If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:51

Основи

Видео транскрипция

Казвам се Джеф Пин и преподавам в университета в Северен Илинойс. Това е въведение в критичното мислене. В този урок ще говорим за три неща. Първо, какво е критично мислене. Второ, какво е аргумент. И трето, каква е разликата между дедуктивен и усилващ (амплиативен) аргумент. Какво е критично мислене? В основата си критичното мислене е да се уверим, че имаме добри основания за вярванията си. Какво означава това? Да предположим, че с твоя приятелка обсъждате кой ще ходи на купона довечера. Тя казва доста самонадеяно: "Монти няма да бъде на купона". Не знаеш дали да ѝ повярваш и затова би било уместно да попиташ: "Защо мислиш така?". Би могла да отговори по много различни начини. Ние ще обсъдим три възможни отговора. Първо, би могла да каже: "Не мога да го понасям, а искам да си прекарам добре". Второ, би могла да каже: "Той е доста срамежлив и рядко ходи по купони". И трето, би могла да каже: "Той е в Пекин и не е възможно да пристигнеш от Пекин за един следобед". Първият ѝ отговор не дава добро основание да вярваме, че Монти няма да е на купона. Вторият обаче дава добро основание да мислим, че Монти няма да бъде на купона. Ако той наистина е срамежлив и рядко ходи по купони, тогава е вероятно да не бъде на купона довечера. Подобно, и третият отговор дава добро основание да вярваме, че Монти няма да е на купона. Ако той е в Пекин и не е възможно да се пристигне от Пекин за един следобед, сигурно е, че той няма да бъде на купона. Когато забелязваме такива неща, когато различаваме добрите от лошите основания да се вярва нещо, ние упражняваме уменията си по критично мислене. И така, критичното мислене е да се уверим, че имаме добри основания да вярваме нещо и затова едно от основните умения при изучаването му е да правим разлика между доброто и лошото основание да се вярва нещо. Заслужава си да спомена какво имам предвид под понятието "добро". В случая няма нищо общо с морала и етиката. Това, че нещо се основава на добри (логични) разсъждения, не го прави задължително морално правилно. Както и нещо, основаващо се на лоши (нелогични) разсъждения, не е задължително неморално, злонравно или подло. В случая понятието "добро основание" е пряко свързано с разбирането за истинност. Доброто основание е това, при което е вероятно вярването ни да се окаже истина. Най-доброто основание гарантира истинността на вярването ни. Защо това е от значение? Причината критичното мислене да е важно е, че тъй като сме разумни същества, искаме вярванията ни да са истинни. Разумните хора искат вярванията им да съответстват на истината, а не иначе. Най-добрият начин да се постигне това е вярванията ни да са изградени на добри основания. Това стигаме до втория въпрос: Какво е аргумент? Аргументът е група твърдения, които, взети заедно, съставляват причината за друго последващо твърдение. Да разгледаме един от отговорите на твоята приятелка като пример за аргумент. Тя изказва две твърдения: "Монти е доста срамежлив" и "Монти рядко ходи по купони", които заедно са основание да вярваме, че Монти няма да бъде на купона. Твърденията, които изясняват причината, се наричат предпоставки. "Монти е доста срамежлив" е първата предпоставка, а "Монти рядко ходи по купони" е втората. Твърдението, което тези предпоставки ни карат да вярваме, се нарича заключение. Добър аргумент е този, при който предпоставките дават достатъчно основание да се вярва на заключението, тоест поради предпоставките заключението е вероятно истинно. В този случай казваме, че аргументът обосновава, или подкрепя, заключението. Добрите аргументи подкрепят своите заключения, а лошите - не. Ключова част от критичното мислене е да се научим да преценяваме аргументите, за да установим дали са добри, или лоши, тоест дали предпоставките подкрепят своите заключения. Червеният аргумент е първият отговор, който тя дава, с две предпоставки: "не мога да понасям Монти" и "искам да си прекарам добре". Заключението е: "Монти няма да бъде на купона". Третият аргумент, оцветен в лилаво, също се състои от две предпоставки: "Монти е в Пекин" и "Той не може да стигне от Пекин до купона навреме, така че той няма да бъде на купона". Както казах преди, първият аргумент не е добър, докато този в лилаво е. Сега ще обясня защо. Ако разгледаш червения аргумент, че приятелката ти не понася Монти и че тя иска да си прекара добре, и се замислиш за връзката му със заключението, ще забележиш, че тези твърдения не правят въобще заключението по-вероятно. Фактът, че приятелката ти не харесва Монти и че иска да си прекара добре, не прави по-вероятно Монти да не е на купона. Това просто няма връзка със заключението. В лилавия аргумент обаче предпоставките, стига да са верни, гарантират истинността на заключението – правят го много вероятно. Истинността на предпоставките гарантира истинността на заключението, а при лилавия аргумент предпоставките наистина подкрепят заключението. Трябва да отбележим, че червеният аргумент, макар и лош, представен по този начин, може да се превърне в добър, като се добави допълнителна предпоставка. Ако например откриеш, че приятелката ти решава кой да бъде поканен на купона, тогава фактът, че не понася Монти и иска да си прекара добре, биха ти дали добро основание да вярваш, че Монти няма да бъде на купона, понеже ще ти даде основание да вярваш, че тя не го е поканила. Но представен иначе, аргументът не е добър. Само дадените две предпоставки не ти дават основание да вярваш, че Монти няма да бъде на купона. Последната тема е разликата между два различни вида аргументи. Тук вляво ще сложа оранжевия аргумент, който е вторият отговор на приятелката ти: "Монти е доста срамежлив" и "Той рядко ходи по купони". Вдясно ще сложа лилавия аргумент: "Монти е в Пекин" и "Той не може да стигне навреме от Пекин за купона". И двата аргумента имат едно и също заключение: "Монти няма да бъде на партито". Както казах по-рано, и двата аргумента са добри, тъй като и двата дават основание да се вярва в истинността на заключението, тоест и двата съдържат предпоставки, които подкрепят заключението. Но има важна разлика между двата аргумента, която искам да посоча. Ако разгледаш лилавия аргумент и се замислиш върху това, което изразява, ще забележиш, че ако тези две предпоставки са верни, тоест ако Монти е в Пекин и ако не може да стигне от Пекин до купона навреме, тогава ще е вярно, че Монти няма да бъде на купона. Тези предпоставки гарантират заключението. Аргументи, чиито предпоставки гарантират истинността на заключението, се наричат дедуктивни аргументи. При дедуктивните аргументи със съответните предпоставки заключението е задължително вярно. Дори само информацията от предпоставките на един дедуктивен аргумент дава всичко необходимо за стигане до заключение чрез дедукция. Ако погледнеш оранжевия аргумент обаче, ще забележиш, че имаме друг случай. При оранжевия аргумент дори и предпоставките да са верни, заключението може все пак да е грешно. Дори и Монти да е доста срамежлив и рядко да ходи по купони, все пак е възможно да преодолее срамежливостта си и да реши да не се придържа към навика си да не ходи по купони и изненадващо да се появи там. Не е много вероятно, но е възможно. Така че истинността на предпоставките на оранжевия аргумент не гарантира истинността на заключението. Такива аргументи се наричат усилващи, или амплиативни. При усилващите аргументи истинността на предпоставките прави заключението вероятно, но не го гарантира. Както казах, и двата аргумента са добри. Усилващите аргументи често могат да бъдат много добри аргументи, просто не са дедуктивни, предпоставките не гарантират заключението. Когато преценяваме даден аргумент, може да се окаже важно да знаем дали аргументът се представя като дедуктивен, или като усилващ. Ако един аргумент е представен за дедуктивен, но внимателното му разглеждане разкрие, че всъщност предпоставките не гарантират истинността на заключението, тоест ако заключението може да бъде грешно, въпреки верните предпоставки, това често е добра причина да отхвърлим аргумента като лош. От друга страна, ако при усилващия аргумент забележиш, че истинността на предпоставките не гарантира истинността на заключението, това просто означава, че аргументът е усилващ. Ако имаш възражения към оранжевия аргумент, понеже заключението би могло да бъде грешно, значи не разбираш основната идея. При усилващите аргументи се взема за даденост, че заключението не е гарантирано от предпоставките. По-скоро целта на усилващия аргумент е да ти даде добро основание да мислиш, че заключението е вероятно. Ако разпознаваме вида на аргумента, това ще ни помогне да подбираме правилните средства, с които да преценим дали аргументът е добър, или не. Ще говорим повече за различните средства за преценяване на дедуктивни и усилващи аргументи в следващите уроци. Да обобщим. Критичното мислене е да се уверим, че имаме добри основания за вярванията си, където под "добро основание" разбираме такова, което прави даденото вярване вероятно да е истинно. Аргументът е група твърдения, наречени предпоставки, които, взети заедно, съставляват основанието за друго твърдение, наречено заключение на аргумента. В добрия аргумент предпоставките подкрепят своето заключение, тоест предпоставките дават добро основание да се вярва в истинността на заключението, понеже го правят вероятно. Дедуктивен аргумент е този, при който заключението е гарантирано от предпоставките. Ако предпоставките са верни, тогава заключението задължително е вярно. Усилващ аргумент е този, при който предпоставките не гарантират заключението, а го правят вероятно. Те все пак дават добро основание да се вярва в истинността на заключението. С това уводният урок приключва.