If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Кант: За пространството, част 2

Скот Едгар (Университет Сейнт Мери) се връща към геометричния аргумент на Кант, като този път изследва две известни възражения към него: известното възражение "пренебрегнатата алтернатива" и едно могъщо възражение от физиката през 20-и век. След като обмисля възможни отговори от страна на Кант, Скот приключва, като въвежда известното твърдение на Кант, че знаем неща само както те ни изглеждат, а не както са сами по себе си.

Говорител: д-р Скот Едгар, асистент, Университет Сейнт Мери.

Видео транскрипция

Здравей, аз съм Скот Едгар и съм асистент в университета Сейнт Мери. Последния път говорих за геометричния аргумент на Кант, който беше аргументът му за природата на пространството. И сега ще ти кажа малко за някои възражения, които философите са направили за аргумента, и също как, ако аргументът е добър, ни навежда към интригуващо заключение за природата на знанието. Много философи не мислят, че аргументът на Кант е добър. И са открили различни причини да възразят и на двете предпоставки на Кант. Нека първо разгледаме първата предпоставка. Едно наистина голямо възражение по нея идва от физиката и математиката от 20-ти век и, в частност, от теорията за относителността. Според теорията за относителността, въпросът за това каква геометрия описва правилно реалната физическа Вселена е въпрос, за чийто отговор ни трябва доста физика. Но физиката е емпирична, не a priori. Това прави и геометрията емпирична, тъй като, заедно с физиката, в крайна сметка геометрията е оправдана, поне отчасти, от множество експерименти във физиката. Ако това е вярно, изглежда Кант е грешал, като е мислел, че геометрията е а priori и първата предпоставка на аргумента му е погрешна. Вече за над 100 години вероятно повечето философи са смятали, че това възражение създава реални проблеми за Кант. Това е наистина влиятелно възражение. Но някои съвременни последователи на Кант мислят, че има начин да спасят аргумента на Кант. Те казват: "Да приемем, че физиката от 20-и век показва, че геометрията е емпирична, понеже го прави, но пак може да има други математически структури, такива, които са много по-абстрактни, отколкото геометрията, която всички учим в училище, и тези други математически структури може все пак да са синтетични a priori". Може би Кант е грешал да мисли, че цялата геометрия е синтетична а priori, но ако можем да намерим правилните математически структури, които са синтетични a priori, тогава може би аргументът на Кант може да е верен. Още много може да се каже за това възражение и отговорите на него, отколкото скицирах набързо, но засега нека разгледаме втората предпоставка. Има едно възражение на тази предпоставка, което е почти от времето, когато Кант е бил жив. То е следното. Да кажем, просто за целта на аргумента, че аргументът на Кант успешно показва, че пространството е вид интуиция, тоест, структура, която умовете ни налагат върху представата ни за света. Но възражението продължава – това не означава, че пространството не е също свойство на обектите в един независим от ума свят, понеже защо да не може да е и двете? Това изглежда като възможност, която Кант просто игнорира: възможността пространството да е и форма на интуицията, и свойство на самите неща. Философите са нарекли това "пренебрегнато алтернативно възражение". Но ето една стратегия, която Кант предлага за отговаряне на това възражение. Предположи, просто за целта на аргумента, че пространството беше свойство на самите неща. Какво би било знанието ни за това пространство? Тъй като ще е знание за нещо в независим от ума свят, то ще трябва да е емпирично, понеже единственият начин, по който можем да получим знание за нещо за независимите от ума обекти, е чрез сетивата ни. И, както вече видяхме, ако знанието е емпирично, то не може да е необходимо. Това би означавало, че геометрията, която описва това пространство, не може да е необходима. Но Кант мисли, че това е невъзможно, понеже цялото геометрично знание е необходимо и универсално. Така че той мисли, че този аргумент наистина показва, че пространството не е свойство на самите неща. Тоест, не е свойство на обектите в независимия от ума свят. Това определено не е последната дума за това възражение, но ще ни свърши работа засега. Това е аргументът на Кант за природата на пространството. Че, в частност, пространството е просто нещо, което собствените ни умове налагат върху представата ни, а не реална характеристика на независимия от ума свят. Нека приключим с по-общо заключение, което аргументът от геометрията на Кант предполага. Помисли за факта, че всичко, което възприемаме, или за което имаме знание във външния свят, представяме пространствено. Средни по размер неща, като дървета и планини, големи неща, като планети и галактики, и много малки неща, като молекули и атоми. Представяме всички тези неща като намиращи се някъде в пространството и заемащи определено количество пространство. Но ако пространството не е реално свойство на нещата, както те съществуват, тогава когато представяме нещата пространствено, не ги представяме така, както са. Представяме ги само така, както ни изглеждат, с пространствена структура, която умовете ни налагат върху тях. Дори в модерната наука, когато, например, представим една молекула с определена форма и на определено място, не представяме молекулата както тя наистина е. Просто показваме как ни изглежда молекулата. Тоест Кант мисли, че има разграничение между това как ни изглеждат нещата и как наистина са и мисли, че цялото човешко знание е ограничено от страната на това разграничение, която е как ни изглеждат нещата. Всичко, за което можем да имаме знание, е как нещата ни изглеждат. Не можем да имаме знание за това как наистина са тези неща сами по себе си. Това е гледната точка, която Кант поддържа. Това е доста удивителна гледна точка за природата на човешкото знание и може да мислиш, че това е гледна точка, която поставя някои доста шокиращи ограничения върху това какво е възможно да знаем. Но може би най-шокиращото нещо за аргумента на Кант е какво поставя началото му. Понеже какво поставя началото му? Природата на геометрията.