If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:17

Видео транскрипция

Здравей, казвам се Джеф Пин и преподавам философия в университета на Северен Илинойс. В това видео ще говоря за добродетелната епистемология. За разлика от някои от другите теми, обсъдени в тази поредица, добродетелната епистемология не е специфична теория за природата на познанието, обосновано убеждение или др. Вместо това е общ подход към епистемологични въпроси, съставен от две основни предположения. Първото предположение е, че епистемологията е или трябва да е нормативна дисциплина. Какво означава това? Някои твърдения описват как нещата са, докато други твърдения казват как нещата трябва да бъдат. Ще кажем, че твърденията от първия вид са описателни, а твърденията от втория вид са нормативни. Например ако кажеш, че Джак Руби е убил Лий Харви Осуалд, правиш описателно твърдение; твърдение за това, което наистина се е случило. От друга страна, ако кажеш, че Джак Руби не е трябвало да убива Лий Харви Осуалд, правиш нормативно твърдение; твърдение за това, което е трябвало да се случи. Да наречем епистемологията нормативна дисциплина означава, че епистемологията засяга въпроси за това как трябва да образуваме вярванията си, да преценяваме доказателствата, да оценяваме свидетелствата на хората, да съгласуваме противоречащи си източници на информация и т.н. Да направим аналогия – идеята е, че епистемологията е за интелектуалния ни живот това, което етиката е за практическия ни живот. Точно както етиката се занимава с това как трябва да действаме, епистемологията се занимава с това как трябва да мислим. Второто предположение на добродетелната епистемология засяга особения начин, по който тя разбира какво означава да третираме епистемологията като нормативна дисциплина. Вземи отново за пример етиката. Едно множество етични въпроси засяга разликата между правилните и грешните действия. Например може да попитаме дали може да лъжем, какви са задълженията ни към бедните, разрешено ли е да убиваме животни за храна, какви задължения имаме към бъдещи поколения. Друг набор етични въпроси засяга разликата между добрите и лошите черти на характера. Например може да питаш какво е смелостта, дали смелите заслужават адмирации и, ако да, защо; как един честен съдия балансира противоположни интереси, какво е добър приятел, как можем да научим хората да култивират морално добри навици. В етиката подходът, който третира въпросите за чертите на характера като най-основните морални проблеми, е познат като добродетелна етика, докато подобно разграничение може да бъде начертано за нормативната епистемология. От една страна, може да се фокусираме върху въпроси за разликите между различните видове вярвания, доказателства и т.н. Например може да попитаме каква е разликата между обосновано и необосновано убеждение. Дали е добре да вярваме в нещо, просто някой го казва, какви характеристики на едно убеждение са достатъчни, за да го превърнем в познание. От друга страна, можем да се фокусираме върху въпроси за чертите на умствения ни характер, навиците на ума ни, отношението ни към доказателството и т.н. Например може да попитаме какво е любопитството, дали е добре да си любопитен и, ако да, защо, как един честен и справедлив разследващ ще балансира противоречащи си свидетелски показания, какво прави един човек мъдър, какви са най-добрите техники за научаване на хората на интелектуална отговорност. Добродетелната епистемология третира такива проблеми за интелектуалния характер на хората, за умствените им добродетели и пороци като най-основните въпроси на епистемологията. В тази поредица разгледахме няколко различни теории за познанието – рилайабилизма, каузалната теория, теорията за проследяването и още други. Теориите предлагаха различни допълнителни условия, които трябва да бъдат добавени към едно вярно убеждение, за да го превърнем в познание. Дали познанието е въпрос на наличие на надежден метод за оформяне на вярвания, на правилния вид причинно-следствени връзки, определени контрафактуални условия. За епистемолозите от добродетелната епистемология такива теории вървят наобратно. От перспективата на добродетелната епистемология това, което прави едно убеждение познание, е въпрос на добродетелите на субекта, който поддържа това вярване. Например Линда Загзебски, виден епистемолог, твърди, че знаенето е "състояние на истинско вярване, което възниква от действия на интелектуална добродетел". От тази перспектива предизвикателството пред разбирането на познанието е не да открием причинно-следствени доказателствени характеристики, общи за всички случаи. Предизвикателството вместо това е да открием какво съставя интелектуална добродетел. След като знаем това, ще имаме всичко, което ни трябва, за да разберем какво е познанието. Загзебски и други епистемолози от тази област казват, че подходът с добродетелите може да ни предостави лесно решение на проблема Гетие. Каква е разликата между обосновано истинно убеждение, което съставя познание, и обосновано истинно убеждение, което не представлява познание? В един добър случай вярването на субекта е вярно, поради интелектуалната му добродетел. За разлика от това, в случая Гетие вярването на субекта е вярно не поради интелектуалните ѝ добродетели, а е вярно поради сляп късмет. Един дебат, който е възникнал от този подход, засяга това как трябва да разбираме идеята за едно познание, което е вярно поради интелектуалните добродетели на субекта. Внимателното отношение към този проблем показва, че решението може да не е толкова лесно, колкото изглежда. Но все пак подходът на Загзебски е плодотворен и отличителен, понеже пресъздава проблема като проблем за интелектуалната добродетел, вместо за необходимите и достатъчни условия за познанието. Ърнест Соуса, един от основателите на съвременната добродетелна епистемология, е използвал подхода за добродетелите, за да предостави отличителен отговор на проблема с радикалния скептицизъм. Радикалният скептик твърди, че тъй като бихме били изцяло и без да знаем заблудени в различни абсурдни, но все пак възможни сценарий, не можем да знаем нищо, което предполага, че не се случва такова заблуждение. Например, ако бяхме жертви на заблуждаващ ни Бог или ако бяхме безтелесни мозъци в буркани, стимулирани да имат същите преживявания, които всъщност имаме, погрешно бихме вярвали с точно толкова увереност, колкото имаме сега, че имаме ръце. И скептикът заключава, че не можем да знаем, че имаме ръце. Един адекватен отговор – този вид аргумент изисква обяснение защо фактът, че такова заблуждаване е възможно, не влияе на това какво всъщност знаем. Според Соуса, знаенето е истинно убеждение, което е добродетелно оформено, но дали някой е интелектуално добродетелен е въпрос на това как неговите способности, склонности и черти на характера му позволяват да се справи с предизвикателствата на реалния живот. Как ще отговори на ситуации, налудничаво различни от всичко, с което някога ще се сблъска, не е свързано с това дали има някаква добродетел. Дали един човек би се свил от страх пред армия динозаври и извънземни ни казва много малко за това дали тя всъщност е смела. Подобно, фактът, че интелектуалният характер на един човек би го провалил в лицето на някакъв изсмукан от пръстите, научно-фантастичен скептичен сценарий не ни казва нищо за това дали тя наистина е интелектуално добродетелна. Според гледната точка на Соуса възможността за масивно незасечено заблуждаване. е нерелевантна за това дали тя наистина е в позиция да знае. Добродетелната епистемология не е посветена единствено на разрешаването на традиционни епистемологични диспути по нов начин. Робърт Робъртс и Джей Ууд, например, заедно с други, са разработили детайлни анализи на различни интелектуални добродетели и пороци, включително епистемологична скромност, смелост, предпазливост, автономност и т.н. Робъртсън чертае изрични връзки между добродетелната епистемология от една страна и етиката и политиката, религията и духовността, изкуствата и образованието от друга страна. Според тяхната гледна точка добродетелната епистемология може да ни помогне да върнем епистемологията на централно място във философията и проучването на човека. Една важна група връзки между интелектуалната добродетел и етиката и политиката е била развита в скорошната творба на Миранда Фрикър за това, което тя нарича епистемична несправедливост. Епистемична несправедливост, според Фрикър, е несправедливост, извършена срещу хората специално заради капацитета им като знаещи и преносители на познанието. Централен пример за феномена е когато свидетелските показания на човек не биват приети с доверие въз основата на предразсъдъци и отрицателно стереотипизиране. Например Том Робинсън, централен герой в "Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий е черен мъж през 30-те години на 20-ти век в Алабама, който бива несправедливо обвинен в изнасилване на бяла жена. Свидетелството на Том бива отхвърлено от журито, съставено изцяло от бели хора. Заради своите предразсъдъци, че белите са по-добри, те просто не могат да повярват, че черен мъж би казвал истината. Фрикър твърди, че такава несправедливост отразява интелектуален порок и решението е култивирането на това, което тя нарича добродетелта на свидетелската справедливост. Тези, които показват тази добродетел, могат надеждно да неутрализират предразсъдъците в преценката си за надеждност, следователно третирайки говорещите с епистемичното уважение, което те заслужават. Фрикър развива детайлен пример за тази добродетел и работата ѝ показва, че добродетелната епистемология може да играе важна роля в борбата срещу различни видове несправедлива доминация и подтисничество. Добродетелната епистемология е разнообразен и налагащ се подход към епистемологията, който се фокусира върху интелектуалния характер. Този фокус води до нови подходи към традиционните епистемологични проблеми и, което вероятно е по-важно, обещава да предостави нормативно ръководство, което ще ни помогне по-добре да управляваме индивидуалните и колективните си интелектуални животи.