If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:41

Метафилософия: Контрастивизъм 3 (Причинно-следствена връзка)

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Уолтър Синът-Армстронг. Преподавам във факултета по философия в университета Дюк и Института по етика Макинан. В това видео искам да те запозная с нова позиция към стар проблем. Този стар проблем е каузацията (причинно-следствената връзка). Джон Лесли Маки нарекъл каузацията бетонът на Вселената и бил прав. Без каузация светът ни би бил случайна група несвързани събития. Причинно-следствената връзка е това, което свързва различни събития, когато те влияят едно на друго. Причинно-следствената връзка е важна в ежедневието и в науката. Ако колата ми се развали, трябва да знам какво я е накарало да спре, за да открия какво трябва да поправя, за да може тя отново да се движи. И когато един учен опита да разбере защо един балон е станал по-голям, той трябва да знае какво е накарало балона да се разшири. В такива случаи повечето хора казват, че едното събитие е причинило другото. Използването на последната капка гориво е накарало колата да спре. Горещината е това, което е накарало балона да се разшири. Обобщавайки тези случаи, стандартната гледна точка е, че каузацията е двуместна връзка между събитията. Едно събитие причинява друго събитие. Толкова е просто. Проблемът е, че тази проста гледна точка е твърде проста, понеже води до парадокси. Ето един. Представи си, че Джейн пуши умерено и развива белодробен рак. Тя никога не би се разболяла от рак, ако не пушеше изобщо, но щеше да развие рак по-бързо, ако пушеше много, вместо умерено. Това са фактите. И ето го въпросът. Дали умереното пушене на Джейн причинило нейния рак? Отговорът ти да ли е, или не? Кое е? Като повечето хора, не искам да дам нито един от отговорите и двата изглеждат погрешни. От една страна изглежда погрешно да отговорим "не, нейното умерено пушене не е причинило рака". Този отговор изглежда погрешен, понеже тя не би се разболяла от рак, ако изобщо не беше пушила. От друга страна, също изглежда неправилно да отговорим да, умереното пушене е причинило рака ѝ. Този отговор изглежда неправилен, понеже Джейн пак би се разболяла от рак, ако не беше пушила умерено, а вместо това беше пушила много. Имаме парадокс. И отговорът "да", и отговорът "не" изглеждат погрешни. Как да избегнем този парадокс? Контрастивизмът идва да ни спаси. Най-добрият начин да избегнем този парадокс е да спрем да питаме просто дали едно събитие причинява друго събитие. Тази стандартна гледна точка трябва да си отиде. Вместо това трябва да заместим стандартната двуместна връзка с четириместна връзка. Допълнителните две места са за контрасти. Трябва да кажем, че едно събитие, в контраст с друго, причинява друго събитие, в контраст с трето. С тези допълнителни места във връзката, можем да разнообразяваме контраста и това ни помага да избегнем парадокса. В този пример, можем да кажем, че, първо, умереното пушене на Джейн, в контраст със силното пушене, не е причинило рака ѝ, в контраст с това да остане здрава. Но пак можем да добавим, че умереното пушене на Джейн, в контраст с непушенето, е причина да развие рак, в контраст на това да остане здрава. И двете твърдения могат да са верни, така че парадоксът го няма. Вече се чувствам по-добре. Забележи, че този пример за рака показва защо трябва да съпоставим причината с контраст. Други примери показват защо трябва да противопоставим ефекта на контраст. Представи си, че Джим бива отровен. Джим ще умре за ден, ако не бъде направено нищо. За щастие, Кейт има антидот и го дава на Джим. Антидотът го поддържа жив за година. За нещастие, Джим най-после се предава на усложненията и умира година по-късно. Това са фактите. Ето го въпросът. Кейт ли е причината Джим да умре след година? Отново, никой отговор не изглежда точен. От една страна, изглежда погрешно да кажем, че Кейт е причината Джим да умре след година, понеже тогава тя би изглеждала виновна за убийство – кой би дал антидот на някой, ако това го прави убиец. От друга страна, също изглежда неточно да кажем, че Кейт не е накарала Джим да умре след година, понеже Джим не би умрял след година, ако Кейт не му беше дала антидота. Той би умрял след един ден. Кейт заслужава похвала, че е помогнала на Джим да живее по-дълго. Ето защо никой отговор не изглежда правилен и това е парадоксът. Как можем да излезем от този парадокс? Обзалагам се, че позна. Отново чрез контрастивизъм. За да избегнем парадокса, трябва да създадем контрасти. И двете контрастни твърдения са верни. В един случай, даването на антидота, в контраст с оставянето на Джим без антидот, не води до смъртта на Джим след година, вместо да оцелее по-дълго. Това обяснява защо Кейт не е виновна за убийство. Но това, че Кейт дава антидот, в контраст с това да остави Джим без него, води до това, че Джим умира след година, вместо след един ден. Това обяснява защо Кейт заслужава похвала, че е помогнала на Джим да живее по-дълго. Можем да разберем този случай и да определим кой заслужава похвала и вина, ако и само ако добавим контрасти към каузалните твърдения. Стандартната гледна точка води до парадокси, контрастът на гледната точка води до смисленост, разбиране и блаженство. Затова предпочитам контрастивистката гледна точка за каузалността и ти също трябва да го направиш.