If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:07

Основи

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Пол Хени и съм докторант по философия в университет Дюк. В това видео ще говоря за валидността, важен инструмент за оценяване на дедуктивните аргументи. Сигурно си чувал някой да казва: "това е валидна гледна точка" или пък в аргумент на приятел репликата: "това е валидно, но..." В тези ежедневни употреби на думата "валидно" или "валидност" хората често искат да изразят нещо като "това е добра гледна точка" или "това твърдение е вярно". Но в това видео няма да говоря за тези употреби. Вместо това ще обсъдя философската идея за "валидност", като във "валиден аргумент". Вече знаеш, че аргументът представлява група твърдения, като едно или повече от тези твърдения подкрепя някакво друго твърдение. Твърденията, които подкрепят другото твърдение, се наричат "предпоставки", а твърденията, които биват подкрепяни, се наричат "заключения". Валидността, в смисъла, в който говоря за нея, се прилага към дедуктивните аргументи. Тоест един аргумент е валиден или невалиден. Следователно валидността не е свойство на твърденията или нещо подобно. Тогава какво точно е валиден аргумент? Да предположим, че направиш следния аргумент, и тук ще използвам "Р" за предпоставка и "С" за заключение. (Р1) Всички хора са смъртни. (Р2) Айрис Мърдок е човек. (С): Следователно Айрис Мърдок е смъртна. Да предположим, че кажа, че аргументът ти е валиден. Имам ли предвид, че аргументът ти е добър? Имам ли предвид, че заключението, или че всички предпоставки и заключението са верни? Дори да звучи така, валидността няма нищо общо с истинността на заключението или с това колко добър е аргументът като цяло. Нека я дефинираме. Един аргумент е валиден, ако и само ако истинността на предпоставките му гарантира истинността на заключението му. Тоест валидността е свойство на аргументите в смисъла, че ако предпоставките на аргументите са верни, тогава заключението трябва да е вярно. Не е възможно един валиден аргумент да има напълно верни предпоставки, освен ако заключението не е също вярно. Когато един аргумент е валиден в този смисъл, казваме, че предпоставките водят до заключението. Да се върнем назад за секунда. Един аргумент е съставен от твърдения. Твърденията могат да са верни или грешни, като твърдението "този квадрат е оранжев". Аргументите не могат да са верни или грешни. Но могат да са валидни или невалидни, както и други неща. И ако един аргумент е валиден, тогава, ако предпоставките му са верни, заключението му е вярно. Забележи, че не казах, че един валиден аргумент има верни или грешни предпоставки или вярно или грешно заключение. Казах нещо условно. Това е, че ако аргументът е валиден, тогава истинността на заключението му следва от истинността на предпоставките му. Обратно, ако истинността на предпоставките води до заключението, тогава аргументът е валиден. Това звучи много абстрактно, така че да разгледаме няколко примера. Да разгледаме предишния пример. Казах, че аргументът за британския философ Айрис Мърдок е валиден. Прав ли съм? Да! Ако предпоставките на аргумента са верни, тогава, в този случай, заключението трябва да е вярно. Помни, няма значение дали предпоставките ни са верни или грешни. Вземи за пример един аргумент с погрешна предпоставка. (Р1): Всички хора са безсмъртни. (Р2) Айрис Мърдок е човек. (С): Айрис Мърдок е безсмъртна. Този аргумент също е валиден, точно като първия аргумент. Истинността на предпоставките води до истинността на заключението, нали така? Ако наистина всички хора са безсмъртни и Айрис Мърдок е човек, тогава задължително е вярно, че Айрис Мърдок е безсмъртна. Да опитаме пример с предпоставки, за които не знаем дали са верни. (Р1): Всички извънземни говорят английски. (Р2): Сплок е извънземен. (С): Следователно Сплок говори английски. Не знам дали има извънземни, още по-малко такива, които могат да говорят. Не знаем дали говорят английски. Може да го говорят, а може да не го говорят. Но аргументът все пак е валиден. Ако предпоставки едно и две са верни, тогава заключението трябва да е вярно. Можем дори да използваме измислени думи. (Р1): Всички слиф са сплат. (Р2): Сниф е слиф. (С): Следователно сниф е сплат. Отново, въпреки че истинността на предпоставките е неопределена, имаме валиден аргумент. Това е просто една от формите на валиден аргумент и можеш да научиш за други видове в следващите видеа. Забележи какво означава един аргумент да е невалиден. Истинността на предпоставките на аргумента да не води до истинността на заключението. Например: (Р1): Всички кучета имат козина. (Р2): Клеър има много козина. (С): Следователно Креър е куче. Може всички предпоставки в този аргумент да са верни, но заключението е грешно. С други думи, истинността на заключението не следва от предпоставките, нали така? Понеже котките също имат много козина. Тоест това е невалиден аргумент. Може да се чудиш защо валидността има значение, ако истинността на предпоставките няма значение. Това е добър въпрос и заслужава дълга дискусия. Но краткият отговор е, че валидността се използва, за да се определи дали един аргумент се подчинява на правилата за валидни изводи, правилата на дедуктивната логика, или не. Тоест така сме сигурни, че изводът в този аргумент е добър извод. Ще приключим с един последен пример и ще искам от теб да определиш дали е валиден, или не. (Р1): Всички плодове са столове. (Р2): Квадратът е стол. (С): Следователно квадратът е плод. Какво мислиш?