If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:05

Логически грешки

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Пол Хени и съм студент по философия в университета Дюк. В това видео ще те запозная с формалните и неформалните логически грешки. Първо, помисли за следните аргументи. Предпоставка 1: Ако някой е алергичен към фъстъци, не трябва да яде фъстъчено масло. Предпоставка 2: Джейн не яде фъстъчено масло. Заключение: Следователно Джейн е алергична към фъстъци. Разгледай и този аргумент. Предпоставка 1: Перото е сиво. Предпоставка 2: Сивото не може да е интересно. Заключение: Следователно перото не може да е интересно. Тези аргументи вероятно ти изглеждат странни и това е вярно. Всеки аргумент съдържа логическа грешка от различен вид. Както сме виждали в други видеа на Философия с отворен достъп, логическата грешка е недостатък в разсъждаването. Този недостатък може да е неволен или умишлен. Тоест може просто да направя грешка в разсъждението си, а може да искам да те подведа да повярваш на нещо, като използвам заблуждаващо разсъждение. И в двата случая е добре да можем да разбираме и идентифицираме различните видове логически грешки, за да можем адекватно да поправим всякакви недостатъци в разсъжденията си. Но преди да говорим за видовете логически грешки, нека си припомним какво е валиден аргумент. Разгледай този аргумент. Предпоставка 1: Ако някой е философ, то тя публикува статии за философия. Тамар Гендлер е философ, следователно тя публикува статии по философия. Това е валиден аргумент. И въпреки че това няма връзка с валидността на аргумента, Гендлер е публикувала над 20 статии по философия, както и други текстове. Тази форма на аргумента се нарича Modus Ponens и може да бъде представена по следния начин. Предпоставка 1: Ако Х, тогава Y. Предпоставка 2: Х. Заключение: Следователно Y. И това е валидна форма на аргумент. Заключението задължително следва от предпоставките. Но това, че формата е валидна, не означава, че предпоставките са верни. Това пак щеше да е валиден аргумент, ако Тамар Гендлер беше решила да стане влаков кондуктор вместо философ. Виж видеата за солидност и валидност, ако имаш въпроси за това. Можем също да имаме невалидна форма на аргумента. Нека се върнем към първия аргумент. Този аргумент, както може би се досети, съдържа логическа грешка – формална логическа грешка. Формалната логическа грешка е недостатък във формата на аргумента. С други думи, има определени форми на аргументи, които са невалидни. Това тук е формалната логическа грешка утвърждаване на консеквента (следствието). Тази логическа грешка е явна, ако вземеш предвид, че Джейн може просто да не харесва фъстъчено масло. Тоест Джейн не яде фъстъчено масло просто защото не го харесва. Само от факта, че тя не го яде и условието от предпоставка 1, не можем да заключим, че е алергична към фъстъчено масло. Тази форма на логическата грешка може да бъде представена по следния начин. Ако X, тогава Y -> Y -> Следователно X. Със сигурност не искаш да допускаш тази форма на логическа грешка. Това е една от логическите грешки, които често се появяват на тестовете. Ако ти е интересно и искаш да се упражняваш да я разпознаваш, виж видеото за утвърждаване на консеквента Ще говорим повече за тази и други формални логически грешки в следващите видеа. Засега е важно да разберем, че формалните грешки са породени от лошата форма на аргумента. Всички аргументи с такива форми ще са невалидни. Няма значение какво се казва в предпоставките, с подобна форма аргументът пак ще е невалиден. Например: Ако мяу, тогава сплат. -> Сплат -> Следователно мяу Това е невалиден аргумент. След като вече имаме обща представа за формалните логически грешки, да обсъдим неформалните. Нека разгледаме и другия пример от началото, за сивото перо, което не може да е интересно. Забележи, че тази грешка е породена от съдържанието на аргумента, не от формата. Формата, на пръв поглед, може да изглежда валидна, ако пренебрегнем смисъла на казаното. Можем да използваме наглед подобна форма на аргумента, за да направим валиден аргумент. Например Предпоставка 1: Дъждът е мокър. Предпоставка 2: Мокрото не може да е сухо. Заключение: Следователно дъждът не може да е сух. Тук имаме валиден аргумент, който изглежда има подобна форма като невалидния, и при този няма недостатък в съдържанието. Но съдържанието на погрешния ни аргумент, предвид двете значения на думата "сив" - сив за цвят, и сив за скучен, води до някои проблеми. Ако разбираме двете значения на думата "сив", осъзнаваме, че аргументът има невалидна логическа форма. В началото, без да разглеждаме значението на съдържанието, изглежда формата на аргумента е следната: Всички х са у. Каквото е y не може да е z. Следователно никои x не са z. Но всъщност формата е по-скоро тази: Всички х са y. -> Каквото е w не може да е z. -> Следователно никои x не са z. Тази логическа грешка се нарича двусмисленост. Виж видеото за това, ако искаш да разбереш повече за двусмислеността. Единственият начин да разберем този недостатък е да изследваме съдържанието на аргумента. Ако просто гледаме формата, без да разберем съдържанието, тогава не можем да засечем тази логическа грешка. Сега знаем, че неформалните логически грешки се получават поради проблеми със съдържанието на аргументите. Тоест един аргумент може да изглежда с валидна форма, но да допуска неформална логическа грешка поради грешка в съдържанието си. Следователно един аргумент може да има верни предпоставки и наглед валидна форма, но пак да допуска логическа грешка. Да повторим, формална логическа грешка означава, че аргументът има недостатък във формата си, докато при неформална логическа грешка има недостатък в съдържанието на аргумента, което може също да доведе до недостатък във формата. Това е разликата между формални и неформални логически грешки.