If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:09

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Скот Едгар. Аз съм асистент по философия в университет Света Мария и днес ще говоря за идеите на Имануел Кант за метафизиката и синтетичното a priori знание. Да започнем с един въпрос за философията. Какъв вид знание е философията? Какъв вид знание е знанието на метафизиката? Каква е природата му? Вероятно си мислиш, че има добра причина да се чудиш за това. Може да изглежда сякаш философите имат лоши резултати при установяването на доста неща за метафизичното знание. И изглежда сякаш няма никакво съгласие за нищо в метафизиката, така че изглежда сякаш не можем да стигнем доникъде. Това било проблем, над който немският философ Кант разсъждавал в края на 18-и век. Той много искал да знае какъв вид знание е философското знание и, по-спецално, какъв вид знание е метафизичното знание. Отговарянето на този въпрос било едно от нещата, които той искал да направи в първата си голяма книга "Критика на чистия разум". Кант твърдял, че знанието в метафизиката трябва да е това, което той нарекъл "синтетично a priori знание". И всъщност идеята за синтетично a priori знание е напълно централна за цялата философия на Кант. Той смятал, че тази идея е едно от най-важните философски открития и голяма част от останалата част от философията му зависи от нея по един или друг начин. Искам да ти обясня какво е синтетично a priori знание, а после ще ти дам един пример за него, който е наистина важен за Кант. И накрая ще обясня защо Кант сметнал, че философското, или метафизичното, знание трябва да е синтетично a priori знание. Идеята за синтетично a priori знание е основана на две отделни разграничения. Разграничението между знание a priori и емпирично знание и разграничението между аналитични съждения и синтетични съждения. Нека започнем с разграничението между a priori знание и емпирично знание. Емпиричното знание е всяко знание, което идва от, или е обосновано от, сетивните възприятия. Всички видове ежедневно знание са примери за емпирично знание. Например знаеш какво е времето, когато погледнеш през прозореца и наблюдаваш. Това е вид емпирично знание, понеже зависи от сетивата. Но всички видове научно знание също са емпирични. Например, ако си близо до повърхността на Земята, гравитацията ускорява свободно падащи обекти със скорост от 9,8 метра в секунда на квадрат. Това е нещо, което знаем, само понеже е подкрепено от много експериментални доказателства и всички тези доказателства са разчитали на сетивата. Това научно знание е емпирично. Противоположното на емпирично знание е a priori знанието. Това е знание, което не е обосновано от сетивните възприятия. Например помисли за истината, че всички рози са рози. Това е доста скучна истина, понеже не ни казва много. Но е вярно. И знаеш, че е вярно, без да трябва да разчиташ на сетивата си, понеже е вярно по определение. Тъй като тази истина не е обоснована от сетивните възприятия, тя е a priori. Кант смята също, че математиката е a priori. Например не е нужно да правиш никакви експерименти, за да потвърдиш, например, че 7 + 5 е равно на 12. Кант мисли, че в крайна сметка обосноваваме тази истина без да се опираме на сетивата си, така че това е пример за знание a priori. Кант мисли, че a priori знанието има две много специални характеристики. Първо, необходимо е. Не мислим, че 7 + 5 просто случайно се оказва да е равно на 12 и не е съвпадение, че 7 + 5 е равно на 12. Мислим, че не е възможно 7 + 5 да е равно на нещо друго, освен 12. В този смисъл 7 + 5 задължително е равно на 12. И Кант мисли, че същото важи за цялото a priori знание. Второ, a priori знанието е универсално. Тоест, истините a priori като 7 + 5 е равно на 12 са верни без изключение. Няма време и няма място, където 7 + 5 да не е равно на 12. Не е като да има една област на пространството от другата страна на галактиката, където 7 + 5 да е равно на нещо различно от 12. В този смисъл, мисли Кант, математиката е универсална и същото важи за цялото знание a priori. Тези две характеристики на знанието a priori са важни, понеже ни дават един вид тест за откриване дали знанието е a priori, или емпирично. Ако знанието е необходимо или универсално, тогава е a priori. Ако не е необходимо или универсално, тогава е емпирично. Това е разграничението между знание a priori и емпиричното знание за Кант. Сега нека помислим за разграничението между аналитични съждения и синтетични съждения. Кант казва, че аналитичното съждение е това, при което понятието за предиката на съждението се съдържа в понятието на субекта на съждението. С това той има предвид приблизително, че аналитичните истини са верни по определение. Вземи съждението "един ерген е неженен". Това е аналитично съждение, понеже понятието "неженен" косвено се съдържа в понятието "ерген". Защо? Можеш да разгледаш понятието "ерген" като съставена от понятията "неженен" и "мъж". Определението на понятието "ерген" просто е "неженен мъж". В случая с аналитичното съждение "един ерген е неженен", всичко, което съждението прави е да вземе едно от понятията, което косвено се съдържа в понятието "ерген", и да го направи изрично. Синтетичните съждения са обратното на аналитичните съждения. Кант казва, че съжденията са синтетични, когато вземат понятието на субекта и после свържат нова концепция към него, която не се е съдържала косвено в него. С други думи, синтетичните истини не са верни по определение. Вземи предиката "един ерген е късметлия". Концепцията "късметлия" не се съдържа в концепцията "ерген". Тя не е част от определението на "ерген". Тоест това съждение е синтетично съждение. Кант нарича синтетичните съждения "амплиативни" (усилващи), понеже, за разлика от аналитичните съждения, те свързват нова информация със субекта на съждението, концепция, която не се е съдържала в него. В този смисъл, те увеличават знанието ни отвън това, което вече се е съдържало в определението на субекта. Вече имаме тези две разграничения, a priori и емпирично, аналитично и синтетично. Трябва да помислим как се свързват едно с друго. Първото нещо, което можем да кажем, е, че всички аналитични съждения са a priori. Защо? Понеже, ако те са аналитични, те са верни по определение, или, както Кант би казал, те са верни, просто поради това как концепцията на субекта на съждението и концепцията на предиката са свързани една с друга. Но ако съжденията са просто концептуални истини или истини по дефиниция, тяхната истинност не зависи от опита или сетивата. Те са a priori. Оказва се също, че цялото емпирично знание е синтетично. Защо? Понеже, ако е емпирично, знанието зависи от опита и сетивата. Но тогава знанието зависи от нещо повече от просто определенията на концепциите, които съдържа. Тоест емпиричното знание не може да е аналитично, а трябва да е синтетично. Може да мислиш, че двете разграничения на Кант се припокриват перфектно едно с друго, така че имаш просто едно разграничение със знание a priori и аналитични съждения от една страна и емпирично знание и синтетични съждения от другата страна. При тази гледна точка, аналитичните съждения съставят цялото налично a priori знание, а емпиричното знание съставя всички синтетични съждения. Или, да представим тази гледна точка по-точно, всички и само аналитичните съждения могат да са a priori, и всички и само синтетичните съждения могат да са емпирични. Ако това ти изглежда вярно, доста хора мислят като теб. Така смятали повечето философи преди Кант. Шотландският философ Дейвид Хюм изложил тази гледна точка особено ясно. Но Кант смятал, че тази гледна точка е погрешна. Тя пропуска нещо и осъзнаването на това, което пропуска, е много важно. Кант смятал, че това, което му липсва, е възможността за синтетично a priori знание. Какво е пример за синтетично a priori знание? Основният пример на Кант е математиката. Например, вземи математическото знание, че вътрешните ъгли на един триъгълник дават сбор от 180 градуса. Вече видяхме някои от причините на Кант да мисли, че математиката е a priori. Не можем да обосновем геометрични истини като тази, като правим експерименти или разчитаме на сетивата си по някакъв друг начин. Още повече, истини като тази изглеждат необходими и универсални. Вътрешните ъгли на един триъгълник имат сбор 180 градуса без никакви изключения. Кант не мислел, че е логично да смятаме, че може да има триъгълник от другата страна на галактиката, чиито вътрешни ъгли да не дават сбор от 180 градуса. Но, от друга страна, мислел Кант, математическите истини като тази също са синтетични. Концепцията за "вътрешните ъгли на един триъгълник" не изглежда косвено да съдържа концепцията за точно 180 градуса, поне не в същия прост смисъл, в който концепцията за "триъгълник" съдържа концепцията за "три страни". Дефиницията на триъгълник е "тристранна фигура в една равнина". Но фактът, че вътрешните ъгли на триъгълника дават сбор от 180 градуса изглежда отива извън определението му. Тя добавя нова информация, която не се е съдържала в концепцията за триъгълник. Тоест истината, че вътрешните ъгли на един триъгълник дават сбор от 180 градуса е амплиативна (усилваща), в смисъла на Кант, така че също е синтетична. Тоест, Кант мисли, че ако нямаме концепцията за синтетично a priori знание, няма начин да разберем вида знание, каквото е математиката. Но сега можем най-после да се върнем обратно към въпроса за природата на знанието ни за метафизиката и защо това знание трябва да е синтетично a priori. Много философи преди Кант, особено в основната традиция на философите в Германия по времето на Кант, смятали, че метафизиката трябвало да покрива истини, които са необходими и универсални. Но ако метафизичното знание трябва да е необходимо и универсално, то също трябва да е a priori. В същото време, метафизиката не се очаква да е просто група празни истини по дефиниция. Метафизиката трябва да увеличава знанието ни отвъд истините по дефиниция. Но това означава, че метафизиката трябва да е амплиативна, тоест трябва да е синтетична. Кант мислел, че това ни подсказва какъв вид знание трябва да е метафизичното знание. Това ни казва нещо за природата на метафизичното знание. Ако философите установят каквото и да е метафизично знание, то ще трябва да е синтетично a priori.