If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:28

Видео транскрипция

Казвам се Нина Емъри. Преподавам философия в университет Браун и днес искам да говоря за шанса. Какво е шансът? Шансът е обективна вероятност, тоест, шансът е вид вероятност, която зависи само от това какъв е независимият от ума свят. Не зависи от това какво вярваме за света. За да убедиш себе си, че има повече от един вид вероятност, помисли за следния случай. Кармен е химик. Тя извършва експеримент в лабораторията си, който изисква да смеси хлор и вода. Тя знае, че вероятността за експлозия, когато смеси хлор и вода, принципно е нула. Това, което не знае, е, че Сара се е промъкнала в лабораторията ѝ и е сложила надпис "хлор" на бутилка калий. Калий, смесен с вода, е много вероятно да избухне. Какво можем да кажем за това какво е вероятно да се случи в този експеримент? Тъй като Кармен не знае за намесата, Кармен вярва в много малка степен, че ще има експлозия, но тъй като е имало външна намеса, е ясно, че е много вероятно да има експлозия. Независимите от ума факти за това какъв е светът правят експлозията много вероятна. Тук имаме случай, в който един вид вероятност, степента на вярване на Кармен, трябва да е много ниска, а друг вид вероятност, обективната вероятност или шансът, е много висока. Добре, но какво е шансът? Шансът е вероятност, която зависи само от това какъв е независимият от ума свят. Но какви видове факти за независимия от ума свят определят какво е шансът? Когато кажем, че шансът да вали в Мохаве утре е много нисък или че шансът тази монета да падне ези е 1/2, какъв вид твърдение правим за това какъв е светът? Да отговорим на този въпрос означава да дадем метафизичен анализ на шанса. Едно много естествено нещо, което да помислиш, е, че шансът е честотата. Това означава, че да кажем, че шансът утре да вали в Мохаве е много нисък, е същото като да кажем, че в Мохаве вали много рядко. И да кажем, че шансът тази монета да падне ези е 1/2, означава, че монети като тази падат ези приблизително в половината време. Голямо преимущество на този вид честотен анализ на шанса е, че силно пояснява защо приемаме, че честотите предоставят добро доказателство за шанса. Ако искаш да откриеш шанса да вали в Мохаве, добра стратегия е да направиш малко проучване за това колко често вали в Мохаве. Но този вид честотен анализ също се изправя пред някои сериозни проблеми. Един проблем са нетривиалните шансове за еднократни събития. Например, много хора мислят, че шансът конкретен кон да спечели надбягването Белмонт Стейкс е много нисък, но не е нула. Но всеки конкретен кон може да участва в Белмонт Стейкс само веднъж, тоест честотата, с която той печели, е или 0, или 1. Ето друго притеснение за честнотния анализ – невъзможно е да разделим честотата и шанса. Но изглежда естествено да мислим, че всички хвърлени справедливи монети биха могли да се приземят ези на всяко хвърляне. Тази поредица резултати е много невероятна, разбира се, но не изглежда невъзможна. Накрая, забележи, че често използваме шансовете да обясним честотите. Ако някой попита защо никога не вали в Мохаве, естествено е да отговориш, като изтъкнеш, че е много слабо вероятно да вали в Мохаве. Ако някой попита защо монетата се пада ези приблизително половината време е естествено да отговориш, като изтъкнеш, че шансът монетата да направи това е 1/2. Но ако шансовете са честоти, тогава шансовете не могат да обяснят честотите. Все пак, нищо не може да обясни себе си. Като резултат от тези и много други притеснения, повечето философи са изоставили този вид прост честотен анализ на шанса. Една опция е да преминем към по-сложна версия на фреквентизма, като хипотетичния фреквентизъм или анализ на най-добрите системи. Друг вариант е да се отдръпнем изцяло от честотния анализ на шанса. Един често срещан алтернативен анализ на шанса е анализът на тенденцията, според който тази монета има шанс 1/2 да падне ези, само в случай, че тенденцията монетата да падне ези е 1/2. Този анализ може да не се сблъсква със същите притеснения, с които се сблъсква честотния анализ, но също така не е особено илюстративен. Поне докато не чуем повече за това какво е тенденцията. Можем ли да се справим без шанса? Даването на метафизичен анализ на шанса е трудно. В отговор, някои философи опитват да се справят въобще без шансове. Тези субективисти твърдели, че единствените пробалилистични факти, които има в света, са факти за тенденциите. Или какво са те, или какво трябва да са. Какво казваме, например, когато казваме, че вероятността Кармен да причини експлозия е много висока, въпреки че вярата ѝ е много ниска, е просто сякаш ако Кармен знаеше, че Сара е бърникала в запасите ѝ, нейната вяра, че ще има експлозия, трябва да е много висока. Но съвременната физика е направила избягването на обективните вероятности доста трудно. Вземи предвид въглерод-11, изотоп на въглерода, който се разлага в борон. Ето един факт за въглерод-11. Приблизително половината от всички атоми на въглерод-11 се разлагат в 20-минутен период. Какво обяснява този факт? Стандартният научен отговор, видът отговор, който ще намериш в учебниците на Кармен, например, е, че приблизително половината от всички атоми на въглерод-11 се разлагат в 20-минутен период, понеже вероятността всеки атом на въглерод-11 да се разложи във всеки 20-минутен период е 1/2. И, още повече, този вид вероятностно обяснение изглежда като единственото възможно обяснение, тъй като, според стандартните начини да разберем квантовата механика, няма абсолютно никаква разлика преди разлагането, между атоми на въглерод-11, които се разлагат в някакъв специфичен 20-минутен период и тези, които не се разлагат. Тоест, ако откажем да използваме стандартния научен отговор, ще трябва да оставим голяма част от данните, които сме събрали за света, напълно необяснени. Но ако приемем стандартното научно обяснение, ако кажем, че приблизително половината от всички атоми на въглерод-11 се разлагат във всеки 20-минутен период, понеже вероятността всеки отделен атом на въглерод-11 да се разложи в такъв времеви период е 1/2, автоматично приемаме съществуването на шансовете. Никоя субективна вероятност, никоя вероятност, определена от това какво вярваме или трябва да вярваме за света, не може да обясни поведението на атомите на въглерод-11. Да кажем още за това какво са шансовете, обективните вероятности, не е лесно, но също е доста трудно да се справим без тях.