If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:3:12

Основи

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Кели Шифман и съм докторант в университет Йейл Днес искам да говоря за обосновката. Голяма част от критичното мислене включва това да се запитаме дали вярванията и действията ни са обосновани, или не. Но какво означава едно вярване или действие да е обосновано? Какво се брои за обосновка? Пълният отговор на този въпрос включва сложна философия. Но без да задълбавам, мога поне да представя няколко полезни насоки. Първо, за да разберем дали вярванията или действията ни са обосновани, трябва да отстъпим крачка назад, да разсъждаваме и да преценим дали имаме основателни, лесно защитими причини да извършим даденото действие или да вярваме в даденото нещо. Такива причини произтичат от личния ти опит, както и от другите ти убеждения. Представи си например, че обмислям дали да не си легна сега, вместо да стоя още час, за да мога да говоря с майка си по телефона, както съм обещала, че ще направя. Питам се дали имам добра причина да си легна. Осъзнавам, че съм много уморена и приемам това като съображение в полза на това да си легна сега. Но също така осъзнавам, че ако си легна сега, ще наруша обещанието си и ще разочаровам майка си, като и двете съображения ми дават още по-голяма причина да остана будна. Следователно решавам, че нямам добра основателна причина да си легна сега. Всъщност имам добра причина да остана будна още час и да изпълня обещанието си. Друго полезно нещо, което да имаме предвид, е, че обикновено, когато приемем, че нечие убеждение или действие е обосновано, не критикуваме човека за това убеждение или за извършването на това действие. Вземи за пример някой, който нахлува в къща, за да обере бижута просто за забавление. Не мислим, че забавлението на човека оправдава това му действие, така че го критикуваме за това. А сега помисли за жена, изгубена насред снежна буря, която трябва да разбие нечия хижа, за да намери храна и да стопли себе си и семейството си. Иначе ще умрат. Тук действието изглежда оправдано. Тя има основателна причина да направи това. Може да смятаме, че дължи компенсация на собственика на хижата, но няма да я критикуваме за това, което е направила. Ще приключа с една последна мисъл, свързана с разликата между обосновка и обяснение. Представи си, че те питам защо вярваш в кармата. Казваш: "Вярвам в нея, защото родителите ми са ме научили да вярвам в това". Това е обяснение за вярването ти, което обяснява защо го поддържаш. Но този факт не обосновава вярването ти в кармата. Не предоставя убедителна причина да вярваш в него. Следователно има два начина да разбереш въпроса ми: "Защо вярваш в кармата?" Един начин е да помислиш, че искам обяснение за вярването ти. Друг начин да разбереш въпроса е да решиш, че искам обосновка за вярването. Имаме предвид предимно второто тълкуване, когато обмисляме критично вярванията си, за да преценим дали те са обосновани, или не.