If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:41

Основи

Видео транскрипция

Здравей! Аз съм Джеф Пин и преподавам философия в Университета на Северен Илинойс. В по-ранното ми видео "Въведение в критичното мислене" описах разликата между дедуктивните и амплиативните аргументи. В следващите няколко видеа ще говоря за всеки вид аргумент. Да започнем с дедуктивните аргументи. Аргументът е група твърдения, наречени "предпоставки", които се предполага, че ни дават основание да повярваме на някакво друго твърдение, наречено "извод/заключение". При някои аргументи предпоставките имат за цел да подсигурят истинността на извода. Такива аргументи се наричат дедуктивни. Добър дедуктивен аргумент може да ти предостави много добро основание да повярваш на заключението му. В крайна сметка, той гарантира, че заключението е вярно. Но не всички дедуктивни аргументи са добри и затова трябва да помислим за няколко неща, когато преценяваме дали да повярваме на извода на даден дедуктивен аргумент. Добър дедуктивен аргумент наистина гарантира заключението си. Отчасти това означава, че е невъзможно предпоставките да бъдат верни, докато изводът е грешен. Когато случаят е такъв, казваме, че аргументът е "валиден". Това е специална употреба на думата "валиден". Във всекидневието често използваме тази дума със значения като "добър", "състоятелен" или "разумен". Например, когато спориш за нещо с някого, и той отговори на някое твое твърдение с нещо, което ти звучи разумно, може да кажеш: "Е, да, това е валидно твърдение". Въпреки че това често е всекидневното значение на думата, не е значението, което се има предвид тук. Когато философите наричат даден аргумент "валиден," винаги искат да кажат нещо особено: че ако предпоставките са верни, заключението трябва също да е вярно. Има още няколко други видеа от раздела "Философия с отворен достъп", които с повече подробности обсъждат този вид валидност. Когато казваме, че даден аргумент е валиден, казваме нещо за връзката между предпоставките и заключението. Именно, че ако предпоставките са верни, заключението също трябва да е вярно. Но това не означава, че предпоставките или заключението са верни. Вземи за пример този аргумент. Предпоставка 1: Бионсе е родена в Париж. Предпоставка 2: Всеки роден в Париж обича сирене. Заключение: Следователно Бионсе обича сирене. Тези предпоставки са грешни. Бионсе е родена в Хюстън и съм готов да се обзаложа, че поне някои хора, родени в Париж, мразят сирене. И все пак, аргументът е валиден. Ако предпоставките бяха верни, тогава заключението щеше задължително да е вярно. Но понеже предпоставките са грешни, този аргумент не ни дава добра причина да повярваме на извода му, въпреки че е валиден. Философите наричат валидни аргументи с верни предпоставки "солидни". Също като думата "валиден", "солиден" е понятие с различни значения в ежедневието и може да се използва, за да опише някое твърдение като "разумно" или "убедително". Но когато философите казват, че някой аргумент е солиден, винаги имат предвид нещо особено: че е валиден и че предпоставките в действителност са верни. Ето един скучничък солиден аргумент. Предпоставка 1: Бионсе е родена в Хюстън. Предпоставка 2: Всеки роден в Хюстън е роден в Тексас. Заключение: Следователно Бионсе е родена в Тексас. За по-дълбоко разискване на понятието "солиден аргумент", виж видеото "Солидност" от Арън Ансел за "Философия с отворен достъп". И така, преди да решиш дали да повярваш на заключението на някой дедуктивен аргумент, трябва да установиш дали аргументът е солиден. А това на свой ред изисква установяване дали аргументът е валиден и дали предпоставките са верни. Хубаво, но как да преценим дали даден аргумент е валиден? Понякога е очевидно. Но често не е. Един начин да разберем дали някой аргумент е валиден е да видим дали можем да намерим контрапример. Контрапримерът е случай, истински или въображаем, в който предпоставките на аргумента са верни, но заключението е погрешно. Вземи на пример следния аргумент: Предпоставка 1: Класическите музиканти харесват опера. Предпоставка 2: Бионсе е поп звезда, а не класически музикант. Заключение: Следователно Бионсе не харесва опера. Нека сега предположим, че Бионсе е слушала опера от малка и обича "Дон Жуан" на Моцарт. Ами тогава би харесвала опера. Заключението би било погрешно, дори и ако предпоставките са все пак верни. Пак би било вярно, че класическите музиканти харесват опера и че Бионсе е поп звезда, а не класически музикант. Този контрапример показва, че аргументът не е валиден, и че дори и ако предпоставките са верни, аргументът не ти дава основание да повярваш на заключението му. Има и други, по-формални, прийоми за установяване валидността на аргумент, и тези, да се надяваме, ще бъдат разисквани в бъдещи епизоди. Ако не знаеш дали предпоставките на даден аргумент са верни, тогава дори и наистина да е солиден, нямаш добро основание да повярваш на извода му. Когато знаеш, че аргументът е валиден, но не знаеш дали предпоставките са верни, аргументът ти дава, в най-добрия случай, условна причина да приемеш заключението му. Ако научиш, че предпоставките му са верни, тогава ще трябва да приемеш заключението. А как да преценим дали предпоставките на аргумента са верни? Това не е от нещата, за които логиката и философията могат да ти се стекат на помощ. За да разбереш дали предпоставките на аргумента са верни, ще трябва да проучиш малко. Това е една причина истинското критично мислене да изисква повече от умението да мислиш логически. Също така изисква и доста истинско, опитно знание за света. Освен ако не знаеш достатъчно, за да прецениш дали предпоставките на аргумента са верни, тогава дори и да си изключително надарен логик, който знае, че аргументът е валиден, няма да имаш причина да повярваш на заключението. Колкото повече знаеш, толкова по-добре ще можеш да оцениш дедуктивните аргументи.