If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Метафилософия: Контрастивизъм 4 (Скептицизъм)

В това видео на Философия с отворен достъп Уолтър Синът-Армстронг (университет Дюк) ни запознава с нов подход към проблема със скептицизма: контрастивизъм. За разлика от традиционни философски подходи към знанието, контрастивизмът смята, че твърденията за знанието са верни само спрямо група релевантни алтернативи. Според тази гледна точка знанието е триместна връзка, а не двуместна връзка, както се разбира традиционно. Тази гледна точка за знанието разрешава проблема за скептицизма.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Уолтър Синът-Армстронг. Преподавам във факултета по философия в университета Дюк и Института по етика Макинън. В това видео искам да те запозная с нов отговор на скептицизма, наречен контрастивизъм. Основният проблем е прост. Мислиш, че знаеш собственото си име, нали? Мислиш, че знаеш къде си точно сега, нали? Надявам се, мислиш, че знаеш на колко е равно 2 + 3. Скептиците отричат, че знаеш всичко това, поне академичните или догматичните скептици отричат, че знаеш каквото и да е и това е видът скептицизъм, за който ще говорим. Повечето епистемолози и обикновени хора не са съгласни с това екстремно твърдение на скептицизма. Те мислят, че знаят нещо. Проблемът е, че скептиците дават силови аргументи за твърдението си. Ето един. Помниш ли филма "Матрицата"? Ако не си го гледал/а, гледай го, страхотен е. В тамошния свят машини създават илюзорен свят, наречен Матрицата. В Матрицата на хората им изглежда все едно живеят в град и говорят с приятели, но в реалността няма град и няма приятели, или поне не както изглеждат. Скептиците не мислят, че наистина живеем в матрицата, но мислят, че е възможно да живеем в матрицата. Скептиците питат как можеш да знаеш, че не си в матрицата. Все пак всички преживявания, които имаш, са точно като преживяванията, които щеше да имаш, ако беше в матрицата. Като резултат, никое от преживяванията ти не може да изключи възможността точно сега да си в матрицата. Скептикът заключава, че всъщност не знаеш, че не си в матрицата. Може да си кажеш "Голяма работа, не знам, че не съм в матрицата. Как това трябва да покаже нещо за реалния живот?". Ако беше в матрицата, почти всичките ти вярвания за външния свят биха били погрешни. Скептикът заключава, че не знаеш нищо, което вярваш за външния свят. В други видеа на Философия с отворен достъп Дженифър Нейгъл ясно обяснява шест отговора на този вид скептичен аргумент. Но Нейгъл също повдига проблеми за всеки от тези отговори. Няма да повтарям какво казва тя, тя го обяснява много добре. Трябва да гледаш видеата ѝ, а после можеш да решиш за себе си дали тези други отговори те удовлетворяват. Аз искам да добавя нов отговор на скептицизма, базиран на контрастивизма. Този отговор започва с идея какво е знанието. Най-честият начин да мислим за знанието е като двуместна връзка между знаещ и твърдение, което знае, накратко S знае, че Р. Контрастивистите твърдят, че знанието не е толкова просто. Вместо това знанието е триместна връзка между знаещ, твърдение, което той знае, и някакъв контраст. Този контраст е друго твърдение, което контрастира с твърдението, което човекът знае. Вместо S знае, че Р, имаме S знае, че Р в контраст с Q. Например знаеш, че обектът пред теб е компютър, вместо книга. По-късно днес ще знаеш, че ядеш храна, вместо отрова. За да знаеш Р в контраст с Q, трябва да можеш да изключиш Q. Ако не можеш да изключиш възможността обектът пред теб да е книга, тогава не знаеш, че е компютър, вместо книга. Трябва да направим тези контрасти ясни и изрични, за да се измъкнем от кашата на скептицизма. Проблемът със скептицизма е, че не можем да изключим възможността, че живеем в матрицата. Този скептичен сценарий е създаден специално да не можем да изключим тази възможност, без значение какво се случва. Но да приемем, че това е вярно, не можем да изключим тази възможност. Какво показва това? Всичко, което показва, е следното. Първо, не можем да знаем, че пред нас има компютър, вместо изображение на компютър в матрицата. Важната идея на контрастивизма е, че дори ако приемем, че не можем да изключим матрицата, пак можем да знаем много твърдения спрямо други контрасти. В частност, пак може да е вярно, че можем да знаем, че пред нас има компютър, вместо книга. По този начин можем да имаме знание, стига да ограничим контрастите си до неща, които можем да изключим. Просто трябва да признаем, че не можем да знаем всичко в контраст със скептични сценарии, които са създадени специфично да не можем да ги изключим, без значение какво се случва в живота ни. Това приемане ще разочарова много философи. Те искат да могат да изключат всяка вероятност, включително матрицата, но според контрастивистите това е задача за глупаци, те не могат да успеят и няма нужда да опитват. Не е нужно да изключваме матрицата, за да живеем животите си и да ги живеем добре. Все пак ще действаш ли различно, ако беше в матрицата без надежда за изход? Пак ще опиташ да пишеш на това, което изглежда като компютър. Това, което има значение, е, че знаеш, че не е книга, така че няма да опиташ да го четеш или да прелистваш страниците му. Трябва да знаеш това, за да не действаш глупаво. Не е нужно да изключиш вероятността за матрицата, за да не действаш глупаво. Следователно, контрастивистите могат да се съгласят със скептиците и пак да задържат цялото знание, от което имат нужда в живота си, без да се борят със скептицизма. Те го обезоръжават, и след като го обезоръжат, тогава постигат мир. Всичко, което казвам, е да дадеш шанс на мира. Всичко, което казвам, е да се присъединиш към нас и да дадеш шанс на мира.