Епистемология: Парадоксът на Гудман

Казвам се Синан Дорамаджъ и преподавам философия в университета в Тексас, в Остин, и днес искам да говоря за парадокса на Гудман. Парадоксът на Гудман спуква сапунения мехур на философи като Карнап и Хемпел, които мечтаели за конфирмационна теория или индуктивна логика като формална теория по начина, по който дедуктивната логика била развита. Успяхме да идентифицираме много модели, които създават добри дедуктивни аргументи, като тези модели засягаха само структурата, или логическия синтаксис, на предпоставките и заключенията в аргументите. Всичко отвъд структурата – в частност, субективната материя – няма значение за качеството на един аргумент като дедуктивен аргумент. Предпоставките, че "всички Х са Y" и "това е Х", дедуктивно водят до заключението "това е Y", без значение за какви Х и Y говорим – фламингота, бонгота, пъпове, каквото и да е. За нещастие, философът Нелсън Гудман ни е дал един парадокс, който доста убедително показва, че дали един аргумент е добър индуктивен аргумент не може да зависи по подобен начин от структурата. Гудман показал, че можем да направим два аргумента, които имат еднаква структура, но единият е интуитивно отличен аргумент в подкрепа на заключението си, докато другият изобщо не е добър. За първия аргумент, добрият, имаме следното – предпоставка: Всички от многобройните изумруди, наблюдавани в миналото, са били зелени. Заключение: Следователно всички изумруди – и наблюдаваните, и тези, които тепърва ще бъдат наблюдавани – са зелени. За да видим какъв е вторият аргумент, лошият аргумент със същата структура, трябва да въведем нов термин. Терминът е "силено" и, за да го определим, казваме, че едно нещо е "силено", ако или е било наблюдавано досега и е зелено, или все още не е било наблюдавано досега и е синьо. Този нов термин, който въведохме, има това, което наричаме "разделително определение" – определение или/или. Вторият аргумент, който искаме да разгледаме, е следният: Предпоставка: Всички от многобройните изумруди, наблюдавани в миналото, са били силени. Заключение: Всички от многобройните изумруди – и наблюдаваните, и тези, които тепърва ще бъдат наблюдавани – са силени. Това не е добър аргумент. Предпоставката е напълно вярна – всички наблюдавани изумруди са били зелени и, следователно, по определение, са също силени – но тази предпоставка не предоставя подкрепа за заключението. Заключението изобщо не е вероятно! Защото ако заключението твърди, че следващият нов наблюдаван изумруд ще е силен, това означава, че той ще е син, което изобщо не е вероятно. Реалният парадокс тук е, че имаме два аргумента, очевидно с една и съща структура. Единствената разлика е заместването на двете прости определения зелено и силено. Поуката изглежда е, че структурата сама по себе си не утвърждава какво прави едно заключение вероятно. Има едно възражение, което може да изникне тук, и което трябва да обмислим. Дали "силено", както казах преди малко, е толкова прост термин като "зелено"? Вероятно сложността му е причината вторият аргумент всъщност да има различна структура. Все пак, "силено" е дефиниран термин и казахме, че определението му е разделително, така че може би терминът "силено" не е толкова прост като перфектно простия термин "зелено". Това е един начин да гледаме на нещата, но Гудман бързо посочил, че има друга перспектива. Може също така да се сметне, че "силено" е простият термин, а "зелено" е сложният. Как е възможно това? За да видиш как, помисли за още един нов термин: "зелиньо". Да кажем, че един предмет е зелин, ако е наблюдаван досега, и е син, или ако е ненаблюдаван и е зелен. Като имаме тази дефиниция за зелиньо, сега можем да формулираме за "зелено" негово собствено определение: един предмет е зелен, ако е силен и е бил наблюдаван или ако е все още ненаблюдаван и зелин. Това е доста добро определение на зелено. Нека помислим. Изумрудите, които, както знаем, са зелени, изпълняват определението. Всички наблюдавани изумруди, които са зелени, са също силени и наблюдавани. И всички ненаблюдавани, които също очакваме да са зелени, са зелини, тъй като ненаблюдаваните зелини изумруди са зелени. Какво означава това? Това затруднява поддържането на тезата, че "зелено" е по-простият термин, а "силено" е по-сложният. Може би в крайна сметка "силено" е по-сложен, но е трудно да кажем обективно защо е така – и докато не можем да разграничим "зелено" и "силено" по сложност или друг аспект на логическата им структура, тогава не можем да различим, просто като се позоваваме на структурата, аргументи, които правят заключенията си вероятни, и такива, които не ги правят вероятни. Поради тази причина, заедно с други, изглежда, че развиването на конфирмационна теория за индуктивната логика няма да е лесно.