If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:32

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Уолтър Синът-Армстронг. Преподавам в университет Дюк, във факултета по философия, и в Института по етика Макинен. В това видео искам да те запозная с нов подход към стар проблем, проблемът за познанието. Можеш да видиш този основен проблем във всяка криминална история с убийство. Вярваш, че икономът убил шефа си, но знаеш ли, че икономът го е направил? За да знаеш, че икономът го е направил, трябва да знаеш, че никой друг заподозрян не го е направил, освен икономът. Трябва да знаеш, че не е готвачът или шофьорът, или съпругата, или някой друг. Достатъчно ли е това, за да знаем, че икономът убил шефа си? Още не. Също трябва да знаеш, че шефът му наистина е мъртъв. Може би просто се преструва, за да избегне данъците, и трябва да знаеш, че е бил убит. Може би просто е умрял от сърдечен удар. Освен ако не можеш да изключиш всяка друга възможност, не знаеш, че икономът е убил шефа си. Проблемът е, че винаги има възможности, които не можеш да изключиш. Може би шефът е имал неизвестен идентичен близнак, който е бил този, който е бил убит. Може би шефът е в дълбока кома, която изглежда точно като смърт, но той ще се събуди в ковчега си. Може би магьосник е създал илюзия, за да накара всеки да мисли, че шефът е умрял, когато той всъщност е някъде на плажа и се наслаждава на слънцето. Ако трябва да изключиш всеки друг заподозрян, за да знаеш, че икономът е убил шефа си, тогава изглежда също трябва да изключиш всички тези други възможности по точно същата причина. Но не можеш да изключиш всички други възможности. Тогава как можеш наистина да знаеш нещо? Тази линия на аргумента трябва да те притесни. Надявам се, че не искаш да изпращат хора в затвора, когато не знаеш, че те са извършили убийство. Също си представи, че мислиш, че знаеш много неща – знаеш собственото си име, пола си, къде паркира колата си, колко трябва да ти платят на работа и така нататък. Ако този скептичен аргумент е прав, тогава не знаеш никое от тези неща, които мислиш, че знаеш. Или знаеш нищо, или почти нищо. Почти всеки иска да избегне това заключение. Въпросът е как да избегнем това. Някои философи твърдят, че знаят, че икономът е извършил убийството, без да могат да изключат всички други заподозрени, освен като кажат, че те не са го направили, понеже икономът го е направил. Но това предизвиква въпроси. Други философи твърдят, че знаят, че икономът е виновен, дори ако не могат да изключат близнак или магьосник, понеже тези сценарии са твърде изсмукани от пръстите. Но те ни дължат обяснение за това кои възможности са твърде изсмукани от пръстите, тоест, трябва да ни кажат кои възможности трябва да бъдат изключени и кои – не. Това е много трудно за уточняване. Тоест никое от тези решения не изглежда адекватно. По-удовлетворяващо решение идва от контрастивизма. Стандартните идеи за познанието приемат, че познанието е двуместна връзка между човек и твърдение, което е вярно, когато човекът знае твърдението, формално: S знае, че Р. Контрастивистите казват, че познанието не е толкова просто. Те казват, че вместо това познанието е триместна връзка, като третото място е за контрастиращо твърдение. Формално: S знае, че Р в контраст (вместо; за разлика от) Q. Тази идея ни позволява да правим по-точни разграничения и, следователно, да избегнем проблема. Предположи, че икономът е убил шефа си и мога да изключа другите заподозрени, но не мога да изключа възможността за близнак или магьосник. Тогава контрастивистите казват, знам, че икономът е убил шефа си, в контраст с алтернативата, че го е направил готвачът или шофьорът, или някой друг заподозрян. Но все пак могат също да кажат, че не знаят, че икономът е убил шефа си, в контраст с алтернативата, че е убил идентичния близнак на шефа си или че магьосник е фалшифицирал цялото нещо по начин, който никой не може да засече. Скептиците твърдят, че винаги има някои възможности, които не можем да изключим. После те заключават, че никой не знае нищо. Можеш просто да се съгласиш или да отхвърлиш скептицизма като глупав, но и двете позиции изглеждат груби и опростени. Контрастивизмът ни позволява да сме по-точни. Контрастивистите могат да отговорят, че такъв скептицизъм има някои прозрения и някои грешки. Той е верен, докато никой не може да знае нищо в контраст с всички възможности, понеже винаги има някаква възможност, която не може да бъде изключена. Но все пак е подвеждаща, понеже можем да знаем много в контраст с нормални вероятности, по-точно, тези, които можем да проверим и които си струва да се вземат на сериозно. Някои философи мразят тези компромиси. Те искат повече, искат да могат да изключат всяка противоречаща възможност. Късмет! Кажете ни как. Контрастивистите мислят, че е по-добре да признаеш, че не можеш да имаш толкова много знание. Трябва да се научим да сме доволни от нещо по-малко, по-точно, контрастивно знание. За мен, за да накажем иконома е достатъчно да знам, че икономът е убил шефа си в контраст с другите заподозрени и в контраст с възможността шефът да е просто в кома. Не е нужно да знам, че няма магьосник, който ни заблуждава по начини, които не можем да засечем, без значение какво правим. Можем и трябва да игнорираме някои възможности и да продължим с животите си.