If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:3:59

Логически грешки

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Пол Хени и съм докторант по философия в университета Дюк. И в това видео ще говоря за определена неформална логическа грешка, наречена грешка от наследяване. И междувременно ще ти обясня и защо няма безцветни котки. Но ще стигна до това след малко. Да си припомним, неформална логическа грешка е аргумент, чиито предпоставки не подкрепят заключението му. Общо казано, логическата грешка е недостатък в разсъждаването. И има два вида грешки: формални и неформални. Формална грешка е аргумент с грешка във формата на аргумента, а една неформална грешка съдържа грешка в съдържанието на аргумента. Но можеш да научиш повече за това разграничение във видеото за неформални и формални логически грешки. В това видео ще се фокусираме върху една определена неформална логическа грешка. Грешката от наследяване е грешка в разсъждаването, която възниква в съдържанието на един аргумент. Хората допускат тази грешка, когато вадят заключения за цялото от истини за съставните му части, без да имат основание да направят това. Тоест те мислят без основание, че каквото е вярно за частите на нещо трябва да е вярно за цялото, което тези части съставят. Звучи спорно, нали? Но нека представим тази логическа грешка по-схематично. Разсъждението ще е нещо подобно. Предпоставка 1: Частите на цяло А имат качества Х, Y и Z. Заключение: Следователно цялото А трябва да има качества Х, Y и Z. Аргументът звучи убедителен, но това е същото, като да кажем, че понеже отделните щати имат някаква група качества, тогава цялата държава трябва да има тези качества. Виждаш какво не е наред с този тип разсъждаване. Без достатъчно основание не можем да направим извод, че цялото има същите качества като частите си, просто понеже частите имат това качество. Може цялото да няма качествата, които частите имат. Това е все едно да кажеш, че понеже Аризона има сух климат, цялата страна също има сух климат. Да разгледаме още няколко примера. Вярно е, че числото три и числото седем са нечетни числа. Можем да кажем, че една обща характеристика на числата 3 и 7 е, че те са нечетни числа. Всяко от тях също е част от числото десет. 3 + 7 = 10. Но не можем да кажем, че числото 10 е нечетно, просто защото частите му, 3 и 7, имат това качество. Ако направим това, бихме допуснали грешка от наследяване. Да опитаме с друг пример. Да кажем, че приятелката ти прави следния аргумент. Предпоставка 1: Атомите са безцветни. Предпоставка 2: Котките са съставени от множество атоми. Заключение: Следователно котките също са безцветни. Е, знаем, че котките не са безцветни, но също можем да видим къде твоята приятелка допуска грешка. Без да има основание за това, тя приема, че цялото има същите качества като частите си. Въпреки че предпоставките на аргумента ѝ са верни, тя допуска грешка от наследяване. Не е нужно да се притесняваме за каквито и да било безцветни котки. Току-що научихме за грешката от наследяване, която възниква, когато човек направи извода, че цялото има същите качества като съставните си части. Но е важно да отбележим, че този вид разсъждаване невинаги води до погрешни заключения. Приятелката ти например може да каже следното. Предпоставка 1: Всяка част от котката ми е съставена от материя. Заключение: Следователно котката ми е съставена от материя. И нейният аргумент води до вярно заключение. Логическата грешка възниква, само когато нямаме добро основание да направим извода, че цялото има същите качества като частите си. Помни, внимавай за тази логическа грешка и не се тревожи за никакви безцветни котки.