Основно съдържание
Философия с отворен достъп
Курс: Философия с отворен достъп > Раздел 1
Урок 1: Основи- Въведение в критичното мислене
- Въведение в критичното мислене, част 1
- Въведение в критичното мислене, част 2
- Дедуктивни аргументи
- Дедуктивни аргументи
- Абдуктивни аргументи
- Необходими и достатъчни условия
- Още за необходимите и достатъчните условия
- Необходими и достатъчни условия
- Присъща и инструментална стойност
- Инструментална и присъща ценност
- Имплицитна (косвена) предпоставка
- Имплицитна (косвена) предпоставка
- Обосновка и обяснение
- Обосновка и обяснение
- Нормативни и описателни твърдения
- Нормативни и описателни твърдения
- Валидност на аргумента
- Истинност и валидност
- Валидност на аргумента
- Солидност на аргумента
- Солидност на аргумента
- Теорема на Бейс
- Корелация и причинно-следствена връзка
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Солидност на аргумента
Арън Ансел обсъжда философската концепция за солидност. След като преглежда набързо валидността, той дефинира солидността: един аргумент е солиден, когато е валиден, и всичките му предпоставки са верни. Той преглежда няколко примера за солидни и несолидни аргументи и те окуражава самостоятелно да съставиш солидни аргументи.
Говорител: Арън Ансел, Университет Дюк.
Говорител: Арън Ансел, Университет Дюк.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Здравей, аз съм Арън Ансел. Студент съм в университета Дюк и в това видео ще ти разкажа
за солидността, важна идея,
която философите използват, за да преценят аргументите. За начало, да си припомним
какво е валидност. Вече трябва да знаеш какво е
валиден аргумент. Ако не знаеш, първо гледай
видеото за валидността и след това се върни тук. Както научи във видеото за
валидността, един аргумент е валиден,
ако е невъзможно всички предпоставки да са верни, а заключението да е грешно. Например следният аргумент
е валиден. Предпоставка (Р) 1:
Всички котки са лилави. Предпоставка (Р) 2:
Всичко, което е лилаво, е човек. Заключение (С): Следователно
всички котки са хора. Този аргумент е валиден,
понеже е невъзможно всички предпоставки да са верни,
а заключението да е погрешно. Ако всички котки бяха лилави и
всички лилави неща бяха хора, тогава всички котки биха били хора. Разбира се, не всички котки са лилави
и не всички лилави неща са хора. Въпреки че този аргумент е валиден,
той не е информативен. Не установява истинността
на заключението си, тъй като предпоставките
са очевидно погрешни. Тъй като целта на един аргумент
обикновено е да покаже, че някакво заключение е вярно, обикновено искаме аргументи,
които са нещо повече от просто валидни. Тук идва идеята за солидността. Солидност е конкретен термин
във философията. Под "солиден" философите
имат предвид нещо, което е малко по-различно от това,
което хората обикновено имат предвид, когато кажат неща като
"това беше солиден съвет" или "тя демонстрира солидна преценка
при взимането на това решение". Във философията солидността,
както валидността, е приложима само към
дедуктивните аргументи. За да е солиден, един аргумент трябва да изпълнява
две изисквания. Първо, аргументът трябва
да е валиден. Всички невалидни аргументи
са несолидни. Второ, всички предпоставки на
аргумента трябва да са верни. Всеки аргумент, който има дори
само една погрешна предпоставка, не е солиден. За да е солиден, един аргумент
трябва да изпълнява и двете условия. Нека се върнем обратно към
примера с лилавите котки. Този аргумент солиден ли е?
Да проверим. Аргументът е валиден, така че
изпълнява първото изискване. Но определено не изпълнява
второто изискване, тъй като не всички негови
предпоставки са верни. Всъщност и двете
предпоставки са погрешни. Но не всеки несолиден аргумент
има погрешни предпоставки. Да разгледаме друг пример. Предпоставка (Р) 1:
Всички мъртви папагали са мъртви. Предпоставка (Р) 2:
Папагалите не са жаби. Заключение (С):
Следователно жабите съществуват. И двете предпоставки на този
аргумент са верни, така че този аргумент удовлетворява
второто изискване за солидност на аргумента. Но не удовлетворява
първото изискване, понеже аргументът е невалиден. Заключението не следва
от предпоставките. Тоест това не е солиден аргумент, въпреки че всички предпоставки
са верни. Забележи, че заключението
също е вярно. Но това няма значение. Това пак е не е солиден аргумент. Ето друг пример. Предпоставка (Р) 1:
Щраусите не могат да летят. Предпоставка (Р) 2:
Всички насекоми носят шапки. Заключение (С):
Следователно щраусите са насекоми. Този аргумент не изпълнява
нито едното условие. Не е валиден и втората
предпоставка е погрешна. Тоест този аргумент
определено не е солиден. Може да се запиташ:
"Защо трябва да ме интересува дали един аргумент е солиден?" Причината е, че ако знаем,
че един аргумент е солиден, тогава знаем, че заключението
на този аргумент трябва да е вярно. Няма начин един аргумент
да успее да изпълни и двете изисквания за солидност и да има погрешно заключение. За да изпълни първото
изискване, един аргумент трябва
да е валиден. И, по определение,
валиден аргумент е този, при който заключението
не може да бъде погрешно, ако предпоставките са верни. И за да изпълни второто
изискване, всички предпоставки
на аргумента трябва да са верни. Като съберем в едно
изискванията за солидност, можем да кажем, че
един солиден аргумент е аргумент, при който заключението
не може да бъде погрешно, ако предпоставките са верни, и при който всички
предпоставки са верни. Това показва, че заключението на един
солиден аргумент не може да е погрешно. То трябва да е вярно. Солидните аргументи
са много полезни. Те ни позволяват да установим,
че нещата са верни. Да приключим с един
последен пример. Предпоставка (Р) 1:
Китовете нямат козина. Предпоставка (Р) 2:
Китовете са бозайници. Заключение (С): Следователно
не всички бозайници имат козина. Този аргумент е валиден. Ако предпоставките са верни, тогава заключението също
трябва да е вярно. И предпоставките са верни,
така че това е солиден аргумент и заключението трябва
да е вярно. Опитай. Виж дали можеш самостоятелно
да измислиш солиден аргумент.