If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Кант: За пространството, част 1

Какво е пространство? Отговорът на Кант е странен: пространството е просто вид интуиция. Скот Едгар обяснява този озадачаващ отговор на достъпен ежедневен език. Той също излага най-известния аргумент на Кант за тази гледна точка за пространството ("геометричния аргумент"). Никога преди не е било толкова лесно да разбереш гледната точка на Кант за пространството!

Говорител: д-р Скот Едгар, асистент, Университет Сейнт Мери

 

.

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Скот Едгар. Аз съм асистент по философия в университета Сейнт Мери и днес ще говоря за един аргумент, който немският философ Имануел Кант направил за природата на пространството. Това е аргумент, който идва от книгата му "Критика на чистия разум", която за пръв път излиза през 1781 г., след като е работил върху нея в продължение на 10 години. Философите наричат аргумента "геометричния аргумент". Това е аргумент, както казах, за природата на пространството, но както ще видим, насочва към изключително поразително заключение за природата на цялото знание, в частност, заключението, че никога нямаме знание за това как нещата наистина са сами по себе си. Ще се върна към тази идея по-късно. Сега ще започнем с въпроса "Каква е природата на пространството?". Дали това е реално нещо, което съществува независимо от умовете ни? Или не е реално нещо, което съществува независимо от умовете ни? Една гледна точка, която може да смяташ, че е доста естествена, е, че пространството е реално. И под "реално" в този контекст имам предвид, че пространството е част от независим от ума свят, който съществува независимо от знанието ни за него. Според тази гледна точка, независимите от ума неща, които съществуват в независим от ума свят, са подредени пространствено, а пространството е просто още една част от света, който е независим от ума. Целта на аргумента на Кант от геометрията е да покаже, че тази картина е погрешна, и да представи напълно различна картина за природата на пространството. Гледната точка за пространството, на Кант е, че пространството е просто нещо, което собствените ни умове налагат върху представата ни за света. По-точно, Кант мисли, че умовете ни имат капацитета да усещат неща и този капацитет да усещат неща е това, което налага пространствена структура върху нашите представи за света. Това е гледната точка, която Кант нарича "трансцедентална идеалност на пространството", или за по-кратко "трансцедентален идеализъм". Той обича жаргона, така че начинът му да представи гледната си точка е да каже, че пространството е просто форма на нашата интуиция, тоест, то е просто структура, която собствените ни умове налагат върху представите ни, а пространството не е свойство на самите неща, тоест не е свойство на нещата, докато те съществуват независимо от умовете ни и от знанието ни за тях. Това е заключението на аргумента от геометрията на Кант – че пространството е просто вид интуиция, а не свойство на самите неща. Интересното на този аргумент е неговата стратегия. Стратегията на Кант е да поддържа това заключение въз основа на определени факти за геометрията. Тоест, той мисли, че определени факти за природата на геометрията и геометричното знание означават, че пространството няма нищо общо с независимите от ума обекти, а всъщност е просто нещо, което собствените ни умове налагат върху представите ни. Първата предпоставка на аргумента е за природата на геометрията. Ето я: "Геометричното знание е синтетично a priori". Ако не знаеш какво е синтетично a priori знание, трябва да се върнеш и да гледаш видеото, което обяснява това, а после да се върнеш обратно тук, понеже това, което ще ти кажа, ще има много повече смисъл, ако направиш това. Въпросът е "Защо Кант мисли, че знанието ни за геометрията е синтетично a priori?". Първо, геометричното знание е необходимо и универсално. Правдоподобно е да мислим, че една геометрична истина, като, да кажем, теоремата, че вътрешните ъгли на един триъгълник имат сбор 180 градуса, не е просто условно вярна. Тя не може да е погрешна. Но също не е видът истина, за която има изключения. Теоремата не казва, че вътрешните ъгли на някои триъгълници дават сбор от 180 градуса. Дори не казва "повечето триъгълници". Тя се прилага към всички триъгълници без изключения. Но Кант научил от шотландския философ Дейвид Хюм, че не можем да получим знание за нещо необходимо или универсално от опит. Така че Кант мисли, че тъй като геометричното знание е необходимо и универсално, то не може да е емпирично. То трябва да е a priori. Но нашето знание за геометрията е също това, което Кант нарича "амплиативно". Тоест, не е въпрос просто на празни или тривиални дефиниции или концептуални истини, а вместо това увеличава знанието ни. Разбира се, геометрията има дефиниции, точно както всяка друга наука. Например, когато кажем, че един триъгълник е тристранна фигура в една равнина, това е вярно по дефиниция и изглежда донякъде тривиално. Но когато говорим за теореми, като тази, която казва, че вътрешните ъгли на един триъгълник имат сбор точно 180 градуса, изглежда работим с различна ситуация. Тази теорема всъщност ни учи на нещо друго за триъгълниците, което не сме знаели просто от дефиницията за триъгълник. В този смисъл геометрията увеличава знанието ни за неща като триъгълниците. И Кант мисли, че това означава, че геометричното знание е синтетично. Това е първата предпоставка на аргумента от геометрия на Кант – че знанието ни за геометрията е синтетично a priori. Нека разгледаме втората предпоставка на Кант. Тя трябва да свързва идеята, че геометрията е синтетична a priori със заключението на Кант, че пространството е просто нещо, което умовете ни налагат върху представите ни за света, а не е реална част от независимия от ума свят. Предпоставката казва, че синтетичното a priori знание е възможно, само ако пространството е просто форма на нашата интуиция, а не свойство на самите неща. С други думи, втората предпоставка на аргумента на Кант ни казва, че синтетичното a priori знание е възможно, само ако тази гледна точка за природата на пространството е вярна. Защо трябва да мислим, че тази предпоставка е вярна? Ето го аргументът на Кант. Първата идея е, че геометрията е математиката на пространството. Когато говорим за знанието ни за геометрията, говорим просто за знанието ни за пространството. И ако нашето знание за геометрията е синтетично a priori, нашето знание за пространството трябва да е синтетично a priori също. Дотук добре. Но сега Кант мисли, че трябва да се запитаме "Какво е нужно за синтетичното a priori знание за пространството, за да е възможно?". Първо, знанието е синтетично, така че не може да е въпрос на дефиниции или концептуални истини, понеже те биха били аналитични. Но второ, знанието е също a priori, така че не може да бъде основано на опита ни за външните обекти, понеже можем да знаем нещо за външните обекти само емпирично, чрез сетивата. Тоест Кант заключава, че знанието ни за геометрията трябва да е основано единствено на собствените ни умове. Той мисли, че изглежда има външни обекти, които съществуват независимо от собствените ни умове, и също ги има нашите умове. Тъй като знанието ни за пространството не може да бъде основано на първия вариант, трябва да е основано на втория. Когато имаме знание за пространството, като знанието ни за геометрията, всичко, за което имаме знание, е структура, която нашите умове налагат върху представите ни. Ето затова знанието ни за пространството може да е напълно независимо от опита, поради което то може да е a priori. Но, както вече знаем, идеята, че пространството не е нищо друго, освен структура, която собствените ни умове налагат върху представите ни, е точно това, което Кант има предвид, когато казва във втората предпоставка, че пространството е просто форма на нашата интуиция, а не свойство на самите неща. Това е втората предпоставка на аргумента на Кант. Когато обединим двете предпоставки в едно, получаваме заключението на Кант: пространството е просто продукт на нашата интуиция, а не свойство на самите неща. Вероятно имаш още доста въпроси за това – дали това е добър, или лош аргумент, дали предпоставките са верни, или грешни – и ще ги разгледаме следващия път.