Ранна модерност: Лок за личностната идентичност, част 3

Здравей, аз съм Майкъл Дела Рока и отново ще говоря за проблема за личната идентичност през времето, както се появява във философията на Джон Лок. В края на последното видео стигнахме до обсъждането на теорията на Лок. Той разглежда личната идентичност през времето чрез еднаквостта на съзнанието (съзнателността) или паметта през времето. За да може по-късен човек В да е идентичен на по-ранен човек А, В трябва да може да си спомни мислите и действията на А. Тази еднаквост на паметта, тази непрекъснатост на паметта се счита едновременно за необходимо и достатъчно условие. Приключих, като казах, че има определена правдоподобност в тази гледна точка, че личната идентичност се състои в еднаквостта на съзнанието или паметта, но е имало определени проблеми, които са били повдигнати във връзка с гледната точка на Лок веднага щом представил тази гледна точка и които са занимавали философите доста от тогава до днес. Искам да спомена три парадокса или проблема и това са три BR проблема. Това са проблемът за закуската (Breakfast Problem), проблемът за разклоняването (Branching problem) и проблемът на смелия офицер (Brave officer Problem). Искам да обсъдя тези три проблема, понеже те показват силата и ограниченията на идеята на Лок. Първо ще говоря за проблема за закуската. Ако еднаквостта на съзнанието, ако паметта е необходима за личната идентичност през времето, тогава трябва да помня мислите и действията на този предишен човек и ако не ги помня, ако не мога да си спомня, мислите и действията на този по-ранен човек, тогава не съм идентичен на този човек. Но това ни води до проблема за закуската. Логично е да се сетим, че мога да забравя какво съм ял за закуска вчера. И всъщност наистина забравих какво ядох за закуска вчера. Не мога да направя нищо, за да изровя от паметта си това. Да кажем, че съм закусвал вчера, но не мога да си спомня, че съм закусвал вчера. Тъй като според Лок еднаквостта на паметта е необходимо условие за личната идентичност през времето, тогава следва, че не съм идентичен на човека, който е ял закуска вчера в кухнята ми, и това изглежда много странно. Не изглежда, че се появява нов човек само защото съм забравил какво ядох за закуска вчера. Това изглежда е много строго изискване за личната идентичност през времето и не е ясно как Лок би могъл да избегне този проблем. Едно нещо, което Лок казва в опита си да поправи този проблем, е че прави разграничение между това, което нарича човешко същество, и човека. В определен смисъл той прави нещо трудно в отговор на този проблем. Той казва: "Понеже не помня какво ядох за закуска вчера, тогава не съм същия човек, като човека, който яде закуска в кухнята ми вчера". "Но аз съм същото човешко същество, като това, което яде закуска". Има еднаквост на човешкото същество, еднаквост на човешкото животно, еднаквост на човешкото същество през времето. Но това не е същият човек. Това са буквално различни хора. Жена ми ще бъде много изненадана, но буквално има различни хора в къщата ми в тези два дни, но това е същото човешко същество. Това е начинът на Лок да реши този проблем. Той признава, че според неговата гледна точка има различни хора, ако забравиш какво си ял за закуска, но мисли, че това не е проблем, понеже нещо в случая е правилно. Това е същото човешко същество, както казва той, дори ако не е същият човек. Това е проблемът за закуската. Вторият проблем е проблемът за смелия офицер. И това е пример, който идва от Томас Рийд, наследник на Лок, през 18-и век. Той повдигнал този проблем. Възражението на Рийд е насочено едновременно срещу двете части на гледната точка на Лок. Частта, според която еднаквостта на съзнанието, или паметта, е необходима за личната идентичност през времето, и частта, според която еднаквостта на съзнанието, или паметта, е достатъчна за личната идентичност през времето. И възражението на Рийд е насочено срещу тези две условия. Нека си представим следния пример и това е примерът със смелия офицер. Ще имаме три различни времена. Имаме човек в момент 1 (Time 1) – това е човек А, човек в момент 2 (Time 2) – това е човек В, и човек в момент 3 (Time 3) – това е човек С. Да кажем, че определен човек по-рано в живота си, когато е бил дете, е извършил определен вид прегрешение, имал е неприятности в училище, понеже е откраднал бонбони от училищната столова. Това е Т1. Това е човек А. После в момент Т2, много години по-късно, да кажем 15, 20 години по-късно, в момент 2 има човек В, който е смел офицер – затова се нарича "проблемът на смелия офицер" – който печели определена битка. Той открадва знамето от врага и печели определена битка. Мислим, че това е същият човек, който е откраднал бонбоните 15 години преди да стане смел офицер. Сега, когато той е смел офицер, той си спомня, че е откраднал бонбоните. Нали така? Има спомен за това. Но той има отлична кариера като войник и като служащ в армията, а после се пенсионира. И когато е пенсиониран генерал – това е по-късното време Т3 и това е човек С – този пенсиониран генерал си спомня, че е спечелил битката като млад мъж, като 20-годишен мъж. Помни, че е спечелил битката, но е загубил спомена за кражбата на бонбоните, когато е бил по-млад. Според теорията на Лок пенсионираният генерал, понеже помни действията на смелия офицер за спечелването на битката, пенсионираният генерал, човек С, е идентичен на човек В, е идентичен на смелия офицер. И човек В, смелият офицер, тъй като помни какво е направило малкото дете, човек В е идентичен на малкото дете, той е идентичен на човек А, който е откраднал бонбоните. Тоест С е идентичен на В, а В е идентичен на А. Изглежда, следователно, според най-тривиалното свойство на идеята за идентичността, приемствеността на идентичността, тъй като С е идентичен на В, а В е идентичен на А, изглежда, че С е идентичен на А, тоест, пенсионираният генерал е идентичен на малкото дете. Но според идеята на Лок за личната идентичност, това не може да е така, понеже за Лок еднаквостта на паметта е не само достатъчна за личната идентичност през времето, но е и необходима за личната идентичност през времето. И в този случай пенсионираният генерал не помни действията на А. Според гледната точка на Лок за личната идентичност, С не може да е идентичен на А, понеже С не помни действията на А. Но при положение, че според Лок паметта е достатъчна за личната идентичност през времето и като имаме приемствеността на идентичността, която Лок не изглежда да иска да отрече, от това следва, че човек С е идентичен на човек А. Тоест теорията на Лок, както е изразена досега, изглежда води до противоречие – и човек С е идентичен на човек А, и човек С не е идентичен на човек А. Това е голям проблем за теорията на Лок. Той не му отговаря, понеже този проблем не му е бил поставен приживе, но това е проблем, който съвременните версии на гледната точка на Лок трябва да опитат да разрешат. Това е проблемът за смелия офицер. Вторият от нашите проблеми BR. И последният проблем, който искам да повдигна днес, е проблемът за разклоняването. Нека си представим, че има случай, в който хората могат, също като амебите, да се делят. Може да има делене на хора, както има делене на амеби. Нека имаме по-ранен човек, А, и да кажем, че някак той се разделя на двама души. Можеш да си представиш че е направена операция за разделяне на мозъка, при която двете половини на мозъка биват поставени в две различни тела, или можеш да си представиш някакъв вид разделяща операция, при която имаш двама по-късни човека, В и С, всеки от който има някакъв вид приемственост с оригиналния човек, А. И В, и С помнят мислите и действията на А. Има двама различни кандидати, които се "борят" да са идентични на оригиналния човек А. При това по-късно време един от кандидатите е В, който има мислите и действията на А, но различен човек при време Т2, това по-късно време, човек С, също помни мислите и действията на А. Тоест и В, и С са съперници. Изглежда и двамата са еднакво добри кандидати, според идеята на Лок, да са идентични на по-ранния човек А. И все пак не може и В, и С да е идентичен на А, понеже В и С не са идентични един на друг. Отново, според транзитивността на идентичността, това ще доведе до противоречие. Не може да е вярно, че и В, и С са идентични на А. Но тогава кой е идентичен на А? Защо да предпочетем В пред С? Каква би била една достатъчна причина В да е идентичен на А, а не С? Ще изглежда произволно кой от В и С получава честта да е идентичен на А. Много философи мислят, че никой от тези по-късни хора В или С не е идентичен на А. Тогава, в този случай, въпреки приемствеността на паметта, има твърде много приемственост, и въпреки големия успех в пренасянето на спомените ми, или в пренасянето на спомените на А, има твърде много успех, така че има провал на идентичността през времето, а това изглежда също е странен резултат. Както Дерек Парфит, известен философ, който пише в тази област, казва: "Как може двоен успех, двукратно осъществена приемственост, да води до провал на личната идентичност през времето?". Това е проблемът за разклоняването. И философите са прекарали много време в обсъждане и на този проблем. И това е третият от BR проблемите ни, пред които е изправена гледната точка на Лок за личната идентичност. Както казах преди, философските проблеми по принцип нямат окончателно решение. Но те повдигат важни проблеми за нас и ни водят до различни гледни точки за себе си, още по-задълбочени гледни точки за себе си. И въпреки че няма убедителни отговори за тези проблеми за гледната точка на Лок, това не означава, че гледната точка на Лок е изключена. Това означава, че това е случай за нас да продължим да проучваме и да търсим по-задълбочени начини да разберем въпроса за личната идентичност, да направим следващата стъпка към прогрес в разбирането на този централен аспект на нашата същност.