Ранна модерност: Маргарет Кавендиш, част 2

Аз съм Адела Динова от факултета по философия в университета Дюк, където ръководим Проект Вокс. Това е част 2 за Маргарет Кавендиш, английска философка, която е работела в средата на 17-и век. За да поставим публикациите на Кавендиш в контекст, през 16-и и 17-и век броят жени, чиито творби били печатно публикувани, се увеличил до стотици. Но повечето от тези творби не били публикувани в куатро, или фолио формат, за който днес бихме мислили като "книга". За да придаде авторитетност на своите творби, тя публикувала творбите си във формат, очакван за творбите на учените, вид, в който биха били включени в университетските библиотеки, и дадени на най-добрите издатели, печатари и илюстратори. В творбите си тя експериментирала с множество стилове и жанрове, за да изрази гледните си точки за натуралистката философия. Това също я прави необичайна в сравнение с други философи от нейното време. Тъй като учените не участвали в публични дебати с нея, поради публичната ѝ известност и необичайните ѝ начини да изразява гледните си точки, Кавендиш изпращала работите си като подаръци на добре познати академици в университети като Оксфорд и Кеймбридж. Те не можели да откажат. Все пак тя била една от най-видните аристократки в Англия. През 60-те години на 17-и век Кавендиш също се заинтересувала от света на експерименталните философи като Робърт Бойл. На 30-и май 1667 г. тя се сдобила с още повече известност, понеже станала първата жена, която посетила среща на Кралското научно дружество. На срещата на Дружеството Кавендиш наблюдавала експериментите на Робърт Бойл с въздушната помпа и експериментите му със смесване на цветовете с помощта на Робърт Хук. По време, в което много жени писателки били основно ангажирани с проблеми на религията и моралната философия или образованието на жените, Кавендиш прокарала свой собствен път, като развила уникална и много публично представена позиция в натуралистката философия. До времето на смъртта ѝ през 1673 г. тя била развила философска позиция, която критикувала всички доминиращи материалистични, механистични и дуалистични теории за субстанцията и причинно-следствената връзка по нейно време. Кавендиш критикувала дуализма на Декарт, материализма на Хобс и механистичните гледни точки за природата, поддържани от членове на Кралското дружество като Робърт Бойл и Робърт Хук. Според много учени днес Кавендиш прокарала напълно нова позиция, която се различавала и от дуализма, и от материализма на нейните философски съвременници. В следващите няколко видеа ще съпроводим Кавендиш по време на визитата ѝ в Кралското научно дружество и ще разгледаме нейната критика към водещия подход за изучаване на природата по нейно време – експерименталната и механистичната философия.