Епистемология: Парадокси на възприятието 2 (аргумент от халюцинация)

Здравей, аз съм Ойген Фишър и преподавам философия в университета на Източна Англия. В тази минипоредица разглеждаме парадокси, които предизвикват класическия философски проблем за възприятието. Тези парадокси са убедителни аргументи, които водят от непротиворечиви предположения до обезпокоително заключение. Обикновено вярваме, че просто можем да видим масите, столовете и кухненските ножове, които ни заобикалят в домашната ни среда. Но парадокси, познати като аргументи от илюзия и от халюцинация, ни карат да заключим, че никога не възприемаме директно подобни физически предмети, че сме откъснати от физическите неща около нас от воал от субективни изображения, възприятия или сетивни данни. В предишното видео разгледахме аргумента от илюзията, който разсъждава над случаи, в които физически предмети изглеждат с различна форма, размер или цвят от реалните. Когато гледаме кръгла монета отстрани, тя изглежда елипсовидна. Сега преминаваме към аргумента от халюцинацията. Този аргумент разглежда случаи, в които изглежда естествено да кажем, че хората виждат или чуват неща, въпреки че наоколо няма нищо, което да се види или чуе. Простата версия на аргумента започва от наблюдението, че наистина има такива случаи – например хора със шизофрения често чуват гласове, когато никой около тях не изговаря думите, които чуват. Следователно гласовете, които чуват, не са на хора от плът и кръв. Помисли за зрителните халюцинации като тези на шекспировия Макбет, който в пристъп на лудост или интензивна тревожност вижда книжал пред себе си, когато няма такъв физически предмет, който да види. Книжалът, който вижда, следователно, не може да е физически предмет. Когато имат такива халюцинации, хората трябва да виждат и чуват нещо друго, не материалните предмети или хора около тях, които всеки чува и вижда, а нематериални предмети, които възприема само халюциниращия субект. Тези нефизически лични възприятия са наречени сетивни данни. В случаи на халюцинация субектите възприемат такива сетивни данни, вместо физическите предмети. Има също неклинични случаи, в които намираме за естествено да кажем, че хората виждат неща, които всъщност ги няма. Някои такива случаи психолозите технически класифицират като оптични илюзии. Вземи за пример известната решетка на Херман. При пресичанията ще видиш точки, всяка точка изчезва в момента, в който погледнеш директно към нея, и се появява отново, когато преместиш фокуса на погледа си. Тези точки имат по-краткотрайно съществуване от физическите предмети, те са сетивни данни. Както аргумента от илюзията, аргументът от халюцинацията първо твърди, че хората възприемат сетивни данни, а не физически предмети в определени случаи, а после във втората стъпка извежда обобщение от тези определени случаи до всички случаи на виждане, чуване и т.н. Със сигурност – продължава аргументът от халюцинация – за пациенти със шизофрения чуването на гласове изглежда същото като чуването на хора, които наистина им говорят. Гласовете са, например, са също толкова силни и отличителни като тези на хора, които наистина говорят в стаята. Подобно, когато Макбет има халюцинация за книжал, това е точно като да види реален физически книжал, затова той се протяга към него. Засегнатите не могат да различат халюцинаторните възприятия от обикновените възприятия като чуване на действителен говор или виждане на оръжие. Но просто разсъждение предполага, че преживявания, които изглеждат еднакви, трябва да са преживявания на един и същ вид неща. Все пак, продължава разсъжданието, личните сетивни данни, които никой друг не може да види или чуе, са радикално различни от публичните физически предмети и шумове, които всеки наоколо може да забележи, и, със сигурност, възприемането на толкова радикално различни неща не може да е едно и също за всички хора. Следователно, ако субектът възприема лични сетивни данни в случая с халюцинацията, той трябва да възприема лични сетивни данни и в случая с обикновеното възприятие, които му изглеждат по същия начин. Втората основна стъпка на аргумента очевидно не работи толкова добре за неклинични случаи на халюцинация, като решетката на Херман – възприятието ти за виждане на сиви точки при белите пресичания определено не е като да видиш сива боя, физически нанесена при тези пресичания. Когато се фокусираш върху тях, пак ще виждаш боята, но не и сивите точки, които служеха като пример за усещания. Наистина, повечето поддръжници на аргумента просто не знаят до каква степен това е различно в клиничните случаи. Те не знаят дали за човек със шизофрения халюцинирането на книжал е наистина като реалното виждане на книжал – това поражда съмнение. Това съмнение и уточнението ни водят до по-сложна версия на аргумента. Аналитични философи от 20-ти век, като "Фреди" (Алфред Джулс) Айер, приемат само, че е възможно да имаме халюцинаторни преживявания, които да са точно като преживяването, което имаме, когато наистина видим книжал. Те също уточняват, че аргументът не използва глагола "виждам" в обикновения буквален смисъл, че забелязваме нещо с очите си – този обикновен смисъл предполага, че има нещо, което да видим. Разбира се, Макбет не вижда книжал в този смисъл, тъй като няма книжал, който да види. По-малко проста версия на аргумента въвежда увеличения феноменален смисъл на глагола. Този увеличен смисъл на глагола е използван да опише преживяването на човека без да предполага нищо за физическата обстановка. Затова когато Шекспир описва възможно преживяване, което е точно като това да видиш книжал, можем да опишем това преживяване, като кажем, че Макбет е видял книжал. Но, продължава аргументът, при липсата на физически книжал не можем да кажем, че Макбет вижда физическия предмет. Така нареченият книжал, който той вижда, трябва да е усещане. Ако възможното преживяване, описано от Шекспир, е точно като реалното преживяване да видиш физически книжал, и двете преживявания трябва да включват възприемане на същия вид предмет. Ако Макбет възприема сетивни данни, когато го халюцинира, тогава той трябва да възприема сетивни данни и когато вижда физически книжал. За да обобщим допълнително, знаем, че за всяко преживяване на виждане или чуване на нещо има възможно халюцинаторно преживяване, което е точно като него. Тоест ако тези възможни преживявания включват само сетивни данни, тогава възприемаме сетивни данни, когато видим или чуем каквото и да е. Физическите предмети могат да се крият зад техния воал, но колкото и да се вторачваме в тях, никога не можем да видим физическите неща, които се очаква да са около нас.