Отвличане на вниманието

Здравей, казвам се Джозеф Ву и съм студент в Кеймбридж. В това видео ще обясня какво е отвличането на вниманието – реторичен похват и логическа грешка, която често е трудна за забелязване. Да започнем с пример от правото. Представи си прокурор, която съди човек за убийство. Прокурорът застава пред журито и казва следното: "Обвиняемият днес е отговорен за отвратително престъпление. Той убил жертвата не с пистолет, не с нож, а с верижен трион. Това е ужасен начин да умреш". Това е добър аргумент ли е? С помощта на инструментите на логиката, които научихме от курса по философия, знаем, че не е. Прокурорът трябва да обсъжда твърдението, че обвиняемият е извършил убийство, но изглежда коментира малко по-различното твърдение, че да те убият с верижен трион, е ужасен начин да умреш. И забележи, че второто твърдение не предоставя доказателство за първото. От факта, че смъртта с верижен трион е ужасна, не следва, че обвиняемият наистина е извършил убийството. В този сценарий прокурорът използва "отвличане на вниманието", тъй като разсейва журито с идея, която изглежда свързана с темата, но всъщност не е. Отвличане на вниманието е когато в един аргумент е въведена информация, която подвежда или разсейва от основния проблем. Терминът на английски е "червена херинга" и идва от минала практика, която включвала влачене на зле миришеща червена херинга по следите на някой, за да отклони кучетата от миризмата. Подобно, хората често вкарват ирелевантни детайли в един аргумент, за да отклонят вниманието от реалния проблем. Отвличането на вниманието е част от по-широката категория на логически грешки за свързаност. Това са логически грешки, които възникват, когато една предпоставка, без значение дали е вярна, или не, не е адекватно свързана със заключението. Две други често срещани логически грешки за свързаност са "позоваване на бройката" и аргументите ad hominem. Разбира се, прокурорът вероятно нарочно използва тази тактика в твърдението си. Може да се опитва да създаде връзка в умовете на журито между тези две наглед свързани твърдения. След като заседателите се замислят колко ужасно е да те убият с верижен трион, може да започнат да свързват престъплението с обвиняемия, вместо да поставят под въпрос предположението на прокурора, че обвиняемият наистина е извършил престъплението. Макар понякога отвличането на вниманието да е случайно, по-често е умишлено. Това важи с особена сила за политиката. Да предположим, че един репортер пита политик: "Как ще подобрите достъпа до здравеопазването?" Политикът отговаря: "Това е сложен проблем. Много хубави неща се случват в здравеопазването сега, като скорошният закон, който увеличава финансирането за проучване на рака. Също както при чуждестранната ни политика. И там благодарение на мен се случват хубави неща". Това е класическо отвличане на вниманието на много нива. Първо, политикът отклонява проблема за достъпа до здравеопазването към чуждестранната политика, надявайки се да прехвърли вниманието към друга тема. Второ, посочва скорошен закон, който увеличава финансирането за изследванията на рака. Въпреки че е свързано със здравеопазването, не е ясно как повече финансиране за изследване на рака е свързано с достъпа до здравеопазването. Това са два отделни проблема. Тактиката е да се отклони вниманието към наглед свързана тема, за която всеки може да се съгласи. Тъй като вероятно всеки мисли, че повече финансиране за изследване на рака е нещо хубаво, политикът може да отклони вниманието към това съгласие и да избегне по-спорния въпрос за достъпа до здравеопазването. Накрая, законът за увеличаване на финансирането на изследванията на рака може сам по себе си да е отвличане на вниманието, ако не се отнася до основните проблеми в здравеопазването. Често политиките създават яростен дебат, понеже са "лъскави" или спорни, но в крайна сметка отвличат вниманието от значимите реформи. Помисли за друг пример как отвличането на вниманието може да бъде използвано за манипулиране на медиите. Един начин да се направи това е чрез абсурдни твърдения, които генерират добри истории. Предположи например, че обвиниш политическия си съперник, че не е добър кандидат за позицията, понеже мрази пица. Очевидно това дали някой обича пица не е свързано с политическите им способности. Но абсурдното твърдение е достатъчно да разпали разговор, който в крайна сметка разсейва хората от по-значимите проблеми. Това може да е много мощна стратегия. Ако прожекторите на медиите са върху абсурдното твърдение за пицата, това ти дава повече ефирно време и не позволява на опонента ти да контролира разговора. Ето един последен пример. Предположи, че спориш коя напитка върви най-добре с вечерята, и приятелят ти каже следното: "Виж, уискито е страхотно. То е вкусно. Веднъж пътувах до Шотландия, която е невероятна страна и там са най-милите хора. Беше страхотно, и въпреки че когато пътувах до Франция, виното беше вкусно, пак бих предпочел да пия уиски с вечерята". Тук няма почти нищо, което да подкрепя заключението, че уискито е най-доброто питие за вечеря. Всъщност пасажът е пълен с незначителни факти, които затрудняват следването на аргумента. Тази маневра е вариант на отвличането на вниманието, в която са включени незначителни детайли, често за да объркат опонентите или да скрият дупки в аргумента. Като резултат става изключително трудно да критикуваш аргумента, когато той е толкова труден за идентифициране. И да обобщя, има много различни начини да отвлечеш вниманието: може да спориш за погрешното заключение, да отговаряш на погрешния въпрос, да правиш абсурдни твърдения, да се отклоняваш от темата и да даваш плитки отговори, които не са насочени към дадените проблеми. Някой покрай теб използвал ли е наскоро тази тактика? Ако да, сподели по-долу. Благодаря, че гледа! За да се абонираш за Философия с отворен достъп в Ютуб, натисни тук.