If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:19

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Джошуа Ноуб от университет Йейл и днес ще говоря за нов подход към философията, който понякога бива наричан "експериментална философия". Основната идея на експерименталната философия е, че може да успеем да направим философски прогрес като проведем систематични експериментални проучвания, подобно на експериментите, които хората провеждат в социалната психология или когнитивните науки. Може да си мислиш "Как провеждането на такова проучване може да ни помогне да напреднем с философията. Все пак философията не трябва да е за това как хората мислят обикновено. Трябва да е за откриване на това кои отговори на тези въпроси всъщност са правилните". Това е точният въпрос, който да зададеш. Но експерименталните философи твърдят, че като провеждаме тези проучвания, можем да получим ценно прозрение за това защо хората имат мислите, които имат, и ако разберем защо хората обикновено имат мислите, които имат, може да успеем да получим по-добра представа дали трябва да се доверяваме на тези мисли, или просто да ги отхвърляме. Има много спорове за това дали този подход може да проработи, но мисля, че може да е добре просто да ти дам бърз пример, така че да можеш да решиш самостоятелно. Експерименталният философ Фелипе де Бригард наскоро провел поредица експерименти, за да проучи начина, по който хората обикновено мислят за един известен философски мисловен експеримент, наречен "Машината на преживяванията". Неговата идея била, че ако можем да получим по-добро разбиране за това, което става в умовете ни, когато чуем този мисловен експеримент, може да сме в по-добра позиция да открием дали мислите ни за него са правилни, или неправилни. Мисловният експеримент с машината на преживяванията е следният. Представи си, че в бъдещето има изключителни невроучени и тези невроучени могат да създадат машина, която може да стимулира мозъка ти по такъв начин, че да мислиш, че имаш наистина удивителен живот. Ако влезеш в машината ще мислиш, че постигаш изключителни неща, че имаш дълбоки и удовлетворяващи връзки и че всеки ти се възхищава и те уважава. Но всъщност няма да правиш нищо. В реалния живот просто ще си човек, който лежи във вана с вода някъде и е стимулиран да вярва, че всички тези удивителни неща се случват. Сега идва въпросът: ще влезеш ли в машината? Повечето хора казват, че не биха влезли, и философите понякога започват с тази основна мисъл и я използват като част от аргумент за заключението, че има повече в живота, отколкото просто преживяването на щастие, че има нещо важно за това да си свързан с реалността по правилния начин. Но де Бригард сметнал, че може би има повече в тази история, така че провел експеримент, в който участниците получили случай, който можем да наречем "Машината на обратното преживяване". Случаят с машината на обратното преживяване е следният. Представи си, че си живееш обикновения живот, когато един ден те посещава мистериозен човек, наречен господин Смит. Господин Смит ти обяснява, че целият живот, който си мислиш, че водиш, с всички приятели, постижения, дори майка ти и баща ти, са просто илюзия. Преди години си срещнал някакви изключителни невроучени и те са ти предложили да те вкарат в машината на преживяванията, където ще те стимулират да вярваш, че имаш точно този живот, който мислиш, че имаш. Сега се изправяш пред въпрос: ако искаш, можеш да напуснеш машината и да се върнеш обратно към реалния си живот, или, ако предпочиташ, можеш да останеш в машината и невроучените ще изтрият всички спомени, които имаш за посещението от Смит. Помисли за това за момент. Какво ще направиш? Когато де Бригард поставил мисловния експеримент по този обратен начин, открил, че повечето хора казали, че искат да останат в машината. Сега изглежда сме научили нещо важно за себе си и че може да искаме да преоценим заключенията, които сме направили от оригиналната версия. Когато мислехме просто за тази оригинална версия, имахме определена интуиция и тази интуиция ни доведе, като част от сложен философски аргумент, до определено заключение за наистина важните в живота неща. Но сега изглежда сме получили ново знание за психологическите процеси, които са ни накарали да имаме тази интуиция в началото. Научили сме, че тези процеси не са просто чувствителни към разликата между реалност и илюзия. Те също ни оставят със силната тенденция да се придържаме към вида живот, който вече имаме. Сега, когато научи този нов факт за начина на мислене на хората, пак ли ще достигнеш до същото заключение от мисловния експеримент с машината за преживяванията?