Древна философия: Мъндзъ (Менциус) за човешката природа

Забележка експерт: според Конфуций и последователя му Мъндзъ има пет категории, присъщи на дзюндзъ – съвършения човек, те са: човеколюбие, справедливост, следване на ритуала (благоприличие), мъдрост и искреност (вяра) в това, което правиш. Здравей, аз съм Мат Уокър. Преподавам философия и социални науки в НУС Колежа на Йейл в Сингапур. Днес ще разгледам вижданията на Мъндзъ за човешката природа. В частност, ще разгледам подкрепяното от Мъндзъ твърдение, че човешката природа е изначално добра. Мъндзъ, също познат като Менциус, бил ранен конфуциански философ. Той живял около 300 г. пр. н. е. Подобно на Конфуций, Мъндзъ подкрепял определена концепция за правилния живот за човешките същества. Наричаме тази концепция за правилния живот "пътят на Конфуций", или "дао-то на Конфуций". Според пътя на Конфуций притежаването на добродетели, като човеколюбие, справедливост, благоприличие и мъдрост са централни за един правилно изживян живот. Когато Мъндзъ казва, че човешката природа е добра, идеята му е, че човешките същества имат вродена склонност или предразположение към такива добродетели. Имаме естествен уклон към тези добродетели. Както казва Мъндзъ, човеколюбието, справедливостта, благоприличието и мъдростта не са придобити под външно влияние. Те са вродени в нас. За да онагледи тази гледна точка, Мъндзъ използва метафора, свързана със земеделието. Той описва тези склонности и предразположения като семена на добродетели. Мъндзъ казва, че тези семенца на добродетелта са в сърцето, или в сърцето-ум, което Мъндзъ определя като седалището на познавателните и емоционалните ни склонности. Идеята на Мъндзъ е, че ние напълно култивираме тези семена на доброто, ако се грижим за нашите предразположения към добродетелност и станем напълно добродетелни, тогава ще доведем човешката си природа до пълно израстване. Ще разцъфтим като човешки същества. Но какво доказателство дава Мъндзъ за гледната точка, че човешката природа е добра? С други думи, въз основа на какво Мъндзъ мисли, че имаме такива предразположения към човеколюбие, справедливост и всички останали добродетели? Тук искам да разгледам един от най-известните аргументи на Мъндзъ. Той се появява в Мъндзъ 2А6. Като някои други известни аргументи в историята на философията, той включва мисловен експеримент. Ще нарека мисловния експеримент на Мъндзъ "Случаят с детето и кладенеца". Запознай се с малката Рия. Предположи, че малката Рия върви право през това поле. И предположи, че тя се насочва очевидно право към този страшно изглеждащ кладенец. Има кладенец и малката Рия върви към него, приближава се. Аааах! Разбира се, следва да поясня, че това, което видя, беше просто драматизация. Според Мъндзъ всеки, който види малката Рия на път да падне в този кладенец, би реагирал незабавно и инстинктивно, без дори да се замисли. Както Мъндзъ казва в 2А6, всеки би усетил изблик на тревога и съчувствие. И, да, просто като си представяш детето в случая с кладенеца ярко, може да усетиш част от тази тревога. Какво трябва да заключим от мисловния експеримент на Мъндзъ с детето и кладенеца? Според Мъндзъ, инстинктивната ни реакция към опасността, заплашваща Рия, показва, че имаме вродена предразположеност към хуманни постъпки. Според виждането на Мъндзъ, реакцията ни към потенциалното бедствие с Рия е вродена. Човешките същества по природа са предразположени да отговорят с тревога и съчувствие, когато видят беззащитни невинни създания пред лицето на опасност. И Мъндзъ настоява, че тревогата и съчувствието ни разкриват семето на човеколюбието в човешката природа. Всъщност той не твърди, че притежаваме напълно развитата добродетел на човеколюбие. Но Мъндзъ мисли, че разкрива семенцето, или пъпката, на човеколюбието, прото-версията на човеколюбие, която може да бъде отгледана до зрялост. Но Мъндзъ осъзнава, че човек може да предложи различни обяснения на реакциите ни. Според едно алтернативно предположение, вероятно реакцията на човек към опасността за Рия е инструментално мотивирана. С други думи, може би човек чувства тревога и съчувствие за малката Рия, понеже човек има определени цели наум или понеже има други мотиви. Но Мъндзъ отхвърля това инструментално обяснение. Като чува за Рия, казва Мъндзъ, човек трябва да усеща тревога и съчувствие, не понеже търси добри отношения с родителите на детето, нито понеже е искал известност сред съседите си и приятелите си, нито защото не му харесват звуците на детския плач. Мъндзъ смята, че важното е, че отговорът ни на тревога и съчувствие е спонтанен и без да се замисляме. Това показва, че отговорът ни възниква без пресмятане (на бъдещи ползи). И все пак възгледите на Мъндзъ се изправят пред друго предизвикателство. Изглежда като явно невярно, че човешката природа е добра. Ако човешката природа е добра, тогава пороците трябва да са рядкост. Не би следвало често да виждаме брутално поведение, грабежи, жестокост, егоизъм, дребнава тирания и други неприятни черти. Но пороците не са рядкост. Следователно, може да изглежда, че гледната точка на Мъндзъ е погрешна. Обратно на твърдението на Мъндзъ, може да изглежда, че човешката природа е лоша. Изправен пред такова предизвикателство, стратегията на Мъндзъ е да оправдае човешката природа. Ако човешките същества са лоши, твърди Мъндзъ, това не е понеже природата им е изначално лоша. Мъндзъ казва следното: "В същността си човешките същества могат да станат добри. Това имам предвид, като казвам, че природата им е добра". "А ако не станат добри, това не е по вина на техните заложби". Или, както Мъндзъ казва още, не е вярно, че само стойностният човек има такова сърце, сърцето или семенцето на куража. Всички хора го имат. Стойностният човек просто никога не го губи. С други думи, Мъндзъ е напълно наясно, че светът е пълен с лоши човешки същества. Но Мъндзъ предлага да не виним човешката природа за тази лошотия. Вместо това да виним неразвиването на човешката природа за тази лошотия. Човешката природа има предразположение към добродетелност, но тези предразположения могат да бъдат разрушени. За да обясни мисълта си, Мъндзъ предлага една притча, притчата за Планината на Вола, която се появява в Мъндзъ 6А8. Ето я планината на Вола. По природа тя е обрасла със зелени гори и почвата ѝ е плодородна. Но ако на брадвите и пасящите волове и овце им се позволи да "пируват" с растителността на планината, не трябва да се учудваш, ако планината оголее. Мъндзъ твърди, че няма причина да мислим, че планината на Вола е естествено оголяла. По същия начин, Мъндзъ настоява, че човешките същества по природа имат предразположение към човеколюбие, справедливост, благоприличие и мъдрост. Но ако човек израсне в хаотична среда, пренебрегван от егоистични родители, обграден от твърде много пари и свободен да действа безнаказано, тогава не трябва да се учудваме, ако добрата природа на човека по подобен начин загуби способността си да разцъфти. И все пак, както с планината на Вола, Мъндзъ вярва, че няма причина да мислим, че човешките същества са естествено лоши. За Мъндзъ култивирането на добродетели не се състои в осакатяване или радикална трансформация на същинската природа на човека. Култивирането на човеколюбие и справедливост не е като превръщане на една върба в чаши и купи. С други думи, обучението в етика не е като осакатяване. Обратно, Мъндзъ мисли, че етичното обучение е като добро градинарство. То се състои в грижа, която позволява на вродените качества да дадат плодове. Да се върнем към идеята за върбата, етичното обучение е повече като грижа за нея, като подхранване на върбата, така че тя да достигне пълния си растеж.