Епистемология: Разум и вяра

Казвам се Грег Генсъл и съм старши аспирант в Институт Ривендел в университет Йейл. Днес ще говорим за вяра и разум. Идеята, че вярата и разумът са противоположни неща, е широко разпространена. Идеята, че ако твърдя нещо въз основа на вяра, нямам добри причини да го твърдя. Или че ако разсъждавам за нещо, тогава нямам вяра. Някои от причините да е трудно днес да свържем вярата и разума са свързани с това как говорим за това, в което вярваме. Използваме изречения като следните: "Вярвам, че Джордж Вашингтон е съществувал", "Вярвам, че сладоледът е вкусен", "Вярвам в рециклирането", "Вярвам в Бог". Забележи, че в различните изречения използвах думата "вярвам". Но често допълваме тази дума или с "вярвам, че", или с "вярвам в". Тоест когато кажа "Вярвам, че Джордж Вашингтон е съществувал", взимам твърдението "Джордж Вашингтон е съществувал" и вярвам, че това твърдение е вярно. В този смисъл вярваме, че това твърдение или е вярно, или е погрешно. Или съм прав за вярването си, или греша за вярването си. Когато говорим за "вярвам в", нещата стават много по-сложни. "Вярвам в конституцията". Какво означава това? Не означава "Вярвам, че конституцията съществува", въпреки че аз вярвам в това. Трябва да означава нещо друго. Означава нещо като "Имам доверие в конституцията" или "мисля, че е нещо добро", или "вярвам в нея". "Вярвам в рециклирането" е още по-сложно. Трябва да е нещо повече от "Вярвам, че рециклирането съществува" или "Вярвам, че е добре да рециклираш", понеже можех да ти кажа, че вярвам, че е добре да рециклираш. Но ако никога не съм рециклирал, може да кажеш, че всъщност не вярвам в рециклирането. Да кажа "вярвам в рециклирането" е да кажа, че съм посветен на някаква практика. Това е практиката на рециклирането. Тоест е много сложно, когато кажа "вярвам в". "Вярвам, че" е свързано с правенето на определени твърдения и тези твърдения са или верни, или грешни. Разумът е много по-свързан с твърдения "вярвам, че". Тук можем да дадем доказателства. Вярвам, че Джордж Вашингтон е съществувал. Има много доказателства за това. От време на време имам долар и на долара има негова снимка. Или съм бил в град Вашингтон и съм бил в архивите и съм видял подписа му на документи. Всички тези са доказателства, че моето твърдение, твърдението "вярвам, че Джордж Вашингтон е съществувал", е вярно. Разумът може да бъде приложен върху твърдения "вярвам, че". Но когато някой каже "Вярвам в Бог", какво означава това? Означава "Вярвам, че Бог съществува", но също означава нещо повече. За повечето хора означава не само, че вярвам в твърдението, че Бог съществува, но и че някак Бог е важна част от живота ми. Посветил съм се на Бог по някакъв начин. Това е двусмислица. Двусмислица, което значи, че изречението може да бъде разбрано по два начина. Изречението "вярвам в Бог" може да означава две неща – вярвам, че Бог съществува, и по някакъв начин правя Бог важна част от живота си. Посветил съм се на Бог. Да се върнем обратно към вярата и разума. В изречението "Вярвам в Бог", което има тези две различни значения, разумът се прилага най-вече към едното значение – "Вярвам, че Бог съществува". С други думи, мисля, че е вярно, че Бог съществува. И точно към това твърдение това разумяване се прилага най-много – има ли доказателство, има ли причини да мислим, че Бог съществува, или причини да мислим, че Бог не съществува. Някои от другите видеа в тази поредица обсъждат различни причини да мислим, че Бог съществува или че не съществува. Това е приложението на разума към въпроса за съществуването на Бог. Някой, който казва "вярвам в Бог", може също да има доверие или увереност в Бог. Някои хора са се оплаквали, че увереността или доверието на религиозните в Бог далеч надминава това, което разумността може да подкрепи. Тоест, може да има доказателство, че Бог съществува, но изобщо не е близо до това да ни донесе сигурност. И все пак религиозните хора изглежда са на 100% посветени на Бог. Има липса на пропорционалност между доказателството и нивото на увереност. Това е едно от обвиненията срещу нерационалността на религиозното вярване. Мисля, че можем да направим прогрес с този проблем с няколко илюстрации. Предположи, че ще караш от Ню Хейвън, Кънектикът, до Ню Йорк. Качваш се в колата си и ще караш по междущатска магистрала 95. Ако ти се е случвало да караш по междущатска магистрала 95 в Кънектикът, знаеш, че е опасно. Когато се качиш в колата си, знаеш, че нямаш абсолютна сигурност, че ще стигнеш до Ню Йорк без колата да се счупи или да катастрофираш, понеже колите се чупят и хората катастрофират всеки ден. Тоест увереността ти, че твърдението "Ще стигна до Ню Йорк" е вярно, е по-малко от 100%. Но забележи, че трябва да влезеш в колата или 100%, или 0%. Напълно се посвещаваш на колата и все пак знаеш, че е по-малко от 100% сигурно. Всеки път, когато влезеш в самолет, знаеш, че има шанс самолетът да се разбие. Това е много малък шанс, но сигурността ти, че ще си в пълна безопасност, е по-малка от 100%. И все пак можеш да влезеш в самолета на 100%. Има определени решения в живота, които изискват или 100%, или 0% посвещаване и тези решения ни обвързват, въпреки че разумът ни казва, че имаме по-малко от 100% сигурност. Просто така работят тези неща. Тоест вярата и разумът може да са свързани по този начин. Може да имаме доказателство, че Бог съществува, но въпросът за съществуването на Бог не е чисто теоретичен. Може да посвещаваме себе си на Бог и това посвещаване може да изисква да навлезем отвъд степента на доказателствата. Разумно ли е да направим това? Вероятно зависи колко силно е доказателството ни, че Бог съществува. Когато вярата и разумът изглежда влизат в конфликт, понякога това е, понеже разумът се прилага към една част от въпроса "твърдението вярно ли е, или грешно", но разумът е по-недиректен спрямо втория въпрос – "Трябва ли да се посветя?". Последната илюстрация на тази идея е, че ако някога се ожениш, няма да се посветиш на съпруга/та си просто в пропорция на доказателството ти, че той или тя ще е добър партньор. Това е много лош съвет за връзките – прецени дали е добър партньор и тогава се посвети напълно. Това е природата на една връзка, това е природата на качването на самолет и това е природата на какво означава да вярваш в Бог, въпреки че доказателството ни може да не е напълно сигурно.