If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:05

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Уолтър Синът-Армстронг. Преподавам в университет Дюк, във факултета по философия, и в Института по етика Макинан. В това видео искам да те запозная с нова позиция за свободната воля, която е наречена контрастивизъм. Най-добрият начин да разберем тази нова позиция е да я сравним със стари позиции в традиционния дебат. Този традиционен дебат е продължавал векове. Голяма част от този стар дебат е подхранена от страха от детерминизма. Детерминизмът е, приблизително, твърдението, че всяко събитие, включително всяко действие и всеки избор, е причинено от някакво предишно събитие и тази причина осигурява, че нейният ефект ще се случи. Тоест ако детерминизмът е прав, тогава желанията ти и обстоятелствата ти са гарантирали, че ще избереш да гледаш това видео, не можеше да избереш или да направиш нищо друго в точно тази ситуация, пред която се изправяш. Много философи приемат, че детерминизъм от този вид е несъвместим със свободната воля и това означава, че не може да имаш и двете. Ако всичко е детерминирано (определено), тогава нямаш свобода. Философите, които вярват в това, са наречени инкомпатибилисти. Някои инкомпатибилисти вярват, че всички наши действия са детерминирани, тоест те заключават, че никой човек няма свободна воля. Те са наречени убедени детерминисти. Други инкомпатибилисти твърдят, че действията ни не са детерминирани, така че хората могат да имат свободна воля. Те са наречени либертарианци. Но и двете от тези групи, и убедените детерминисти, и либертарианците, споделят общо предположение – те са съгласни, че детерминизмът и свободната воля не могат да съществуват едновременно. Тоест те двете са несъвместими. Противоположният лагер се нарича компатибилизъм. Компатибилистите твърдят, че детерминизмът е съвместим със свободната воля и свободното действие. С други думи, можеш да имаш свободни действия и свободна воля, дори ако действията и изборите ти са детерминирани. Как е възможно това? Компатибилистите обикновено мислят, че свободата зависи от контрола. Свободни сме, когато контролираме какво да избираме и какво да правим. Те също мислят, че можем да контролираме действията си чрез изборите си и можем да контролираме изборите си чрез желанията и ценностите си. Дори ако изборите ни са детерминирани, важният въпрос е не дали действията и изборите ни са детерминирани, а вместо това, как са детерминирани. Ако собствените ни желания и ценности контролират какво избираме и какво правим, тогава действията и волята ни са свободни. Този дебат между компатибилистите и инкомпатибилистите е продължил векове. Да, не, да, не, да, не, изглежда сякаш никога не свършва. Една опция е да изберем страна и да се хвърлим в битката. Но как можем да се борим за нашата страна? Инкомпатибилистите прибягват до обиди. Уилям Джеймс нарекъл компатибилизма батак от укриване. Имануел Кант го нарекъл окаяно увъртане. В отговор Питър Стросън нарича либертарианизма паникьорска метафизика. Много компатибилисти нарекли инкомпатибилизма безполезен или празен, понеже не предоставя начин да кажем дали едно действие е определено, или не, в една реална ситуация. Двете страни се обиждали една друга, вместо да спорят и анализират. Такива обиди и пропаганда подхранват войната, вместо да я спират. Аз обичам мира, искам да избегна войната. Искам да си отида у дома и да върша конструктивна философия. Контрастивизмът разкрива пътя към дома, пътя към мира. Пътешествието на контрастивизма започва като пита не какво е свободата, а вместо това пита какво е това, което не е свобода. Представи си, че влизаш в ресторант. Питаш сервитьора дали тази маса е свободна? После сядаш и питаш дали тези хлебчета са свободни? Свободни седалки, свободни хлебчета... Какво означава всичко това? Какво означава думата свободен? Отговорът е прост. Да кажеш, че нещо е свободно, означава да кажеш, че не е възпрепятствано от някаква релевантна бариера. Релевантната бариера за една маса е резервация. Ако няма резервация, тогава масата е свободна. Релевантната бариера за едно хлебче е цената, ако не струва нищо, тогава е свободно. Тази обща формула се прилага, дори ако релевантните бариери варират от един контекст до друг. Контрастивизмът прилага същия основен анализ към свободните действия и свободната воля. Но кои бариери са релевантни за свободното действие и свободната воля? Хюм разграничава два вида бариери пред свободата. "Това, което е противопоставено на насилие, и това, което означава отричане на необходимостта и причините". Контрастивистите следват Хюм, но те описват опциите на по-модерен език. Човек може да каже, че едно действие или избор е свободен, само ако и извършването му, и неизвършването му, не се предотвратяват от никаква причина. Нека наречем тази концепция свобода от причинно-следствена връзка. Този вид свобода очевидно не е съвместима с детерминизма. Но това не е единствената легитимна концепция за свобода. Човек вместо това може да каже, че едно действие или избор е свободно, ако и само ако извършването му или избирането му не е предотвратено от външен натиск, компулсия, незнание или друго ограничение на желанието, което е да направиш каквото искаш да направиш. Да наречем тази концепция свобода от ограничение. Вторият вид свобода е съвместим с детерминизма. Понеже какво правиш и избираш зависи от теб, от желанията и ценностите ти, дори ако всичко е детерминирано. Как да изберем между тези концепции за свобода? Отказвам да избирам. Искам ги всичките. Според контрастивистите и двете концепции са си наред, просто трябва да уточним коя концепция използваме и коя концепция има значение. Чакай малко, значение за какво? Някои философи, които обсъждат свободната воля, са метафизици. Те се тревожат за това как ние, като хора, намираме мястото си във Вселената. Различни ли сме от други животни, от компютрите, свободни ли сме от законите на физиката. За този въпрос това, което има значение, е свободата от причинно-следствена връзка. Но други философи, които обсъждат свободната воля, са етици, така че те се тревожат за отговорността. Тези, които вършат погрешни неща, заслужават ли обвинение, заслужават ли наказание? За този въпрос това, което има значение, е свободата от ограничение. Не заслужаваме обвинение или наказание, когато сме принудени или невежи, или по друг начин ограничени. И можем да кажем кога се прилагат тези извинения. Обратно, ако свободата от причинно-следствената връзка беше необходима за отговорност, не бихме могли да кажем кой е отговорен, понеже никога не можем да кажем кой е свободен от каузация. Но кой печели войната – компатибилистите, инкомпатибилистите? Никой от тях или и двете? Има легитимна концепция, която има значение за някои важни проблеми и която е несъвместима с детерминизма – тази концепция е свобода от каузация. Има също друга легитимна концепция, която има значение за други важни проблеми и която е съвместима с детерминизма – тази концепция е свободата от ограничението. Инкомпатибилистите настояват за концепцията за свобода от каузация. Компатибилистите настояват за концепцията за свобода от ограничение. И двете групи са прави да настояват, че собствената им концепция е легитимна, но и двете са в грешка да настояват, че тяхната собствена концепция е единствената, която е легитимна. Погрешно е да твърдят, че концепцията на опонента им не е легитимна. Тя е легитимна. В крайна сметка, ако те признаят, че не притежават цялата истина, не им остава нищо, за което да се карат. По този начин контрастивизмът носи няколко преимущества. Той обяснява за какво е дебатът и защо продължава и продължава. И също ни показва как да го приключим и да постигнем мир, сладък мир!