If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:16

Основи

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Кели Шифман и съм докторант в университета Йейл. Днес искам да говоря за разликата между нормативни и описателни твърдения. Хората правят твърдения през цялото време. Някой може да каже: "Небето е красиво днес". Или "Току-що видях НЛО". Или "Крис Рик е смешен!". Или "Мостът Голдън Гейт е в Сан Франциско". Разбира се, важно е да разберем дали тези твърдения са верни, или грешни, но преди да можем да го сторим, е важно да разпознаем вида твърдение. Философите намират за полезно да разграничат два различни вида твърдения: нормативни твърдения и описателни твърдения. Когато правиш описателно твърдение, описваш нещо. Просто изразяваш разбирането си за моментно или бъдещо състояние на нещо, без да предлагаш дори косвена оценка за него спрямо стандарт, идеал или алтернатива. Ето някои примери за описателни твърдения: "Луната е направена от сирене", "Динозаврите са съществували", "Обама е президент", "Тези момчета имат големи уши", "Можех да имам повече пари". Забележи, че дори говорещият да е имал мнение за този с големите уши или за факта, че е можел да има повече пари, това мнение не бива изразено в самото описателно твърдение. Въз основа само на твърдението не можеш да кажеш дали мисля, че нещата са по-добри или по-лоши, отколкото може да са. Когато направиш нормативно твърдение, изразяваш оценката си за нещо. Когато оценяваш нещо, го преценяваш, често косвено, спрямо някакъв стандарт или идеал, или алтернативен начин, по който може да съществува. Тоест казваме, че нещо, в някакво отношение, е по-добро от или по-лошо от, или еднакво с някакъв стандарт, идеал или алтернатива. Когато правим нормативно твърдение, често използваме думи като "добро", "лошо" или "по-добро от". Например: "Леонардо ди Каприо е много добър актьор". Това е нормативно твърдение. Или "Доматите не са вкусни, но кетчупът е вкусен". Или "Часът ми по математика не е по-добър или по-лош от часа ми по английски". Всичко това са нормативни твърдения. Те съдържат елемент на оценка. Нормативните твърдения също така включват думи като "трябва" и "не трябва" или "правилно" и "грешно". Например: "Трябва да си напишеш домашното", "Не трябва да си бъркаш в носа", "Лошо е да крадеш десертчета", "Изпращането на благодарствена бележка е правилното нещо". Това също са нормативни твърдения. Но има още много, много думи, с които изразяваме оценка, които може да се появят в нормативните твърдения. Вземи предвид следното: "Не е проблем да ядеш по три бургера на ден", "Този филм беше смешен", "Броколите са отвратителни", "Видео игрите са чудесни" и "Не е готино да бягаш от училище". Всички тези също са нормативни твърдения. След като открием дали едно твърдение е нормативно, или описателно, това ни помага да оценим истинността му, да отговорим на определени въпроси, да уредим определени разногласия. Например ти мислиш, че колата на съседите ни е червена, А аз мисля, че е синя. Тук не се съгласяваме за описателно твърдение. Всичко, което трябва да направим, за да уредим несъгласието, е да открием дали това описателно твърдение е вярно, или не е. Трябва да открием кое е вярно. Сравни това със случай, в който казваш, че червените коли са по-добри от сините коли, а аз казвам, че сините коли са по-добри от червените коли. Тук имаме несъгласие за нормативно твърдение, така че трябва да поразсъждаваме за това. Например мога да кажа, че сините коли са по-добри от червените коли, понеже червените коли са по-често спирани от полицията. Тук разискваме нормативен проблем. И в двата случая, изясняването на това дали нещо е нормативно твърдение, или описателно твърдение, е първата стъпка към откриване на истината и уреждането на подобни спорове.