Древна философия: Аристотел за целта на живота

Здравей, казвам се Монти Джонсън. Професор съм в Университета на Калифорния, Сан Диего и днес искам да говоря за целта на човешкия живот, аргументът "ергон" на Аристотел. Думата "ергон" на гръцки означава "работа" или "продукт", или "функция". Терминът е най-ясно използван в контекста на предмети или умения. "Ергонът" на един трион е да реже. "Ергонът" на една къща е да защитава срещу времето и натрапници. И "Ергонът" на един архитект е да строи къщи. Свързан термин е "арете", което означава "превъзходност" или "добродетел". Превъзходността на триона е остротата му, тъй като функцията му е да реже. Превъзходността на една къща е стабилността и сигурността, тъй като функцията ѝ е да защитава. И превъзходността на един архитект е строенето на добри къщи. Човешките същества имат ли ергон, или функция? И, ако да, имат ли съответстваща арете, или превъзходност? Аристотел твърди, че имат. И аргументът му може да ни помогне да мислим по-ясно за целта на човешкия живот. Но преди да обсъдим самия аргумент "ергон", трябва да обсъдим някои основни предположения за природата на живота. Аристотел разпознава четири отделни групи живи неща: растения, животни, хора и богове. Ние ще оставим боговете настрана за момент. Аристотел определя живите неща по техните способности. Растенията имат способността да растат, да използват енергия и да се възпроизвеждат. Когато казваме, че едно растение се справя добре или зле, говорим за тези способности. Следователно, когато едно растение расте правилно, задълбочава корените си, пуска листа и цветове, и разклонения и плодове, казваме, че то процъфтява. Противоположното се случва, когато способностите на едно растение са ограничени. Когато едно дърво, например, е закърняло или листата на лоза изсъхват и падат. Ботанистите и градинарите знаят кое е добро и лошо за растенията, тоест какви неща помагат и какви неща нараняват процесите, свързани с техните способности. Забележи, че това не е въпрос на мнение, а научен факт – какво е добро и лошо за растенията в това отношение. Различните видове растения може да изискват различни видове хранителни вещества или различни количества сянка и вода. За всяко растение се казва, че се справя добре или зле на обективната основа на процесите, свързани със специфичните му способности. Животните са като растения със свръхсили. Те също имат способността да растат, да използват хранителни вещества и да се възпроизвеждат. Тези неща са точно толкова обективно важни за животните, колкото са за растенията, както могат да ти кажат ветеринарите и зоолозите. Но животните също имат други по-висши способности. Например животните, за разлика от растенията, могат да се придвижват в пространството. Животните, които не могат да правят това, дали поради вроден дефект, или понеже са затворени в клетка, не могат да бъдат сметнати за справящи се добре. Затова активистите за животинските права се борят за по-големи клетки или свободни терени за животните, понеже е очевидно, че е по-добре за животните, ако те могат да упражняват способността си да се движат напълно. Най-важно, животните имат способността да възприемат неща. Те могат да усетят горещо и студено, да помиришат, вкусят, чуят и видят. И някои от тях могат да правят всички тези неща. Животни, които не могат да виждат, въпреки че членовете от техния вид обикновено могат да виждат, се смята, че не се справят толкова добре, колкото роднините им, които могат. Със способността да усещаш идва способността да усещаш болка и удоволствие и, следователно, желание и нежелание. Тези способности са свързани със способността на животното да се движи, тъй като те преследват това, за което имат апетит, и избягват неща, които може да попречат на природните им дейности. Едно животно не може да се справя добре, ако има дефицити по отношение на растителноподобните си или вегетативните си способности. Но дори ако всичко е наред с тези способности, не може да се каже, че то процъфтява, ако е ограничено по отношение на движението и усещанията. Например ако едно животно го боли силно или не може да задоволи желанието си за храна, поради нараняване на органите си за движение, няма да кажем, че това животно е добре. За да процъфтява едно животно, то трябва да може да се движи и да възприема света по такъв начин, който произвежда удоволствие, или поне по-голямо удоволствие от изпитването на болка. Нека сега преминем към хората. Често е изтъквано, че хората са животни, животни със суперсили. Но по-рядко е изтъквано, че ние сме и растения. Тоест и ние, както и другите животни, имаме способностите на растенията: растеж, хранене и възпроизвеждане. И трябва да упражняваме тези способности, за да живеем. И, както другите животни, имаме способностите да се движим и да усещаме, например удоволствие и болка, апетит и нежелание. Целият живот е дълбоко свързан по този начин. Но хората също имат и уникални способности, които никои други животни нямат, най-важно – способността да разсъждават и да използват езика. Тези способности ни позволяват да създаваме приятелства и социални връзки, да построяваме и допринасяме за политически структури, да планираме бъдещето си, да променяме апетитите и желанията си, да образоваме младежта, да развием музика и математика, и дори да мислим за природата на Вселената и целта на човешкия живот. Ако един човек няма тези способности, той изпуска част от това, което ни прави хора. И ако му липсват дори животинските способности, може да го сметнем за по-малко от животно, поне докато са в това, което, поради същите тези причини, наричаме "продължително вегетативно състояние". Следователно можем да определим какво е добро за нас по подобен начин на този, по който определяме какво е добро за други видове живи същества. Тези неща, които ни позволяват да участваме в дейностите, които упражняват способностите ни, са добри, а тези, които ни възпрепятстват или не позволяват това, са лоши. Сега, когато изяснихме това, трябва вече да можем да отговорим какво според Аристотел е ергонът на едно човешко същество. Би било странно, ако целта на човешкия живот беше свързана с най-нисшите ни вегетативни способности, освен ако не целим да сме добро растение. Следователно, упражняването на способностите ни за възпроизводство, растеж и дори хранене, колкото и да са важни за нас, не могат да са крайната цел на нашия живот повече, отколкото биха могли да са за едно обикновено животно. Подобно, само усещанията, удоволствието и удовлетворяването на телесните апетити не могат, както са за животните, да са целта на нашия живот. Това, което дава възможност на кравите и прасетата да процъфтяват, не е достатъчно за едно човешко същество да процъфтява, както това, което кара дъбовете и лозите да процъфтяват не може да направи същото за кравите и прасетата. Дори ако тези най-нисши вегетативни способности трябва да са в задоволително състояние, за да могат по-висшите да свършат работата си. Следователно, чрез процес на елиминация, стигаме до способностите да използваме разум и език. Това са способностите, които ни определят, поради което Аристотел определил човешкото същество като рационално животно, което е отразено от модерното име за нашия вид, хомо сапиенс. Следователно, създаването на приятелства и социални връзки, контролирането на апетитите ни и емоциите ни, култивацията на морални и интелектуални добродетели и наблюдаването на космоса и нашето място в него са способностите, които, понеже съответстват на най-висшите ни и най-уникални способности, дават смисъл на човешкия живот и представляват процъфтяването на нашия вид живи същества. Нещата, които са добри за нас, следват от това и, следователно, могат да бъдат определени със същата степен на обективност, с която градинарите и ботанистите могат да направят това за растенията и ветеринарите и зоолозите могат да направят това за животните. Тези изкуства и науки могат обективно да определят какво е добро и лошо за тези видове живи неща и, следователно, антропологията и философията могат да определят какво е добро и лошо за нашия вид живи същества. Всъщност, най-висшата дейност, тази, която Аристотел нарича богоподобна, е философията, понеже това включва чистото упражняване на логика и мисъл, точно както боговете постоянно правят, според Аристотел. Философията използва логика и мисъл не само за да обслужи вегетативните ни и животинските ни нужди, а просто заради собственото си благо, заради благото да живееш човешки живот. Поради тази причина Аристотел сметнал, че упражняването на философията било крайната цел на човешкото съществуване. В заключение, трябва да изпитваш щастие, че гледаш това видео, понеже ти показах, че сега упражняваш най-висшите си и най-богоподобни способности. Браво!