If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Абдуктивни аргументи

В това видео Джеф Пин продължава въведението си в критичното мислене, като изследва защо намираме абдуктивните (или хипотетичните) аргументи за достоверни. Добрите абдуктивни аргументи не гарантират заключенията си, но ни дават много добри причини да вярваме на тези заключения. Този вид извод се нарича "извод в полза на най-доброто обяснение."

Говорител: д-р Джеф Пин, доцент, Университет на Северен Илинойс.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей! Аз съм Джеф Пин и преподавам философия в университета на Северен Илинойс. В това видео ще говоря за абдуктивните (хипотетичните) аргументи. Абдуктивните аргументи почиват върху идеята за извод в полза на най-доброто обяснение. Най-простият начин да мислим за това е с въпроси "защо". Предположи, че кажеш на свой приятел, че някое момиче го харесва и бузите му порозовеят. Защо се е случило това? Какво е обяснението? Е, най-естественият отговор изглежда е, че го е хванало срам да разбере, че някое момиче е влюбено в него. Затова бузите му са порозовели. Този пример може да бъде превърнат в абдуктивен аргумент. Предпоставката е: "Бузите на Чарли порозовяха, след като му казах, че Луси го харесва". И заключението е: "Тоест Чарли се засрами, като разбра, че Луси го харесва." Забележи, че предпоставката не гарантира, че заключението е вярно. Вместо това причината може да е друга. Може би Чарли е изял люта чушка и бузите му са порозовели, тъй като е била много люта. Или може би просто е бил одраскан от котка и има алергична реакция. Ако оставиш въображението си да се развихри, ще можеш да се сетиш и за други възможни отговори на въпроса "Защо бузите на Чарли порозовяха?". Но предвид наличната информация това изглежда като най-доброто обяснение, или поне е вероятно. Предпоставката ти дава добро основание да вярваш на заключението. Така работят абдуктивните аргументи. Знаем, че нещо е вярно (това е предпоставката) и оттук тръгваме да разсъждаваме кой е най-добрият отговор на въпроса "Защо това нещо е вярно?" Знанието ни не гарантира, че обяснението е вярно, но това не е проблем, понеже целта на абдуктивните аргументи не е да са дедуктивно валидни. Но тези аргументи са изключително често срещани в ежедневието ни. Много важно умение за критичното мислене е да можеш да правиш, забелязваш и оценяваш абдуктивни аргументи. Спомни си как един телевизионен детектив решава престъпление. Предположи, че тя знае, че оръжието на убийството е било намерено в багажника на Смит, Смит няма алиби, имал е мотив и се е провалил на детектора на лъжата. Най-доброто обяснение предвид доказателствата е, че Смит е убиецът. И затова детективът има добро основание да вярва, че Смит е убиецът. Тя се аргументира по този начин пред прокурора, който използва аргумента, за да убеди и съдебните заседатели в това заключение. Абдукцията също играе жизненоважна роля в науката. Научните хипотези често почиват на изводи в полза на най-доброто обяснение за някакви наблюдавани данни. Например така е била открита планетата Нептун. През ранните години на 19 век астрономите забелязали малки несъответствия между наблюдаваната орбита на Уран и прогнозите за орбитата, направени от Нютоновата теория за движението. Най-доброто обяснение за тези несъответствия било, че те са причинени от друга неизвестна и ненаблюдавана дотогава планета. И предположението се оказва вярно. Наистина има друга планета, която днес познаваме като Нептун. Какви са условията нещо да е "най-доброто обяснение"? Има много спорове за това между философите, но ето две характеристики на добрите обяснения, за които повечето хора са съгласни. Първо, колкото повече едно обяснение съвпада с наличната информация, толкова по-добро е то по принцип. Вземи за пример друго възможно обяснение за несъответствията между наблюдаваната орбита на Уран и прогнозите на теорията на Нютон: че теорията на Нютон е погрешна. Да приемат, че теорията на Нютон е погрешна, би изисквало да се откажат от много, много други твърде добри обяснения и това не би съвпадало много добре с това, което астрономите вече знаели. Идеята, че една неизвестна дотогава планета причинява несъответствията, съвпада много по-добре с наличната информация, така че това било прието за по-доброто обяснение. Второ, при равни други условия простото обяснение е по-добро от сложното. Ето друго възможно обяснение за изчервяването на Чарли: Може би не те е чул и е помислил, че му казваш, че Пени го харесва и се е засрамил от това, че Пени го харесва, а не Луси. Това обяснение може да е правилно, но е ненужно усложнено. Тъй като оригиналното обяснение е по-просто, то е за предпочитане пред по-сложното. Освен съвпадение с наличната информация и простота на обяснението има и други фактори, които също за важни за това колко добро е едно обяснение. Няма една сигурна рецепта, която да ни позволи да кажем кога едно обяснение е най-доброто. Един начин да оборим абдуктивен аргумент е да опитаме да измислим по-добро обяснение на информацията, от предоставеното от аргумента. Друг начин да оборим един абдуктивен аргумент е да търсим повече доказателства, които да добавим към предпоставките. Предположи, че детективът също така открие, че Смит има много умен смъртен враг, който също има мотив да извърши убийството и от много дълго време е планирал да натопи Смит. Тогава, очевидно, вината на Смит вече няма да е най-доброто обяснение за всички доказателства на детектива. Сега има друга, вероятно еднакво добра, възможна вероятност, по-точно, че Смит е натопен от смъртния си враг. Когато разчитаме на един абдуктивен аргумент, е важно да се уверим, че разполагаме с всички възможни доказателства, а после да разгледаме доказателствата, преди да направим заключението си. Защото фактът, че едно заключение е добро обяснение за някакво доказателство, не означава, че е добро обяснение за всички налични доказателства. Да обобщим. Абдуктивните аргументи са вид усилващи аргументи: предпоставките не гарантират заключенията. Абдуктивните аргументи включват извод в полза на най-доброто обяснение, заключенията им трябва да са най-добрите обяснения за предпоставките им. Абдуктивните аргументи играят централна роля в ежедневието ни и в науката. Добрите обяснения съвпадат с известната ни досега информация и са по-прости от алтернативите. И, накрая, можеш да обориш един абдуктивен аргумент, като измислиш по-добро обяснение за предпоставките, или като намериш допълнително доказателство, което не е добре обяснено от заключението.