If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Истинност и валидност

В това видео Джулиан Чунг обяснява философската концепция за истина (истинност) и валидност, след което илюстрира как истината и погрешността, както и валидността и невалидността, могат да се появят в различни комбинации в един аргумент. После тя въвежда концепцията за солиден аргумент (тоест валиден аргумент, на който всички предпоставки са верни) и ни представя една причина да смятаме, че валидните аргументи с погрешни предпоставки също ни интересуват.  За по-задълбочени дискусии за валидността и солидността моля разгледай видеата по тези теми от Пол Хени (Университет Дюк) и Арън Ансел (Университет Дюк).

Говорител: Джулиан Чунг, Йейлски университет.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей! Казвам се Джулиан Чънг и съм докторант в университета Йейл. Днес ще говоря за истинността и валидността. Има много добри качества, които аргументите могат да имат. Например могат да са ясни, могат да са интересни, могат да са убедителни и така нататък. Но в това видео ще обсъдим само две добри качества на аргументите. Те са особено важни, за да можем да определим дали да приемем заключенията им. Първото е: Предпоставките на един аргумент могат да са верни. Тоест те може да съвпадат с фактите. Във философията истинността и погрешността са свойства на твърденията, но не на аргументите. Второ: Един аргумент може да е валиден. Един аргумент е валиден, когато заключението му следва логически от предпоставките му. С други думи, един аргумент е валиден само в случая, когато истинността на предпоставките му гарантира истинността на заключението му. Във философията валидността и невалидността са свойства на аргументите, но не на твърденията. За да видим разликата между тези свойства, ще е полезно да разгледаме няколко примера, които включват Сплит, кучето на моята добра приятелка Джулия. Това е пример за аргумент, който има верни предпоставки и е валиден. (Предп. Р1): Всички австралийски овчарки са кучета. (Предп. Р2): Сплит е австралийска овчарка. (Извод С): Следователно Сплит е куче. В този аргумент не само предпоставките са верни, но заключението следва логично от тях. Следва пример за аргумент, който има верни предпоставки, но не е валиден. (Предп. Р1): Всички кучета са животни. (Предп. Р2): Всички котки са животни. (Извод С): Следователно всички котки са кучета. Тук предпоставките са очевидно верни, но заключението не следва логически от тях. Разбира се, този аргумент е очевидно неприемлив, понеже заключението му е очевидно погрешно. Но понякога аргументите могат да имат верни предпоставки, както и верни заключения, но пак да са невалидни, понеже заключенията не следват логично от тях. Ето пример за такъв случай. (Предп. Р1): Всички кучета са животни. (Предп. Р2): Всички австралийски овчарки са животни. (Извод С): Следователно всички австралийски овчарки са кучета. Поради това е важно внимателно да се уверим, че заключението следва от предпоставките, които взимаме предвид, когато преценяваме един аргумент. Сега ще разгледаме валиден аргумент с една погрешна предпоставка. (Предп. Р1): Не можеш да научиш старо куче на нови номера. (Предп. Р2): Сплит е старо куче. (Извод С): Следователно не можеш да научиш Сплит на нови номера. Тук първата предпоставка е погрешна, но разсъждението е логично, понеже заключението следва логично от предпоставките. Забележи, също така, точно както в предишния пример, заключението на този аргумент може да е вярно, въпреки че аргументът не установява, че е. Добре, само още един пример. Този аргумент има поне една погрешна предпоставка и е невалиден. (Предп. Р1): Харесвам Сплит. (Предп. Р2): Да тренираш кучета е лесно. (Извод С): Ще спечеля много награди, защото научих Сплит да се претъркулва. С този пример не само предпоставка 2 е погрешна, но заключението не следва логично от предпоставките. Вероятно вече забеляза, че истинността и погрешността, както и валидността и невалидността, могат да се появят в различни комбинации в един аргумент, образувайки четири възможности. Да отделим минутка да ги погледнем. Възможност 1: може данните ни да са верни, предпоставките ни да са верни и може да ги използваме правилно. Разсъждението ни е валидно. Вероятност 2: фактите ни може да са правилни, предпоставките ни да са правилни и може да ги използваме неправилно. Разсъждението ни е невалидно. Вероятност 3: фактите ни може да са погрешни, някои от предпоставките ни да са погрешни и може да ги използваме правилно. Разсъждението ни е валидно. И, накрая, възможност 4: фактите ни може да са погрешни, някои от предпоставките ни да са погрешни и може да ги използваме неправилно. Разсъждението ни е невалидно. Когато преценяваме един аргумент, трябва да приемем заключението му само ако имаме първата възможност. Философите наричат такива аргументи "солидни аргументи". Сигурно се чудиш защо тогава трябва да ни интересуват аргументи, които са валидни, но чиито предпоставки са погрешни. Отговорът е, че често не знаем дали предпоставките ни са верни. Но ако можем валидно да стигнем до изводите, които биха следвали от такива предпоставки, стига да са верни, понякога ни позволява да разберем дали са верни. Това е така, защото ако изведем едно заключение по валиден начин, за което знаем от дадени предпоставки знаем, че е погрешно, това ни казва, че една от предпоставките ни трябва също да е погрешна. Все пак, едно фалшиво заключение не може да бъде валидно изведено от верни предпоставки. Помисли за следния пример. Да кажем, че Джо се обажда на шефката си и ѝ казва, че е болен от ужасен грип. Шефката му може да използва тази информация, за да построи следния аргумент. (Предп. Р1): Джон е болен от ужасен грип. (Предп. Р2): Ако Джон е болен от ужасен грип, тогава той не е на боулинг. (Извод С): Следователно Джон не е на боулинг. Този аргумент е валиден. Заключението му следва логично от предпоставките. Тоест, ако шефката на Джон го види да играе боулинг, какво може да заключи? Предпоставка 2 изглежда не се влияе от тази информация. Но предпоставка 1 е в опасност. Шефката може да заключи, че Джон не е болен от ужасен грип. Изглежда е излъгал. Това, разбира се, е много прост пример. Но все пак се надявам, че той успява да покаже, че често използваме такъв вид разсъждение, за да открием дали твърденията са верни, или погрешни. Следователно наистина е много полезно да знаем дали един аргумент е валиден, дори ако не знаем дали предпоставките му са верни. За повече информация за истинността, валидността и солидността, силно препоръчвам да гледаш видеото на Пол за валидност и видеото на Арън за солидност.