If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:38

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Уолтър Синът-Армстронг. Преподавам в университета Дюк, във факултета по философия, и в Института за етика Макиен. В това видео искам да те запозная с една революция във философията, наречена контрастивизъм. Много движения във философията спорят за едната или другата страна на традиционни философски проблеми. Те твърдят, че хората имат свободна воля, или че хората нямат свободна воля. Те твърдят, че някой действия са обективно неморални или че никои действия не са обективно неморални. Те твърдят, че можем да знаем нещо, или че не можем да знаем нищо. Целта на контрастивизма е различна. Вместо да решава традиционни проблеми, контрастивизмът премахва стари дебати, като показва, че тези спорове зависят от прекалено опростени концепции. Те предлагат нов начин да разберем важните концепции, така че и двете страни в стария дебат са прави, и двете грешат. Те искат да поддържат гледната си точка, когато опонентите им казват, че това е невъзможно. За да видим как работи контрастивизмът, нека започнем с прост пример. Представи си, че вали и приятел те пита защо вали. Един естествен отговор е, че влажността е била толкова висока, че е преминала определена граница. Това обяснява защо вали, вместо да не вали, понеже нямаше да вали, ако влажността беше по-ниска Но сега добави, че е януари и човекът пита защо вали дъжд, вместо да вали сняг. В този контекст различен отговор става естествен – вали дъжд, понеже температурата на въздуха е над тази на замръзване, тъй като щеше да вали сняг, ако температурата беше по-ниска. Кой отговор е верен? Първият отговор беше, че вали дъжд поради влажността, вторият отговор беше, че вали дъжд поради температурата. Кой отговор е верен? Целият диспут изглежда безсмислен. Фактите са очевидни. Вали дъжд, вместо да е сухо, поради влажността, и вали дъжд, вместо да вали сняг, поради температурата. Можем да избегнем безсмисления диспут, като осъзнаем, че и влажността, и температурата водят до дъжд, но те причиняват дъжд спрямо различни контрасти – сухо време или сняг. Този прост пример предоставя модел за разрушаване на много традиционни философски дебати. Вземи предвид знанието. Представи си, че заведа дъщеря си в зоопарк. И двамата виждаме маймуна в клетка и дъщеря ми ме пита какво е това, а аз отговарям, че е маймуна. Но наистина ли знам, че е маймуна? Някои философи казват не, други философи казват да. Контрастивистите казват и да, и не, поне след като бъде добавен контраст. Те казват, че знам, че животното в клетката е маймуна, а не шимпанзе, понеже мога да различа маймуните от шимпанзетата и мога да видя тази маймуна ясно, но ако не мога да различа маймуна от лемур, понеже никога не съм чувал за лемур или не съм виждал лемур, тогава не знам, че животното е маймуна, а не лемур, понеже не мога да различа тези видове. В този случай констрастивистите казват, че знам, че животното в клетката е маймуна, а не шимпанзе, но не знам, че е маймуна, а не лемур. Този отговор винаги побърква критиците. Tе казват "Стига! Знам ли, или не знам, че животното е маймуна?" Контрастивистите отхвърлят този въпрос като твърде прост, че да му бъде точно отговорено. Той е все едно да питаш дали Северна Каролина е на север, или на юг. Не можеш да отговориш на този въпрос, докато не добавиш уточнение – на север или на юг от какво? След това помисли за друга тема във философията – етиката или морала. Предположи, че една милионерка дава 10 хиляди долара на благотворителна кауза. Трябвало ли е да го направи? Деонтолозите, либертарианците и някои други обикновено казват да. Но консеквенциалистите често казват не, понеже милионерката е трябвало да даде повече. Тя е можело да даде 10 пъти повече, 100 хиляди долара, и пак щяха да ѝ останат достатъчно да живее добър живот, много по-добър живот от други хора, които биха избегнали болести и глад, ако би дала повече. Кой е прав? Деонтолозите или консеквенциалистите? Контрастивистите казват, че и двете гледни точки са прави по един начин и погрешни по друг. Различните начини са представени от контрасти. Според контрастивистите милионерката трябва да даде 10 хиляди долара, вместо нищо, но не е длъжна да дава 10 хиляди долара, вместо 100 хиляди долара, понеже тя трябва да даде 100 хиляди долара, вместо 10 хиляди долара. Сега критиците се ядосват. Вярно ли е, или грешно, че милионерката трябва да даде 10 хиляди долара? Контрастивистите отново отхвърлят този въпрос като твърде прост за отговаряне. Цялостната идея зад контрастивизма е, че философите се оплитат в парадокси и пъзели и не могат да намерят решение, понеже не правят контрастите си ясни. Контрастивистите разрешават тези философски парадокси, като уточняват контраста във всяко важно твърдение. Този урок се прилага към всякакви видове причини, включително причини да извършваме действия, като да даряваме 10 хиляди долара, причини да вярваме в твърдения, като твърдението, че животното в клетката е маймуна, и причини защо нещата се случват, като дъжда. Тъй като толкова много философски загадки и парадокси са за причини от тези три вида, контрастивизмът обещава да разреши голяма част от старите традиционни дебати и също да посочи пътя към по-конструктивни дискусии по свързани проблеми, след като бъдат добавени контрасти. Присъедини се към революцията. Контрастивисти по целия свят, обединете се, нямате нищо да губите, освен неквалифицираните си преценки.