If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:5:37

Видео транскрипция

Здравей! Аз съм Дейвид Уонг, професор по философия в университета Дюк и ще говоря за Сюндзъ, раннокитайски философ, който живял през четвърти и трети век пр. н. е. Той е бил последовател на Конфуций и е най-добре познат заради гледната си точка, че човешката природа е лоша. Той специално критикувал друг конфуцианец, на име Мъндзъ, или Менций, както е познат на запад, заради твърдението му, че човешката природа е добра. Препоръчвам, ако вече не си го гледал/а, да гледаш много доброто представяне на Мъндзъ във Философия с отворен достъп от Матю Уокър. Като казва, че човешката природа е добра, Мъндзъ има предвид, че човешките същества имат вродени предразположения, които могат да пораснат до пълна доброта. Той понякога оприличавал тези предразположения на семена. Семената имат естествени заложби на растеж, ако бъдат подхранвани от вода, слънце, плодородна почва и човешки усилия. Ако сме отгледани в сигурна среда, в която не е нужно постоянно да се тревожим за оцеляването си, ако са ни дали етическо образование и ако направим лично усилие да развием това, което е добро в нас, можем да израстем като семената в здрави растения на добротата. Сюндзъ твърди точно обратното на Мъндзъ. Той вярвал, че човешките същества са родени с любов към печалбата, с омраза и нехаресване на другите и желания за плътски удоволствия. Сюндзъ смятал, че ако следваме природата си, ще влезем в продължителен разрушителен конфликт помежду си. Това имал предвид той, като казал, че "човешката природа е лоша". За щастие, ние, човешките същества също имаме способността да мислим и да одобряваме или неодобряваме къде ни водят естествените ни чувства и желания. Сюндзъ вярвал, че чрез нашата интелигентност, човешките същества можем да превърнем вродените ни грозни наклонности към хаос и конфликти в живот, изпълнен с хармония и красота. Според Сюндзъ в древността най-прозорливите човешки същества, мъдреците, осъзнали, че да действаш според природата си е най-сигурният път към саморазрушението. Мъдреците създали идеите за правилно и грешно, за да омекотят неограниченото преследване на задоволяването на собствените ни желания и за да изискват загриженост за другите. Мъдреците създали обичаи, наречени "ритуали", които ни приучават да уважаваме другите и да сме благодарни за това, което те ни дават. Един ритуал, който Сюндзъ описва, бил церемонията за селското пиене. Всички се събират за тост, но се използва само една чаша, от която всеки пие по ред на старшинство. Редът на пиене учи по-младите да отстъпват на по-възрастните а пиенето от една чаша ги учи, че са едно село и зависят един от друг. Сюндзъ поставил специално ударение върху ритуалите на скърбене и погребване на починали роднини. Понеже родителите ни са ни дали дара на живота и са ни отгледали, трябва да изразим най-дълбоките си благодарности и чувства на загуба. Сюндзъ използвал метафора за човешкия път към добротата, която е много различна от метафората на Мъндзъ за семената, израстващи в здрави растения. Той разглеждал човешките същества като майстори, които трансформират себе си в нещо красиво, каквото никога не бихме станали естествено. Ние сме като грънчари, които взимат безформената глина на природата си и я превръщат в красиви съдове. Мъдреците ни дали инструментите да се пресъздадем, идеите за правилно и грешно и ритуалите. Но това вярване в трансформиращата сила на ритуала представлява проблем за Сюндзъ. Как можем да станем толкова добри, когато започваме като лоши създания със желание за печалба, омраза и нехаресване на другите и желание за чувствено удоволствие? Отговорът на Сюндзъ е, че има някои естествени импулси, които биват подсилени, когато ги изразим чрез ритуал. Той казва, че всички създания от плът и кръв, не само хората, обичат представителите на собствения си вид. Те ще скърбят за загубата на себеподобните си. Примерът му бил за поведението на птиците, а днес може да се сетим за поведението на слоновете, които изглежда скърбят за мъртвите членове на семейството си и за които знаем, че стоят до телата на мъртвите си приятели, понякога по три дни, без да помръдват от мястото си. В крайна сметка Сюндзъ може да е осъзнал, че заедно с всички лоши мотивации, които ни вкарват в неприятности, имаме импулси, които ни свързват един към друг, и които могат да бъдат подсилени от ритуали, като церемонията на селското пиене и ритуалите на скърбене и погребване на тези, на които сме благодарни. Ние, човешките същества, сме сложни и с противоречиви мотиви. Сюндзъ може да е прав, като твърди, че трябва да измайсторим себе си, да ограничим мотивите си, които ни вкарват в неприятности и да подсилим мотивите си, които ни позволяват да сме в хармония помежду си.