атака", защото такива грешки биват допуснати, когато човек опитва да пребори една позиция като критикува нещо, свързано с нейния източник, следователно отклонявайки се от дискутирания проблем и фокусирайки се върху хората, които поддържат позицията. Има много различни видове логически грешки ad hominem. Тук набързо ще разгледаме шест. Те имат следните наименования. Първо, лична атака или очерняне на източника. Второ, конфликт на интереси. Трето, tu quoque (ти също). Четвърто, вина по асоциация. Пето, грешка на произхода. И шесто, ad feminam. При очерняне на източника лични характеристики на хората се използват като основателна причина за отхвърляне на идеите им. Но въпреки че определени лични характеристики може да ни дадат повод за подозрение, обмислени сами по себе си, те не засягат силата на твърденията. Ето пример за такъв аргумент. "Никога не трябва да вярваме на казаното от политиците, понеже те са мръсни, лъжливи гадове." Трябва да е достатъчно лесно да видиш, че този аргумент не ни дава добро основание да отхвърлим всичко, което казват политиците. Да, дори тези, които са най-слабо популярни, вероятно казват верни неща, поне понякога. При очерняне на източника имаме директна атака върху човека, докато конфликтът на интереси представлява опит да се пребори нечия позиция чрез предположението, че тя бива поддържана само защото служи на лични интереси. Въпреки че това може да се приеме и за "очерняне на източника", конфликтът на интереси се различава по това, че фокусът е върху ситуацията, а не върху личните характеристики. Отново, въпреки че подобни аргументи може да ни дадат повод да поставим под въпрос намеренията на човека, те не влияят върху това дали твърденията сами по себе си могат да се приемат сериозно. Вземи за пример следния аргумент: "Лятната ваканция трябва да бъде премахната. Не бива да слушаш учениците, които твърдят иначе, тъй като те биха извлекли полза от нейното запазване." Да, възможно е един ученик, който се противопоставя на премахването на лятната ваканция, да прави това просто от личен интерес, но това няма връзка с това дали тя наистина трябва да бъде премахната, или не, или дали аргументите на ученика са много добри, или не. Много отлични позиции и аргументи също случайно носят полза на своите поддръжници Но това не намалява стойността им. Друга тактика, с която често се атакуват твърдения чрез подкопаване достоверността на техния поддръжник, включва намеци за определен вид лицемерие. Тази логическа грешка се нарича tu quoque, което на латински означава "ти също". При логическата грешка tu quoque атакуваме някого, че действа обратно на поддържаната от него позиция, и заключаваме, че гледната му точка е безполезна въз основа на факта, че не следва собствения си съвет. Но когато някой действа по начин, който е в противовес на позицията, която човекът поддържа, това няма общо с това дали позицията е правилна, или погрешна, въпреки че наистина може да ни изглежда нечестно, или поне неблагородно. Ето един пример: "Не мога да повярвам, че се опитваш да ме убедиш, че трябва да давам повече пари за благотворителност, защото ти по принцип даряваш толкова по-малко пари от мен." Дали човекът, когото този аргумент атакува, (човек В) дава толкова пари за благотворителност, колкото човека, поддържащ аргумента (човек А), няма връзка с това дали човек А трябва да дава повече пари за благотворителност. Вероятно това зависи от други неща, не само от това какво прави човек В. Например колко пари изкарва човек А, колко пари дава в момента човек А и т.н. Логическата грешка "вина по асоциация" бива допусната, когато човек оспорва определена гледна точка, като изтъква, че някой отвратителен човек вероятно би се съгласил с нея. Например: "Бисквитките с шоколадови парченца не може да са хубави. Професорката ми по философия ги обожава, а тя е най-грубият учител, когото познавам!" Както всички знаем, бисквитките с шоколадови парченца са вкусни, въпреки, че някакъв неприятен човек също мисли така. Едно твърдение може да е вярно, въпреки че бива поддържано от човек, когото не харесваме. Аргументите, допускащи логическата грешка вина по асоциация, целят да поставят едно твърдение под въпрос, като осъждат човек, който вероятно би се съгласил с него, докато грешка на произхода се допуска, когато поставим едно твърдение под въпрос чрез осъждане на произхода му. Ето пример за аргумент, който допуска грешка на произхода: "Основателят на организация Х е лежал в затвора за незаконно присвояване на средства, така че можем да заключим, че организацията също е корумпирана. " Можем да си представим, че този аргумент бива изложен, за да оспори твърдението, че организацията Х предлага много отлични услуги и заслужава финансова подкрепа. Но самият факт, че основателят на организация Х е бил престъпник, не ни доказва, че организацията в момента действа по морално неприемлив начин. Нещата може много да са се променили оттогава. И една бележка, аргументите, които допускат грешка на произхода, могат да бъдат използвани и положително, тоест да подкрепят твърдения, вместо да ги подкопават. Последната логическа грешка, за която ще говоря днес, се нарича ad feminam. Аргументите ad feminam опитват да дискредитират едно твърдение въз основа на това, че го е предложила жена. Такива аргументи често включват следните твърдения: "Защо трябва да вярвам на думите ти? Все пак си просто жена. " Смятам, че е повече или по-малко очевидно защо такива аргументи са дълбоко проблемни. Ами този пример? Съдържа ли някоя от логическите грешки, за които говорехме? Ако да, коя? "Роналд Рейгън е подкрепял подобни политики, така че те трябва да са правилни."