If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:34

Видео транскрипция

Казвам се Даниел Греко и съм асистент по философия в университета Йейл. Днешното видео ще засегне една тема в епистемологията, която е дял на философията, който разглежда науката за знанието. В частност, ще обсъдим една версия на скептицизма, който е идеята, че знаем много по-малко, отколкото обикновено смятаме. Този вид скептицизъм, който ще обсъдим, произлиза от Дейвид Хюм, който бил шотландски философ и историк от 18-и век, и е насочен към знанието ни за ненаблюдаваното. За да изясним за какво става въпрос ще трябва да започнем с няколко примера. Обикновено приемаме, че знаем много за неща, които не сме наблюдавали директно. Например, приемам, че знам, че сините китове са най-големите животни на Земята. Обзалагам се, че и ти знаеш това. Приемам, че знам, че системата Алфа-Кентавър е най-близката звездна система до нашата. Приемам, че знам, че имало човек, наречен Наполеон, който завладял голяма част от Европа. Също приемам, че знам кога ще се проведат следващите президентски избори в САЩ. Никое от тези неща не съм наблюдавал директно. Не съм виждал сини китове. Определено не съм виждал всички други животни на Земята, за да ги сравня с тях. Никога не съм срещал Наполеон и все още не съм наблюдавал нищо от 2016 г. (преди която е снимано видеото) И все пак аз, и предполагам и ти, обикновено приемаме, че знам всякакви неща за тези теми. Как знаем тези неща за неща, които все още не сме наблюдавали? В някои случаи изглежда доста лесно. Например, знам, че всички триъгълници, дори триъгълници, които не съм наблюдавал, имат три страни. Или знам, че следващата година, ако имам две ябълки и два портокала, ще имам четири плода. Какво е специалното на тези случаи, което ги прави толкова лесни да ги знаем? Начинът, по който Хюм изразява това е, че те изразяват връзка на идеи. Връзката на идеи е нещо, чието отричане е невъобразимо, или самопротиворечащо си. Опитай да си представиш двустранен триъгълник. Приемам, че не можеш. Или опитай да си представиш ситуация, в която имам две ябълки и два портокала, и нищо друго, но нямам четири плода. Отново, подозирам, че ще ти е трудно. Ето друг начин да подходим към същата идея. Връзките на идеи трябва да се верни, без значение какво става със света. Те са необходими истини. Какво е нужно, за да знаем такива твърдения? Какво е нужно, за да знаем връзките на идеи? Да цитирам Хюм, той казал, че твърденията от този вид са откриваеми само с действия на мисълта, без зависимост от това какво съществува някъде във Вселената. Какво означава това? Защо той мисли, че това е вярно? Приемам, че идеята е нещо подобно. Ако някое твърдение е връзка на идеи, тогава то ще е вярно, без значение какъв е светът. Тоест, за да знаем, че това е вярно, не е нужно да излизаме и да събираме доказателства за това какъв е светът. Доказателствата може да ни кажат, че светът е по един начин, вместо по друг, но без значение по какъв начин е светът, всички триъгълници ще имат три страни. Два плода и други два плода ще съставят четири плода. Ако се изисква нещо, за да знаем, че една връзка на идеи е вярна, това е просто разбиране. Това Хюм нарекъл "само действие на мисълта". Това е достатъчно, за да видим, че това трябва да е вярно, и за да знаем, че това е вярно. Противопостави връзката на идеи на друг клас твърдения, които Хюм нарекъл "фактически въпроси". Например, докато правя това видео, навън вали. Ето още един: имам пухкаво кученце. Тези твърдения са верни, и двете, но отричането им не е невъобразимо или противоречиво. Само действието на мисълта не е достатъчно, за да ни даде знание за тяхната истинност. Можеш лесно да си представиш, че навън е слънчево. И може да е, докато слушаш това видео. Или можеш да си представиш, че нямам домашни любимци, нямам пухкаво куче, въпреки че всъщност имам. Тоест, понеже тези твърдения имат отричания, които не са противоречиви, понеже можеш да възприемеш, че са погрешни, не е достатъчно просто да разберем какво означават, за да видим, че са верни. Трябва да излезеш и да направиш някои наблюдения, да видиш, че светът е по един начин, вместо по друг. Тези фактически въпроси са в контраст с връзките на идеи и какво е нужно, за да ги знаем. Разграничението, което Хюм изтъква между връзките на идеи и фактическите въпроси, е близко свързано с това, което по-късно е било наречено "разграничението между "a priori" и "a posteriori" от Имануел Кант.