Хлъзгав наклон

Здравей, аз съм Джозеф Ву и съм студент в Кеймбридж. В това видео ще обясня аргумента "хлъзгав наклон", реторична стратегия, която понякога е привлекателна, но друг път води до грешка в логиката. Да започнем с пример, за да видим за какво става дума. Представи си, че изваждаш пакетче дъвки в клас, приятелят ти Дан вижда това и ти иска дъвка. Да предположим, че отговаряш така: "Съжалявам, Дан, не мога, Ако ти дам дъвка, тогава ще трябва да дам дъвка и на следващия, който поиска, и така накрая ще трябва да дам дъвка на всеки в класа и няма да ми останат". В този сценарий използваш аргумент хлъзгав наклон в отговор на Дан. Аргументът хлъзгав наклон твърди, че след като едно събитие се случи, ще последват други свързани събития и това в крайна сметка ще доведе до нежелани последствия. Основната идея е, че след като направиш тази първа стъпка надолу по наклона, като да дадеш дъвка на Дан, ще продължиш да се хлъзгаш надолу, докато не стигнеш дъното, като да дадеш дъвка на всеки в класа. Можем да видим това по-ясно, като гледаме на хлъзгавите наклони като на верига от събития – ако дадеш дъвка на Дан, всеки ще види. Ако всички останали видят, тогава ще поискат дъвка. Ако всички поискат дъвка, ще трябва да дадеш дъвка на целия клас. Следователно, ако дадеш дъвка на Дан, ще трябва да дадеш дъвка на целия клас. За да изясним общата форма на аргумента, нека приемем, че тази верига събития е предпоставка едно. Предпоставка две е, че даването на дъвка на целия клас е неприемливо. Предпоставка три е, че не трябва да правиш неприемливи неща. Заключение: следователно не трябва да даваш дъвка на Дан. Колко убедителен е аргументът хлъзгав наклон? Има три въпроса, които можем да зададем, за да подчертаем някои възможни възражения. Първо, някой от твърдените ефекти наистина ли е толкова лош? Този въпрос оценява колко нежелателно е дъното на пропастта. Например Дан може да възрази, че ще е супер да дадеш дъвка на целия клас, тъй като така всеки ще има свеж дъх. И ако това е вярно, тогава Дан може да обори втората предпоставка, като каже, че даването на дъвка на всеки от класа е приемливо. Второ, някой от твърдените ефекти вероятен ли е? Този въпрос оценява колко хлъзгав е всъщност наклонът. Вероятно една брънка от веригата събития не води до следващата, поради което ще отхвърлим първата предпоставка. Например Дан може да възрази, че дори всички да видят, че му даваш дъвка, никой друг няма да поиска дъвка. Ако това е вярно, тогава хлъзгавият наклон има точка на спиране и аргументът не е солиден. За да научиш повече за това какво прави един аргумент солиден, виж видеото за солидността. Трето, вредите от вероятните събития превишават ли преимуществата? Този въпрос ни пита дали може да има други важни фактори, които да обмислим, преди да приемем заключението. Например Дан може да каже, че е вероятно няколко други съученици, които видят дъвките ти, да поискат дъвка, но после може да каже, че като се вземе предвид всичко, преимуществата на това да му дадеш дъвка надвишават тези минуси. Например може би Дан е твой много добър приятел, и не трябва да те притеснява, че ще изгубиш няколко дъвки, като му дадеш една. Сега, когато имаме добра представа как да разпознаем и отговорим на аргументи "хлъзгав наклон", да разгледаме една леко по-различна версия. Да предположим, че карам със 141 километра в час на магистралата и ме спират, понеже ограничението е 140. Мога да кажа на полицая, че не трябва да ме глобява, понеже 1 километър в час над ограничението е незначително нарушение. Какво се случва, ако полицаят приеме този аргумент? Следващият човек, спрян за превишена скорост от 142 километра в час, може да каже: "Ей, пуснахте Джозеф, при положение че караше със 141 километра в час, и вече признахте, че 1 км в час е незначителна разлика. Тоест по същата логика трябва да пуснете и мен". Съвсем скоро полицаят ще си има неприятности, понеже следващият човек, който кара със 143 км в час може да направи същия аргумент. В крайна сметка, полицаят ще трябва да пусне всички без глоба, без значение колко бързо са карали. Логиката на този аргумент е изключително хлъзгава, понеже първите няколко стъпки са най-лесните. Все пак изглежда нечестно и произволно да глобиш някого, който кара със 141 км в час, а да не глобиш друг шофьор, който кара само с 1 км в час по-бавно. Но забележи какво се случва, когато полицаят приеме началния ми аргумент. Гарантирани са ни две важни предпоставки. Първо, 1 километър в час не е значителна разлика в скоростта. И, второ, ако 140 км в час е приемливо, 141 км в час също е приемливо. Проблемът идва, когато тази първа предпоставка бъде приложена отново към разликата между 141 и 142 км в час, а после отново за разликата между 142 и 143 км в час. Веднъж поддадеш ли се на такъв аргумент, може да е твърде късно да спреш, без да проявиш непоследователност. Сега си на хлъзгавия наклон и се плъзгаш надолу към абсурдно заключение. Ето един последен пример, който зрителите да оценят самостоятелно. През 2012 г. кметът на Ню Йорк предложил забрана на големите сладки напитки в градските ресторанти. Макар някои да подкрепяли забраната в името на общото благо и здраве, други ѝ се противопоставили. Един често срещан аргумент бил следният: "Предложението ограничава свободата на избора ми. Ако правителството може да ми каже, че не мога да си купувам големи напитки, какво ще ми каже след това – кога да си лягам, колко голяма трябва да е пържолата ми?" Колко правдоподобен е аргументът "хлъзгав наклон"? За да отговориш на това, използвай трите въпроса, които ти показах, и ни кажи какво мислиш в коментарите. Вариации на аргумента "хлъзгав наклон" има навсякъде и макар понякога да са привлекателни, друг път не са. Наскоро чу ли аргумент "хлъзгав наклон"? Ако да, моля сподели го по-долу. Благодаря, че гледа. За да се абонираш за Философия с отворен достъп в Ютуб, натисни тук! Посети www.wi-phi.com или Кан Академия за още видеа!