If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:47

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Даниел Греко. Аз съм асистент по философия в университета Йейл. Преди обсъдих разграничението на Дейвид Хюм между връзките от идеи и фактическите въпроси. Днес искам да обсъдя как това разграничение е било използвано от Хюм, за да предложи един скептичен аргумент, засягащ индукцията. Как можем да знаем нещо за фактите? Една естествена мисъл е, че наблюдението ще ни даде познание за фактите. Знаеш, че е слънчево, понеже можеш да излезеш и да погледнеш. Хюм е съгласен да признае, поне за целта на аргумента, че наблюдението е начин да знаем фактите. Но помни, започнахме с някои примери за факти, които още не сме наблюдавали. Помниш ли? Отнасящи се до това, което ще се случи в бъдеще, да кажем, кога ще са следващите президентски избори на САЩ, или какви са животните, които, поне аз, не съм наблюдавал директно. Как можем да знаем тези факти, ако не чрез наблюдение и не чрез просто действие на мисълта? Ето една генерална стратегия, която Хюм мисли, че често използваме. Проектираме наблюдавани закономерности, неща, които са били верни в тези случаи, които сме наблюдавали, върху ненаблюдавани случаи. Например, всички огньове, които съм наблюдавал, са били горещи. Когато съм бил изложен на огън, имал съм възможност, да кажем, да поставя ръцете си близо до него, той е бил горещ. Затова приемам, че огньове, които не съм наблюдавал, също ще са горещи. По-общо, започваме с някаква предпоставка, която казва "всички наблюдавани F са били G", където F може да е огън, а G може да е горещ, но може и да е нещо друго. И правим заключението, че всички ненаблюдавани F също са G. Ще наречем този вид извод "индукция". Мисля, че избързахме. Това не може да е напълно правилно. Не винаги използваме индукция. Например, ето един пример за индукция, както я описах. Всеки мой косъм, който съм наблюдавал, е черен, така че в бъдещето космите ми ще продължат да са черни. Би ми харесвало, ако това беше добър, убедителен аргумент. Но не е, при положение какво е вярно за родителите ми и лелите и чичовците ми, и бабите и дядовците ми, и човечеството като цяло. Имам отлична причина да мисля, че в някакъв момент в бъдещето някои от космите ми ще са сиви. Но дори ако е вярно, че всеки мой косъм, който съм наблюдавал, е черен, това пак няма да ми даде причина да мисля, че в бъдещето всичките ми косми ще продължат да са черни. Не винаги мислим, че индуктивните аргументи, аргументи, които използват индукция, са добри аргументи. Мисля, че ще е твърде прибързано да отхвърлим индукцията като интересен и важен вид аргумент въз основа на примери, като този, включващ косата ми. Мисля, че често разчитаме на нещо като индукция, поне когато правим изводи за много общи характеристики на околната ни среда. В случая с горещите огньове или винаги действащата гравитация, или изгряването на слънцето утре, както е изгрявало всеки ден в миналото, приемаме индуктивните аргументи за добри. Хюм мисли, и аз съм склонен да се съглася, че изрично приемаме, когато правим такива аргументи, нещо като това, което е било наречено "еднородност на природата". Изрично приемаме, че бъдещето ще наподобява миналото, поне в най-общи линии. Може би бъдещето няма да наподобява миналото по отношение на черната ми коса, но ще наподобява миналото по отношение на отново горещите огньове. Това е по-общо. Ще наподобява миналото по това, че хората ще продължат да умират, хората ще са смъртни и по това, че гравитацията ще продължи да действа, всички тези много общи аспекти, по които бъдещето може да наподобява на миналото, или начините, по които мислим, че ще го направи. Това са случаи, в които мислим, че индуктивните аргументи са добри. Може да мислиш, че не е нужно да използваме индукция, за да изнамерим гледни точки за това какво ще се случи в ненаблюдаваните случаи, понеже можем да се обърнем към законите на природата, да се обърнем към науката, която ни казва какви са законите на природата и може да ни позволи да правим прогнози за това какво ще се случи в случаи, които все още не са били наблюдавани. Но Хюм сметнал, и съм склонен да се съглася, че позоваването на законите на природата, като, да кажем, закона за гравитацията, е просто въпрос на позоваване на индуктивни аргументи. Когато се позовем на законите на природата, поне косвено приемаме, че тези по-общи закономерности, които са били верни преди, ще продължат да са верни. Когато кажем, че Земята ще продължи да се върти около Слънцето, понеже гравитацията казва, че така трябва, косвено приемаме, че тази закономерност, която е била вярна в миналото, за това как масивните тела си взаимодействат, ще продължи да е вярна в бъдещето. Тоест косвено приемаме, че тази еднородност на природата – че бъдещето ще наподобява миналото – ще продължи да важи. Защо трябва да вярваме на това? Защо трябва да вярваме, че бъдещето ще наподобява миналото, дори в най-общите аспекти? Това не е връзка на идеи. Въобразимо е, че бъдещето няма да успее да наподоби миналото, дори в най-общите аспекти. Опитай да си представиш, че утре Слънцето не изгрява, че гравитацията спира да действа. Опитай да си представиш, че вкараш ръката си в огън утре и той няма да я изгори, а ще бъде студен. Това е научна фантастика, но е въобразимо. Няма несъответствие в предположението, че докато някои от законите на природата са били верни във всички наши наблюдения в миналото, те няма да са верни в бъдещето. Представям си, че можеш да напишеш някои добри истории, смислени истории, основани на идеята, че, да кажем, гравитацията или законите на химията, които са били верни в миналото, може да не са верни в бъдещето. Простото действие на мисълта няма да е достатъчно да ни убеди, че еднородността на природата продължава да важи. Простото действие на мисълта, разкриването на противоречия, използването на логика, няма да ни покаже, че бъдещето трябва да е като миналото. Ето друг начин, по който може да опитаме да твърдим, че бъдещето ще е като миналото. Може да опитаме да използваме индукция. Все пак, видяхме, че когато работим с фактически въпроси, по принцип не можем да използваме простото действие на мисълта, и когато работим с фактически въпроси, които не можем директно да наблюдаваме, трябва да използваме индукция. Може би при твърденето, че еднородността на природата ще продължи да важи, можем да използваме индукция. Как може да изглежда това? Ето един аргумент, индуктивен аргумент. В миналото бъдещето е наподобявало миналото. Тоест в бъдещето бъдещето ще наподобява миналото. Това изглежда кръгово. Приема, че понеже нещо се е случило в миналото, то ще продължи да се случва в бъдещето. Това ще е добър вид аргумент, само ако вече сме мислели, че бъдещето ще наподобява миналото. Иначе, самият факт, че нещо се е случило в миналото няма да е нещо, което ще приемем, че предполага, че в бъдещето бъдещето ще наподобява миналото. Колко лошо е това? Колко трябва да ни тревожи? Мен ме тревожи. Обикновено мислим, че разчитането на индукцията е добър начин да създаваме вярвания за бъдещето си, че е добър начин да създаваме вярвания за това какво ще се случи в ненаблюдавани случаи. В частност, това е по-добър начин от други методи, които може да използваме, да кажем, разчитане по чаени листенца или астрология, или консултиране с магическата топка. Да кажем, че се чудя дали мога да летя. Много бих искал да летя и обмислям да скоча от прозорец на десетия етаж с надеждата, че когато го направя, ще мога да летя. Ще успея ли? Ще полетя ли, или ще умра? Ако вярваме на индукцията, индукцията казва, че ще умра. Когато нещата бъдат хвърлени от прозорци на десетия етаж, те падат, поне когато хората го правят. Но предположи, че взема магическата си топка, разклатя я, попитам дали мога да летя и тя каже "без съмнение". Мисля, че повечето от нас биха мислили, че трябва да разчитам на прогнози, които индукцията ми дава, вместо на прогнози, които магическата топка ми дава. Защо трябва да направя това? Какво ѝ е по-доброто на индукцията? Вече показахме, че можем да дадем кръгов аргумент в полза на индукцията. Но можем да направим същото с магическата топка. Предположи, че питам магическата топка "Ще ми кажеш ли истината? Ти добър начин ли си да създавам вярвания за бъдещето?". Разклащам я и тя казва "без съмнение". Тоест, когато попитам магическата топка дали тя винаги казва истината, тя казва, че го прави. Когато питам индукцията дали индукцията ми дава надеждни вярвания за бъдещето, тя също казва, че го прави. И в двата случая правя кръгов, повдигащ въпроси аргумент. Мога да приема, че някакъв метод е надежден начин да създаваме вярвания за ненаблюдаваното, а след това, като използваме този метод, методът ще каже: "Добра работа, придържай се към мен". Но това не разграничава между индукция и вярване на магическата топка. Имаме ли причина да мислим, че индукцията ще ни доведе до верни вярвания, а вярването в магическата топка няма да ни доведе? Ето една интерпретация на това, което Хюм е казал, на скептичното решение на Хюм на проблема с индукцията. Няма рационално убедителна причина да използваме индукция, вместо гледане в кристална топка, или астрология, или разчитане на магическа топка. Все пак, не можем да не разсъждаваме индуктивно. Това е силен навик, подобно на това как птиците не могат да не летят на юг през зимата. Не е рационално, това е просто нещо, което правим по инстинкт. Понеже този инстинкт е толкова силен, въпросът за обосноваването на индукцията всъщност не възниква, поне не в практиката. Ще продължим да я използваме, до каквито и философски заключения да стигнем. Така че можем да оставим този въпрос настрани, да осъзнаем, че се държим нерационално, но просто не можем да се накараме да се държим рационално. Не мога да се накарам да приема тази позиция. И също съм скептичен, че това наистина е правилната интерпретация на Хюм. Но е много трудно да кажем какво е погрешно с вдъхновения от Хюм аргумент и много неясна и интересна философия е била създадена в опит да се направи точно това. Ако това те интригува, това е тема за друго видео.