If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:35

Древна философия: Мъндзъ (Менциус) за човешката природа

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Мат Уокър. Преподавам философия и социални науки в НУС Колежа на Йейл в Сингапур. Днес ще разгледам гледните точки на Мъндзъ за човешката природа. В частност, ще разгледам подкрепяното от Мъндзъ твърдение, че човешката природа е добра. Мъндзъ, също познат като Менций, бил ранен конфуциански философ. Той живял през 300 г. пр. н. е. Подобно на Конфуций, Мъндзъ подкрепял определена концепция за добрия живот за човешките същества. Наричаме тази концепция за добрия живот "пътят на Конфуций", или "дао-то на Конфуций". Според пътят на Конфуций притежаването на добродетели като човечност, справедливост, благоприличие и мъдрост са централни за добре изживян живот. Когато Мъндзъ казва, че човешката природа е добра, идеята му е, че човешките същества имат вродена склонност или предразположение към такива добродетели. Имаме естествен уклон към тези добродетели. Както казва Мъндзъ, човечността, справедливостта, благоприличието и мъдростта не са ни дадени отвън. Те са вродени в нас. За да онагледи тази гледна точка, Мъндзъ използва земеделска метафора. Той описва тези склонности и предразположения като семена на добродетели. Мъндзъ казва, че тези семенца на добродетелта са в сърцето, или в сърцето-ум, което Мъндзъ определя като седалището на когнитивните и афективните ни склонности. Идеята на Мъндзъ е, че ние напълно култивираме семената си, ако се грижим за нашите предразположения към добродетелност и станем напълно добродетелни, тогава ще доведем човешката си природа до пълно израстване. Ще процъфтим като човешки същества. Но какво доказателство дава Мъндзъ за гледната точка, че човешката природа е добра? С други думи, въз основа на какво Мъндзъ мисли, че имаме такива предразположения към човечност, справедливост и подобните? Тук искам да разгледам един от най-известните аргументи на Мъндзъ. Той се появява в Мъндзъ 2А6. Като някои други известни аргументи в историята на философията, той включва мисловен експеримент. Ще нарека мисловния експеримент на Мъндзъ "Случаят с детето и кладенеца". Дами и господа, запознайте се с малката Рия. Предположи, че малката Рия върви право през това поле. И предположи, че тя се насочва очевидно право към този страшно изглеждащ кладенец. Има кладенец и малката Рия върви към него, приближава се. Аааах! Предполагам, че трябва да добавя, че това, което видя, беше само драматизация. Според Мъндзъ всеки, който види малката Рия на път да падне в този кладенец, би реагирал незабавно и инстинктивно, без дори да се замисли. Както Мъндзъ казва в 2А6, всеки би усетил изблик на тревога и съчувствие. И, да, просто като си представяш детето в случая с кладенеца ярко, може да усетиш част от тази тревога. Какво трябва да заключим от мисловния експеримент на Мъндзъ с детето и кладенеца? Според Мъндзъ, инстинктивната ни реакция към опасността, заплашваща Рия, показва, че имаме вродена предразположеност към човечност. Според гледната точка на Мъндзъ, реакцията ни към потенциалното бедствие с Рия е вродена. Човешките същества по природа са предразположени да отговорят с тревога и съчувствие, когато видят беззащитни невинни същества пред лицето на опасност. И Мъндзъ настоява, че тревогата и съчувствието ни разкриват семето на човечността в човешката природа. Всъщност той не твърди, че притежаваме напълно развитата добродетел на човечността. Но Мъндзъ мисли, че разкрива семенцето, или пъпката, на човечността, прото-версията на човечността, която може да бъде отгледана до зрялост. Но Мъндзъ осъзнава, че човек може да предложи различни обяснения на реакциите ни. Според едно алтернативно предположение, вероятно отговорът на човек към опасността за Рия е инструментално мотивиран. С други думи, може би човек чувства тревога и съчувствие за малката Рия, понеже човек има определени цели наум или понеже има други мотиви. Но Мъндзъ отхвърля това инструментално обяснение. Като чува за Рия, казва Мъндзъ, човек трябва да усеща тревога и съчувствие, не понеже търси добри отношения с родителите на детето, нито понеже е искал известност сред съседите си и приятелите си, не понеже не му харесват звуците на детския плач. Мъндзъ смята, че важното е, че отговорът ни на тревога и съчувствие е спонтанен и без да мислим. Това показва, че отговорът ни възниква без пресмятане. И все пак гледната точка на Мъндзъ се изправя пред друго предизвикателство. Тя изглежда погрешно демонстрира, че човешката природа е добра. Ако човешката природа е добра, тогава пороците трябва да са рядкост. Не трябва често да виждаме брутално поведение, грабежи, жестокост, егоизъм, дребнава тирания и други гадни черти. Но пороците не са рядкост. Следователно, може да изглежда, че гледната точка на Мъндзъ е погрешна. Противоположно на Мъндзъ, може да изглежда, че човешката природа е лоша. Когато е изправен пред този вид предизвикателство, стратегията на Мъндзъ е да свали човешката природа от прицела. Ако човешките същества са лоши, твърди Мъндзъ, това не е понеже природата им е лоша. Мъндзъ казва следното: "В същността си, човешките същества могат да станат добри. Това имам предвид, като казвам, че природата им е добра". "А ако не станат добри, това не е вината на техните заложби". Или, както Мъндзъ казва другаде, не е вярно, че само стойностният човек има такова сърце, сърцето или семенцето на куража. Всички хора го имат. Стойностният човек просто никога не го губи. С други думи, Мъндзъ е напълно наясно, че светът е пълен с лоши човешки същества. Но Мъндзъ предлага да не виним човешката природа за тази лошотия. Вместо това да виним ограничаването на човешката природа за тази лошотия. Човешката природа има предразположение към добродетелност, но тези предразположения могат да бъдат разрушени. За да обясни този отговор, Мъндзъ предлага една притча, притчата за Планината Окс, която се появява в Мъндзъ 6А8. Ето я планината Окс. По природа тя е пълна със зелени гори и почвата ѝ е богата. Но ако на брадвите и пасящите волове и овце им се позволи да "пируват"с растителността на планината Окс, не трябва да се учудваш, ако планината оголее. Мъндзъ твърди, че няма причина да мислим, че планината Окс е естествено гола. Подобно, Мъндзъ настоява, че човешките същества по природа имат предразположение към човечност, справедливост, благоприличие и мъдрост. Но ако човек израсне в хаотична среда, пренебрегван от нарцистични родители, обграден от твърде много пари и свободен да действа безнаказано, тогава не трябва да се учудваме, ако добрата природа на човека по подобен начин загуби способността си да процъфти. И все пак, както с планината Окс, Мъндзъ вярва, че няма причина да мислим, че човешките същества са естествено лоши. За Мъндзъ култивирането на добродетели не се състои в осакатяване или радикална трансформация на същинската природа на човека. Култивирането на човечност и справедливост не е като превръщане на върба в чаши и купи. С други думи, етическото образование не е като осакатяване. Обратно, Мъндзъ мисли, че етическото образование е като добро градинарство. То се състои в грижа, която позволява на вродените качества да дадат плодове. Да се върнем към идеята за върбата, етическото образование е повече като грижа за нея, като подхранване на върбата, така че тя да достигне пълния си растеж.